Определение №229 от 5.4.2013 по търг. дело №1008/1008 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.229
гр. София,05.04.2013

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 22 март , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1008/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр.София срещу решение №1320/20.07.2012 по т.д. №4383/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 907/12.05.2011 г. по т.д. № 2298/10, VІ-17 състав на СГС и е уважен искът на [община] срещу касатора за отмяна по реда на чл.74 ТЗ на решенията на общото събрание на акционерите/ОСА/на ТД [фирма] , проведено на 27.09.2010 г.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителна практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [община] в писмен отговор от страна на процесуалните си представители изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че проведеното на 27.09.2010 г. ОСА на ТД [фирма] не е имало кворум и мнозинство за вземане на решение. А. [фирма] е участвал в събранието и е гласувал за вземане на атакуваните решения на ОСА като притежател на 10 036 143 броя акции от общо 16 561 535 броя емитирани от дружеството-ответник акции, придобити от този акционер посредством джира на временни удостоверения. Съгласно чл.11 ал.4 от Устава на ТД [фирма] акциите материализирани в придобитите от този акционер временни удостоверения е следвало първо да се предложат писмено за изкупуване от останалите акционери преди правата по тях да бъдат прехвърлени на [фирма] чрез джиро на временните удостоверения. Изричната императивна разпоредба на чл.11 ал.6 от цитирания устав свързва прехвърлянето на временни удостоверения в нарушение на описания и предвиден в ал.4 специален режим на прехвърляне на права върху винкулирани акции, съответно на временни удостоверения- ал.5 с липсата на действие спрямо самото търговско дружество. Ето защо и с оглед цитираните разпоредби на устава, в случая не е достатъчно самото вписване на правата на този акционер в книгата на акционерите и в списъка на същите, за да се приеме, че при провеждането на ОСА на 27.09.2020 г. цитираният акционер се е легитимирал като притежател на мажоритарен пакет акции даващи му възможност за вземане на атакуваните решения при упражняване на правото му на глас. Решаващият състав на въззивния съд е изложил в мотивите на постановения акт съображения за това, че в случая не става въпрос за инцидентна преценка на действителността на джирата като правни волеизявления, а за липсата на действие на последиците им спрямо самото търговско дружество, което следва пряко от цитираните императивни разпоредби на устава. С оглед изложеното и доколкото атакуваните по реда на чл.74 ТЗ решения на ОСА от 27.09.2010 г. са приети при упражняване от [фирма] на правата по акции придобити на непротивопоставими на ТД способи, съгласно приетите в самия устав разпоредби, то тези решения следва да бъдат отменени.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящи изхода по спора правни въпроси: за допустимостта на съда в рамките на производството по иск по чл.74 ТЗ да се занимава с въпроса за действителността на джирата на акции, съответно временни удостоверения при проверка на членствените права на акционерите гласували при вземане на решение от ОСА, за възможността това да става инцидентно в процеса по иск по чл.74 ТЗ, за допустимостта ищецът по такъв иск да упражнява правото на относителна недействителност предвидено в устава на АД в полза на самото ТД и дали това право засяга и самите решения на ОСА на АД .

Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираните въпроси не отговарят на горните критерии и не се явяват обуславящи изхода на спора. При произнасянето си въззивният съд е изложил в мотивите на постановения акт изрични съображения за това, че не става въпрос за инцидентна преценка на действителността на джирата като правни волеизявления, а за липсата на действие на последиците им спрямо самото търговско дружество. Последното следва по право от цитираните императивни разпоредби на устава, които са задължителни и за дружеството и за акционерите в него при действия свързани с вземането на решения от неговите органи и в този смисъл не става и въпрос за относителна недействителност, т.е. такава само спрямо ТД или само по отношение на акционерите в него. Ето защо, тези въпроси не обуславят произнасянето на съда по конкретния правен спор, а сочената като противоречива на решението на съда задължителна практика на ВКС: Р №14/25.03.2010 г. по т.д. № 524/2009 г. на І т.о. е несъотносима, тъй като не третира случаите на очевидно противоречие с императивна разпоредба на Устава на АД при легитимирането на лица като акционери при вземане на решение на ОСА в АД. В ТР № 1 /19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС приема, че липсата на формулиран от страната правен въпрос от значение за изхода на спора само по себе си е пречка за допускане до касация.
От изложеното следва, че не е налице основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация на обжалваното решение, поради което, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1320/20.07.2012 по т.д. №4383/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.