Определение №231 от 41732 по ч.пр. дело №726/726 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 231
София, 03.04.2014 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и четиринадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 726/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 2321 от 25.11.2013 г., постановено по ч. т. д. № 1303/2013 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на [фирма] срещу определение от 04.10.2013 г. по т. д. № 37/2013 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставено без уважение възражението на дружеството – жалбоподател, че спорът подлежи на разглеждане по общия ред, а не по реда на Глава 32 ГПК, и е прекратено производството по жалбата.
Частният жалбоподател поддържа доводи за неправилност на обжалваното определение и моли за неговата отмяна. С частната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не следва да се взема предвид, тъй като жалбата подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК и произнасянето по основателността й не е обусловено от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма] – [населено място], оспорва частната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма] частна жалба и да прекрати образуваното във връзка с нея въззивно производство, Пловдивски апелативен съд е приел, че обжалваното с частната жалба определение на Пазарджишки окръжен съд за оставяне без уважение на възражение за разглеждане на спора по т. д. № 37/2013 г. по общия ред не подлежи на инстанционен контрол. Въззивният съд е преценил, че определението не прегражда по-нататъшното развитие на делото и че в разпоредбата на чл.369, ал.2 ГПК е предвидена възможност за обжалване само на определението, с което съдът приема възражението за разглеждане на спора по общия ред, не и на определението, с което това възражение се оставя без уважение.
Обжалваното определение е правилно.
Постановените от първоинстанционните съдилища определения могат да бъдат обжалвани самостоятелно с частна жалба пред съответния въззивен съд, ако отговарят на предвидените в чл.274, ал.1 ГПК условия. Съгласно чл.274, ал.1 ГПК, частни жалби могат да бъдат подавани само срещу две категории определения – определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и определения, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона /т.2/. Определенията, за които законодателят не е указал, че могат да бъдат обжалвани с частна жалба, както и тези, които не въздействат преграждащо върху развитието на делото, а се отнасят до неговото развитие, не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Проверката за тяхната допустимост и правилност се осъществява по повод обжалване на съдебния акт, с който се слага край на делото или се разрешава по същество правния спор, предмет на делото.
Законосъобразен е изводът на Пловдивски апелативен съд, че определението за оставяне без уважение на възражение по чл.369, ал.1 ГПК за разглеждане на спора по общия ред не попада сред двете категории определения по чл.274, ал.1 ГПК, които подлежат на обжалване с частна жалба. Определението не въздейства преграждащо върху развитието на делото, тъй като не препятства разглеждането на предявения иск по реда на специалното производство по търговски спорове, регламентирано в Глава 32 ГПК. Процесуалният закон – чл.369, ал.2 ГПК, урежда изрично възможност за обжалване само на определението, с което съдът приема за основателно възражението за разглеждане на спора по общия ред, вместо по реда на Глава 32 ГПК. По аргумент за обратното от чл.369, ал.2 ГПК възможност за обжалване не съществува по отношение на определението, с което съдът оставя без уважение възражението и продължава разглеждането на спора по реда на Глава 32 ГПК.
Като е приел за недопустима насочената срещу необжалваемо определение частна жалба и е прекратил производството по нея, Пловдивски апелативен съд е приложил правилно закона и постановеното от него определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2321 от 25.11.2013 г., постановено по ч. т. д. № 1303/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :