Определение №24 от 7.1.2013 по гр. дело №314/314 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 24
София, 07.01.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 314 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. на о. чрез юрисконсулт А. Я., против въззивното решение № 3287 от 19 май 2011 г., постановено по гр.д. № 12127 по описа на Софийския градски съд за 2010 г., с което е потвърдено решение № 63 от 15 април 2010 г., постановено по гр.д. № 41887 по описа на районния съд в гр. София за 2009 г. за признаване уволнението на С. Л. В. от [населено място] за незаконно, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност и осъждането на М. на о. да й заплати обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение в размер на 5867,40 лева и разноски.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е съобразено категоричното и съществено разминаване между длъжностните характеристики на ищцата и на новосъздадената длъжност с ръководни и организационни функции за последната, докато задълженията на ищцата са били да подпомага съответния началник; в новата длъжност има и задачи по участие в работата на съвместните, тристранните и многостранните консултации с НАТО и пр.; без съдействието на ищцата или на синдикалната организация не е налице възможност работодателят да разполага с информация за членството на ищцата в синдиката, а такова съдействие не е било налице; съображенията на съда за правилното правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение не кореспондират с доказателствения материал по делото. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че както първоинстанционният, така и въззивният съд са приели, че с оглед данните по делото основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, а не посоченото от работодателя такова по т. 2 на същия текст – съкращение в щата, тъй като трудовото правоотношение на ищцата е следвало да бъде прекратено при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях; съдът не е открил идентичност между двете длъжности, но дори такава да е налице, то основанието за прекратяване на трудовото правоотношение не е това по т. 11, а по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ – поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител; съображение за последното дава разпоредбата на чл. 133 ЗОВСРБ, в който военната служба се определя като държавна служба с особено предназначение за подготовка и осъществяване на въоръжена защита на страната; според разбирането на съда, ако новата длъжност е предвидена за заемане от лице по служебно правоотношение, то прекратяването на трудовото правоотношение трябва да е по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ като общо основание, непопадащо в приложното поле на чл. 333 КТ, а ако длъжността е предвидена за заемане от военнослужещ, то прекратяването на трудовото правоотношение следва да бъде на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ и с приложение на разпоредбата на чл. 333 КТ. Изложените съображения в първоинстанционното и въззивното решение са произнасяне по съществен материалноправен проблем, който е от значение за точното прилагане на закона, тъй като в резултат на приложението на тези мотиви би се стигнало до различни правни последици за служителите и за работодателя само поради различието във вила служебно правоотношение, съответстващо на новосъздадената длъжност.
Ответницата С. Л. В. от [населено място] в отговор на касационната жалба сочи доводи за допуснати нередовности в нея, както и за неоснователността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че първата инстанция е взела предвид изводите на експертизата, извършила съпоставка на основните задължения на съкратената и новосъздадената длъжност; в новата длъжност са запазени основните задължения, изпълнявани от ищцата, но новата длъжност не е предназначена за заемане от цивилен служител; макар формално съкратена, трудовите й функции са преминали към новата длъжност; новата длъжност е предвидена за заемане от държавен служител, като ищцата не отговаря на променените изисквания за заемане на длъжността и прекратяването на трудовото й правоотношение е трябвало да се извърши на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, а не поради съкращение в щата, поради което уволнението само поради това е незаконно; неоснователно се твърди, че не е доказано членството на ищцата в синдиката, не са представени доказателства за искано съгласие от синдикалната организация.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като касаторът не е посочил общото основание за допускане на касационното обжалване.
При действащия съдопроизводствен ред допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК. В цитираното ТР ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
В разглеждания случай относимият към изводите на съда въпрос е при създаване на длъжност, предназначена за заемане от военнослужещ, а не от цивилно лице, кое основание за прекратяване на трудовото правоотношение с лицето, заемало същата длъжност, но като цивилно лице, трябва да се приложи – това по чл. 328, ал. 1, т. 11 или по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Този правен въпрос обаче не е поставен, което препятства и допускането на касационния контрол. Съображенията на касатора, изложени в касационната жалба и изложението към нея, са дадени като касационни оплаквания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но формулиран правен въпрос няма, поради което касационното обжалване не може да се допусне.
Ответницата В. не претендира заплащане на разноски за касационното производство, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 3287 от 19 май 2011 г., постановено по гр.д. № 12127 по описа на Софийския градски съд за 2010 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: