Определение №260 от 41757 по гр. дело №1777/1777 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1777/2014 год.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260

София, 28.04.2014 година

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1777/2014 година

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение с № 2232 от 03.12.2013 год., постановено по в.гр.дело № 2835/2013 год. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решението на Софийския градски съд, І-6 граждански състав от 19.04.2012 год. по гр.дело № 11869/2011 год. за отхвърляне предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗС, предявен от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк], [жилищен адрес] магазин-партер, съдебен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”А”, ет.2, ап.2-3 против [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] вх.”В”, ет.5, ап.13 за признаване за установено по отношение на [фирма], че [фирма] е придобило по давност правото на собственост върху имот, представляващ реална част от неурегулирано празно дворно място, реално оградена част с площ от 2618 кв.м., заснето през 1992 год. с пл.№ 122, нанесен в кадастрален пл.№ 367, на [населено място],[жк], при съседи: изток-ограда на летище, север-част от имот № 122, запад-имот № 111, юг-имот № 112.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят [фирма], представлявано от адвокат Н. Й. Б., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване понеже е постановено в противоречие с практиката на съдилищата по въпросите:
1. Следва ли изрично въззивният съд при повторно разглеждане на делото да даде указания на въззивната(ищцова) страна да ангажира доказателство по обстоятелство, което не е оспорено по делото и изрично не е указано в доклада на първоинстанционния съд, че следа да бъде доказано от ищцовата страна, т.е. допустимо ли е да се доказва отрицателния факт, че един недвижим имот не е общинска и/или държавна собственост, за да се признае от съда придобиването му по давност, когато нито общината, нито държавата са участващи страни в процеса и по този въпрос(обстоятелство) не е налице своевременно оспорване?
2. Допустимо ли е да се придобива по давност имот, и това да се признае в установителен иск от съда, даже и да няма данни по делото дали този имот е общински или държавен?
3. Допустимо ли е при отмяна на въззивно решение от Върховния касационен съд(ВКС) и връщането му за повторно разглеждане от въззивния съд да се събират други доказателства и извършват други действия освен изрично указаните от ВКС?
Ответникът по касация [фирма] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за уважаване на установителния иск за придобиване на недвижимия имот по давност тъй като е необходимо да се докаже, че владението е упражнявано необезпокоявано в продължение на 10 години съгласно чл.79, ал.1 ЗС, а разпитаните свидетели установяват началният момент на фактическата власт от 1992 год., но от показанията им не може да се направи категоричен извод, че ищцовото дружество е държало имота като свой и с оглед презумпцията на чл.69 ЗС е прието,че субективният елемент е налице. Взето е предвид, че установителният иск е предявен срещу дружество, а имотът не е урегулиран (регулационните предвиждания са за улица, за ж.п.ареал и за озеленяване), поради което в тежест на ищеца е да докаже, че процесният имот не е бил държавна или общинска собственост с оглед забраната на чл.86 ЗС както в редакцията му до 1996 год., така и след това за придобиване по давност, съдържащи се в чл.7, ал.1 З. и в чл.7, ал.1 ЗОбщС, т.е. не е изяснен статута на имота, а дружеството-ищец е разполагало с процесуалната възможност да представи необходимите доказателства пред въззивната инстанция съгласно чл.266, ал.3 ГПК, от която не се е възползвало, поради което установителният иск правилно е отхвърлен като недоказан.
За да се допусне касационно обжалване следва да е налице някоя от предпоставките уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Всъщност доводите на касатора в изложението по допустимост на касационното обжалване се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушение на материалния закон и необоснованост, които са основания за касиране, но сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационно обжалване още повече, че при постановяването на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил с процесуалното поведение на страните и изричното изявление при втория въззив на пълномощника на Е.-то(касатор), че няма да сочи доказателства и няма доказателствени искания, като са съобразени изискванията на чл.294, ал.1 ГПК.
Представените решения за противоречива практика на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение, касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 556 от 10.01.2011 год. по гр.дело № 1019/2009 год. е свързано с приложението на чл.146 ГПК-отказ да се допуснат доказателства с доклада от първата инстанция (настоящият случай е различен) и новият институт на чл.133 ГПК.
Решение № 558/2010 год. от 07.01.2011 год. по гр.дело № 269/2010 год. се отнася до възможността да се придобие по давност недвижим имот, частна общинска собственост за период 01.06.1996 год. – 01.06.2006 год. с оглед разпоредбите на чл.86 ЗС и § 1 34 на ЗС/”Държавен вестник” брой 46 и брой 105/2006 год./.
Позоваването по първия и втория въпрос на т.дело № 6/2013 год. на ОСГК на ВКС /към момента на произнасянето не е обявено решение/ е преждевременно.
ТР № 1/2000 год. от 04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС се отнася до спорни въпроси на въззивното производство /”Държавен вестник” брой 124/1997 год. и „Държавен вестник” брой 64/1999 год./, но по ГПК от 1951 год./отменен/, поради което т.12 на същото не намира приложение по третия въпрос тъй като производството, вкл.въззивното са се развили по новия ГПК от 2007 год.
Отделен е въпросът, че така формулирани въпросите по допустимост на касационното обжалване са хипотетични и поради отсъствие на някоя от трите предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2232 от 03.12.2013 год., постановено по в.гр.дело № 2835/2013 год. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, VІІ-ми състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

/СЛ