Определение №277 от 28.2.2012 по гр. дело №1367/1367 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 277

София, 28.02.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1367/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Й. М. М. от [населено място] срещу решение №131 от 09.05.2011г по гр.д. № 139/2011г на Старозагорски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 23.12.2010г по гр.д.2103/2007г на КРС е отхвърлен иск за отмяна на дисциплинарно уволнение , като незаконно. В приложеното към жалбата изложение за допускане на касационно обжалване се сочи основания по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса за задължителния характер на влязлата в сила оправдателна присъда на наказателен съд и съобразяването й от съда по трудовия спор , когато ищецът е дисциплинарно уволнен за съставомерно по наказателния закон действие , за което е оправдаван с присъдата Изтъква се противоречие с ППВС №9 от 25.12.1961г и ТР №5/2006 по т.д. № 5/2005 на ОСГТК на ВКС ,цитирани са определения на ВКС по конкретни дела , които не са приложени ,нито са развити конкретни съображения за относимостта на посочените съдебни актове
Отговор не е постъпил
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Въпросът в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК , формулиран общо и без да се изложи обосновка по наведеното основание за допускане , при конкретните обстоятелства с решаващо значение по случая , е намерил трайно разрешение в практиката на ВКС по трудови спорове , включително по реда на чл. 290 вр чл. 291 от ГПК,на която практика обжалваното решение не противоречи. В решение №967/2009г по гр.д. № 2582009 ІІІ г.о се изтъкна, че наказателната отговорност на лицето не е тъждествен с въпроса за дисциплинарното нарушение от фактическа страна, когато нарушението е подведено под хипотезата на чл. 190 ал.1 т.7 от КТ и е обусловило дисциплинарно уволнение .Разликата при вида отговорност съдилищата съобразяват предвид изричното правило на чл. 186 от КТ , но във всички случаи принципните разрешения от практиката на Върховен касационен съд са насочвали към изясняване на решаващия въпрос за установяване на самото дисциплинарно нарушение , като действие или бездействие на работника или служителя, посочено в самата заповед , накърняващо трудовата дисциплина. Когато дисциплинарната отговорност е ангажирана за конкретно действие, то следва да бъде установено от обективна страна , следва да бъде установено и авторството му в лицето на привлечения към дисциплинарна отговорност .Ако за същото действие е било повдигнато обвинение и с влязла в сила присъда лицето е оправдано ,това не предрешава въпроса за установяването на дисциплинарното нарушение ,ако липсва пълно тъждество между двата състава ,т.е вмененото нарушение на трудовата дисциплина да се покрива изцяло с признаците на престъплението , за което лицето е оправдано и да се изразява чрез тези признаци .
Това е решаващото съображение на въззивния съд и в конкретния случай , като решението му не е в противоречи с трайната съдебна практика. Ищецът М. ,заместник-директор на дивечовъдна станция, е бил оправдан по обвинение в престъпление по чл. 285 НК ,че съзнателно ,т.е при умисъл ,бил допуснал подчинено нему лице да извърши престъпление , свързано със службата му . Оправдано ,тъй като не е пряк извършител ,е било и лицето с повдигнато обвинение по чл. 237 ал.1 от НК за отстрела на едно диво животно ,това е обусловило и оправдателната присъда по обвинението на настоящия касатор в наказателното производство.В заповедта за уволнение ,освен прякото нарушение на нормативни и технологични правила , което представлява оспорваното „даване на устно, вместо писмено разрешение за лов на диво прасе”, като нарушение на трудовата дисциплина е изтъкнато неизпълнение на произтичащи от длъжностната характеристика задължения на касатора да организира , ръководи , координира и контролира дейността по дивечовъдството , да осъществява и контрол върху работата и действията на подчинените дивечовъди , които служители в случая предварително са му заявили, че искът да убият диво прасе в поверения участък и са възприели , според обстоятелствата, изразеното от ищеца отношение като съгласие и „устно разрешение”. Въпросните задължения, ако не са умишлено нарушени, нямат връзка с наказателната отговорност , но имат значение за дисциплинарната отговорност . Изводът в тази насока е направен мотивирано от съда , предвид конкретните действия и бездействия на ищеца , съпоставени със задълженията му.
Неотносимо в изложението е цитирано както ППВС №9 от 25.12.1961г ,така и ТР №5/2006 по т.д. № 5/2005 на ОСГТК на ВКС. Постановлението има за предмет въпроси на гражданския иск в наказателния процес,неговото основание и разглеждане от наказателния съд , поправка на допуснати фактически грешки и пр. Вторият акт дава тълкуване по въпроса за давността по отношение на иска за обезщетение на вреди от деликт , ако за деянието се води наказателно разследване Коментираните и обсъждани в цитираните тълкувателни актове въпроси нямат връзка с поставения въпрос в изложението . Липсва и обосновка на защитата в този смисъл .
Ето защо основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК не е налице .

Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение №131 от 09.05.2011г по гр.д. № 139/2011г на Старозагорски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .