Определение №299 от 41022 по търг. дело №1186/1186 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
[населено място] , 23.04.2012 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на шести април , през две хиляди и дванадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1186 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] против постановеното на 1 юни 2011 год. решение на Софийски градски съд , Гражданско отделение – 7 състав , по гр.д.№ 677 / 2011 год. , с което е потвърдено решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І отд. – 12 състав , по гр.д.№ 10432 / 2009 год., уважаващо изцяло предявените срещу касатора активно субективно и обективно съединени искове , за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди , в причинна връзка с пътно транспортно произшествие, възникнало по вина на застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ при ЗК [фирма] водач на лек автомобил . Касаторът обжалва въззивното решение като неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост. Съображенията му се основават главно на сключени с ищците споразумения за изплащане на застрахователно обезщетение , в обезвреда на предявените с настоящите искове вреди , с твърдяна характеристика на спогодби по чл.365 от ЗЗД , поради което се твърди преклудирано претендирането на допълнителна обезвреда , освен в хипотеза на ексцес .
В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване , касаторът сочи разрешаването от въззивния съд на материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона / чл.280 ал.1 т.3 ГПК / , който с оглед правомощието си да конкретизира и уточни, съгласно задължителните указания на т.1 на ТР №1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС, настоящата инстанция възприема в следния смисъл : допустимо ли е разглеждане на искове за заплащане обезщетение за неимуществени вреди , в причинна връзка с непозволено увреждане / ПТП / , когато между пострадалия и застрахователя е сключена спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, уреждаща правото на обезщетение на пострадалия , както и допустимо ли е , без да е сезиран с иск за установяване унищожаемост или прогласяване нищожност на клауза на договор за спогодба, съдът да тълкува същата . От изложението по допустимост на касационното обжалване вцялост се установява , че така формулираните въпроси касаят представените по делото, сключени между ищците и ответника , споразумения за заплащане на застрахователно обезщетение , както и включената във всяко от тях изрична уговорка, че „ споразумението не е пречка за предявяване на съдебна претенция и подписването му не ограничава правата на пострадалия в тази насока, с цел претендиране на по-голям размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди „ , която уговорка касаторът счита приложима в хипотеза на ексцес . Касаторът се позовава и на недопустимост на съдебното решение, предвид произнасяне по разрешен със спогодбите материално-правен спор, в която част е посочил , без да е необходимо, допълнителен селективен критерий за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК .
Ответните страни оспорват наличието на основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК, като не намират , че е налице ясно формулиран правен въпрос , както и коментирайки , като неприложима , цитираната от касатора съдебна практика, в обосноваване недопустимост на въззивното решение .
Върховен касационен съд , Търговска колегия , второ отделение , като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК , както и че атакуваното решение подлежи на касационно обжалване , намира следното :
За да потвърди първоинстанционното решение по предявените искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ , въззивният съд е споделил извода , че сключените споразумения между ищците и застрахователя – ответник изрично не изключват,напротив – потвърждават правото на пострадалите да претендират обезщетение в по-голям размер, в който смисъл не е уважил и възражението за недопустимост на исковете, поради наличие на валиден материалноправен отказ от спорното право на обезщетение за ищците . Съобразявайки всички доказателства относно релевантните за определяне на дължимото обезщетение факти и обстоятелства , въззивният съд дори е приел, че част от предявените претенции са занижени спрямо действителния размер на обезщетението , позволяващ обезвреда на търпимите неимуществени вреди / за ищците М. С. и Л. И. , както в частта по предявени от същите обезщетения за лично търпими неимуществени вреди от увреждания , в причинна връзка с ПТП, така и в частта по претендираното обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка Е. Н. , а също и за ищците И. С. и И. С. – родители на починалата, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на детето си /. Въззивният съд не е приел за неясна или противоречива и като такава – за подлежаща на тълкуване клаузата на т.3 от представените споразумения със застрахователя, относно запазено право на съдебно предявяване претенции за обезщетяване в по-висок размер, респ. не е тълкувал същата , нито е излагал мотиви за нейната нищожност .
Съгласно Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК , правен въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело . Необходимост от тълкуване , поради неясна клауза на договора или спор между страните по приложението на конкретна клауза, изобщо не е възникнала и коментирана от въззивния съд, поради което и така формулирания въпрос във втората му част е напълно неотносим към предмета на спора и решаващите изводи на въззивния съд. В първата си част , поставеният въпрос също се явява ирелевантен, тъй като съдът не е приел , че между страните са сключени спогодби, съдържащи отказ на ищците от материално право на обезщетяване в по-голям размер от доброволно приетия за изплащане от застрахователя . В този смисъл , споразуменията в тази им относима част , са напълно ясни, недвусмислени и като такива – неподлежащи на тълкуване , като липсва каквото и да било основание за възприемане на уговорката като уговорка при ексцес , а и този довод касаторът е заявил за пръв път в касационната си жалба.
Следователно, изобщо липсва релевантен правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК , което прави невъзможно произнасянето по допълнителния селективен критерий на чл.280 ал.1 т.3 ГПК ,а и надлежен такъв не е посочен.Формалното позоваване на разрешаването на въпроса от значение за точното прилагане на закона е недостатъчно , като се съобрази и че точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо основание за допустимост на касационното обжалване , винаги предпоставяйки наличие на непълна или неясна правна норма , подлежаща на тълкуване , във връзка с което е налице противоречива практика или непротиворечива , но погрешна такава , подлежащи на преодоляване или нуждаещи се от осъвременяване предвид промяна в законодателството или обществените условия . Такава непълна или неясна правна норма или празнота в закона ,както и предпоставки за нуждата от тълкуването им , касаторът не е посочил .
Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 905 от 01.06.2011 год. по гр.д. № 677 / 2011 год. на Софийски апелативен съд .
Определението е окончателно .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :