Определение №308 от 13.3.2013 по гр. дело №1300/1300 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 308
София, 13.03.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1300/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] против решение от 23.07.2012 год. на Кюстендилския окръжен съд по гр.д. № 289/2012 год., в частта в която е потвърдено решение от 02.02.2012 год. на Кюстендилския районен съд по гр.д. № 2129/2011 год., с което [община] е осъдена да заплати на Р. О. С. от [населено място] сума в размер на 3 000 лв. , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страдания , неудобства , трудно дишане , понижена трудоспособност в резултат на професионално заболяване „Бронхиална астма” , довела до 60 % намаляване на работоспособността й, ведно със законната лихва върху сумата от 12.01.2011 год. до окончателното и изплащане, както и в частта, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение, са присъдени още 3 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от професионалното заболяване, ведно със законната лихва от 12.01.2011 год. до окончателното изплащане на сумата.
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части .Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск с пр. осн. чл. 200 КТ да бъде отхвърлен.
Ответникът по касационната жалба Р. О. С. от [населено място], чрез адв. Ц. С. оспорва както допустимостта на касационното обжалване така и основателността на жалбата по същество, в писмен отговор по делото.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. .
Не са налице обаче изискванията, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.
С представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал следния правен въпрос:
„Следва ли да бъде уважен иск с правно основание чл. 200 КТ без да са събрани доказателства относно твърдението за претърпени от ищцата болки и страдания от затруднено дишане, честите пристъпи и невъзможността да обслужва себе си и домакинството си по повод екцесното заболяване” ?
Като допълнително основание за допустимост на касационното обжалване е посочено това по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. За установяване на соченото допълнително основание е представено решение от 10.02.2009 год. на СГС, по гр.д. № 1703/2008 год.,ІІ г.о. Доколкото върху това решение липсва отбелязване, че е влязло в сила, не е установено, че е част от съдебната практика. Само на това основание следва да се приеме, че допълнителното основание / критерий/ по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, не е доказан. Независимо от това следва да се посочи, че въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с приетото в цитираното решение, според което екцеса подлежи на пълно и главно доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства. В случая екцеса е безспорно установен и то с представените по делото писмени доказателства .
По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.07.2012 год. на Кюстендилския окръжен съд по гр.д. № 289/2012 год.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: