fbpx

Определение №33 от по гр. дело №4535/4535 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 
                                                          
               №33
 
                                                         гр.София, 22.01.2009 г.                                               
 
                                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и девета година в състав:
 
                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:      БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА           
                          ЧЛЕНОВЕ:     ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                                                                                         ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА    
               
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева  гр.д.№ 4535 по описа на Пето г.о. за 2008 г. приема следното:
           
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. С. , С. М. С. и Г. Д. С. срещу решение № 128 от 19.06.2008 г. на Я. окръжен съд, IV въззивен граждански състав, постановено по в.гр.д. № 142 от 2008 г., с което е отменено решение № 134 от 11.01.2008 г. на Е. районен съд по гр.д. № 133 от 2007 г. и вместо него е постановено решение за уважаване на предявения от Е. Д. Д. срещу С. М. С. , Г. С. Д. и С. А. С. иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за признаване за установено, че ответниците не са собственици на 185/540 ид.ч. от дворно място с площ от 540 кв.м., съставляващо УПИ III-1941 в кв.72 по плана на гр. Е., заедно с построената в дворното място едноетажна жилищна сграда с площ от 40 кв.м. при граници на дворното място: ул.”Х”, УПИ II-1942, УПИ I-1943, УПИ XII-1944 и УПИ IV-1940.
К. основание за допускане на касационното обжалване се сочи противоречие с практиката на ВКС по следните два материалноправни въпроси: за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от лице, което не е във владение на процесния имот и затова приложима ли е презумпцията, според която упражняващият фактическа власт върху имота съсобственик е държател на идеалните части на останалите съсобственици, по отношение на трето лице, което участва в упражняването на съвладение заедно със съсобственика.
Ответницата по касационната жалба Е. Д. Д. оспорва същата като неоснователна и недопустима.
 
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Първият посочен от касатора материалноправен въпрос за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е съществен, тъй като от решаването на този въпрос зависи допустимостта на иска. По този въпрос съдът се е произнесъл в съответствие с трайната практика на ВКС, съдържаща се и в посоченото от касатора решение № 1* от 08.07.2002 г. по гр.д. № 1* от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о., според която за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, когато ответниците са предприели действия, с които по същество оспорват правото на собственост на ищеца. В случая ответниците са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка за целия имот, включително и за притежаваната от ищцата част от него, с което са засегнали правата й и са мотивирали правния й интерес от предявяване на установителен иск за собственост срещу тях. Дали този установителен иск ще е положителен или отрицателен зависи само от преценката на ищеца и това е от значение единствено за доказателствената тежест в процеса по отношение на доказване на правото на собственост.
Обжалваното решение не е в противоречие с посочените от касатора решения на ВС- ТР № 178 от 30.06.1986 г. по гр.д. № 150 от 1985 г., решение № 293 от 28.03.1994 г. по гр.д. № 537 от 1993 г. на ВС, Четвърто г.о., решение № 466 от 1996 г. на 5 членен състав на ВС, решение № 1* от 1996 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 653 от 06.04.1999 г. по гр.д. № 348 от 1998 г. на ВКС, Четвърто г.о., според които искане по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ за отмяна на нотариален акт не може да се предявява самостоятелно, а само в производство по предявен вече иск за собственост. В случая ищцата е предявила отрицателен установителен иск за собственост, като последица от уважаването на който е поискала и да бъдат отменени нотариалните актове на ответниците за частта от имота, на която те не са собственици.
Няма противоречие с трайната практика на ВКС и по въпроса дали невладеещият собственик има правен интерес да предяви установителен иск или е длъжен да предяви осъдителен иск за собственост. Посочените от касаторите решения на ВКС са неприложими към настоящия случай, тъй като касаят отношения между собственик и трето лице, а не отношенията между съсобственици. За разлика от случаите, в които имотът се владее от трето лице, в случаите, когато имотът се владее от един от съсобствениците, другите съсобственици не са длъжни, за да защитят правата си, да предявят ревандикационен иск или иск за делба на имота. За да установят тези свои права, когато те се оспорват от владеещия съсобственик, съсобствениците имат правен интерес да предявят само положителен или отрицателен установителен иск за собственост.
Вторият материалноправен въпрос, който е поставил касатора, е приложима ли е презумпцията, според която упражняващият фактическа власт върху имота съсобственик е държател на идеалните части на останалите съсобственици, по отношение на трето лице, което участва в упражняването на съвладение заедно със съсобственика. Този въпрос не е разискван в посочените от касатора решения № 70 от 03.11.1980 г. по гр.д. № 65 от 1980 г. на ОСГК на ВС, решение № 239 от 29.05.1996 г. по гр.д. № 91 от 1996 г. на ВС, Първо г.о., решение № 140 от 17.03.2006 г. по гр.д. № 797 от 2005 г. на ВКС, Първо го., решение № 216 от 05.04.2002 г. по гр.д. № 657 от 2001 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 265 от 28.04.2004 г. по гр.д. № 720 от 2003 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 872 от 13.02.2006 г. по гр.д. № 259 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о. Освен това, този въпрос не е съществен за настоящото дело, тъй като по него не е установено трето лице, което не е сънаследник или съсобственик, да е владяло имота.становено е, че след смъртта на общия наследодател на страните Д през 1988 г. до 2006 г. спорният недвижим имот е бил в държание на един от наследниците на Д. Д. неговият син С. С. Фактът, че С. С. е живял в имота със семейството си–съпругата си С. С. и дъщеря си Г. Д. не прави последните трети лица-съвладелци на имота.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 128 от 19.06.2008 г. на Я. окръжен съд по в.гр.д. № 142 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
 

Scroll to Top