Определение №341 от по гр. дело №1270/1270 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
 
№ 341
 
 
София, 7.04.2010 г.
 
 
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на тридесет и първи март, две хиляди и десета  година в състав:
 
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
                 Светла Димитрова
 
при секретаря                                                          и в присъствието на  прокурора                                                  като изслуша докладваното  от съдията                  Богданова          гр.д.1270       по описа  за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община К. срещу въззивно решение от 28.04.2009 год. по гр.д. № 197/2009 год. на К. окръжен съд, с което е потвърдено решението на К. районен съд от 20.01.2009 г. по гр.д. № 1506/2008 г. в частта, с която прекратяването на трудовото правоотношение на Р. Т. З. е признато за незаконно и е отменена заповед № 147/16.10.2008 г. на кмета на Община К., с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ, като незаконосъобразна, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност “началник отдел “О” в Община К. и на основание чл.225, ал.1 КТ общината е осъдена да заплати обезщетение в размер на 1445.66 лв., както и в частта с която е отменено решението на районния съд, в частта му, с която искът по чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над 1445.66 лв. и до 2846.16 лв., като в тази част е постановено друго, с което е уважен.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона.
Ответницата Р. Т. З. в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което са били уважени предявените от Р. З. срещу Община К. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и частично иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ, както и да осъди общината да заплати разликата над присъдения от първоинстанционния съд размер на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ до 2846.16 лв., въззивният съд е приел, че работодателят незаконосъобразно е прекратил трудовото правоотношение със З. по чл.325, ал.1, т.12 КТ. Изложил е съображения, че с влязло в сила съдебно решение ищцата е била възстановена на длъжността, която е заемала преди уволнението “началник отдел “О” в общината, явила се е да я заеме в двуседмичния срок по чл.345, ал.1 КТ, поради което трудовото й правоотношение следва да се счита възстановено със всички права, които произтичат от него, включително и правото да бъде назначена като държавен служител при условията на § 3 от ПЗР на ЗДСл, тъй като длъжността, която е изпълнявала и на която е възстановена, съществува в структурата на общинската администрация, макар и под друго наименование. Приел е, че работодателят не е ангажирал доказателства установяващи, че ищцата не отговаря на изискванията по чл.7 ЗДСл , за да заеме тази длъжност, както и че в заповедта не е посочено като основание за прекратяване на трудовоправната връзка, изтичането на преклузивния срок по § 4, ал.2 ЗДСл.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т.3 ГПК по въпроса за началния момент от който започва да тече преклузивния срок по § 4, ал.2 ПЗР на ЗДСл. Приложени са две съдебни решение.
Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос не е от значение за изхода на делото, тъй като не е обусловил правните изводи на съда за незаконност на уволнението. Въззивният съд е приел, че в атакуваната заповед не е посочено като основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата изтичането на преклузивния срок по § 4, ал.2 от ПЗР на ЗДСл, от което следва че повдигнатия правен въпрос не е обусловил правната му воля, обективирана в решението. Преклузивните срокове от категорията на които е предвиденият в § 4, ал. 2 от ПЗР на Закона за държавния служител месечен срок, започват да текат от момента на възникването на субективното право. Влизането в сила на съдебното решение за отмяна на незаконното уволнение и възстановяването на служителя е само едната от предпоставките за заемане на предишната длъжност, но преобразувана по служебно правоотношение. Месечният срок за подаването на заявление по чл. 8 от Закона за държавния служител следва да се брои от уведомлението на ръководителя на администрацията, тъй като именно тогава възниква правото на служителя да бъде възстановен на длъжността при условията на държавната служба, а в случая такива данни по делото не са установени. Липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания по чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК.
С оглед изложеното не са налице основания за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, III гражданско отделение,
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.04.2009 год. по гр.д. № 197/2009 год. на К. окръжен съд.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
ЧЛЕНОВЕ :