Определение №359 от 18.6.2014 по търг. дело №4268/4268 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

7

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 359

С., 18.06.2014 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
А. Б.

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 4268/ 2013 год.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №1671 от 30.07. 2013 г. по т.д. № 3149/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено Решение №74 от 27.04.2012 г. по гр.д. № 320/ 2009 г. на Благоевградски окръжен съд и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на исковете по чл. 124 ал. 1 ГПК на [фирма] – [населено място] срещу ”Ол С. К. О. Асосиейтс Л.” – регистрирано съгл. законите на Обединено кралство Великобритания и С. И., чрез адв. Я. М. – САС и [фирма] – [населено място], с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане до касационно обжалване жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1.Допустим ли е установителен иск от трето лице, което не участва в едно оспорено или претендирано правоотношение и кога е налице правен интерес, 2. Възможно ли е вззивният съд да прави преценка за процесуална предпоставка, по която има влязло в сила определение в конкретното производство. По първия въпрос, въз основа на данните по делото и на довода, че няма суброгация на втория ответник в правата на удовлетворения кредитор, поради което са извършени без материално – правно основание вписвания в имотния регистър, което създава пряка заплаха за имуществената сфера на ищеца, защото той отговаря за главния дълг, като поръчител, и с конкретни недвижими имоти, по отношение на които вторият ответник се манифестира като ипотекарен кредитор, жалбоподателят поддържа, че е налице произнасяне с влязло в сила Определение на САС по ч.гр.д.№ 1304/2011 г. и че въззивното решение противоречи на задължителната съдебна практика: Р.№155/19.03.2010 г. по гр.д.№ 4829/2008 г.на ІV г.о.; Р.№ 362/28.11.2011г. по гр.д.№8/2011 г. на І г.о.; Р.№133/22.11.2011 г. по т.д.№17/2011 г. на І т.о.; Р.№66/24.04. 2012 г. по гр.д.№ 795/2011 г. на ІІг.о. Жалбоподателят аргументира, че въззивният съд не е изследвал допълнително наведените аргументи, твърдения и доказателства в подкрепа на правния интерес и не е изследвал правния интерес за всеки от предявените искове. По втория въпрос поддържа, че проверката на въззивния съд налице ли е правен интерес, когато в същото производство има влязъл в сила съдебен акт, противоречи на съдебната практика – Р.№448/29.11. 2011 г. по гр.д.№ 479/2011 г. на ІІІ г.о. Жалбоподателят по въпроса: налице ли е правен интерес за водене на иск за установяване липса на суброгация срещу лице,което се е вписало като ипотекарен кредитор, поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което обосновава със съществуваща неяснота в закона. Сочи, че чл. 171 ЗЗД създава объркване в правоприлагането, включително и при дефиниране на правния интерес от установителен иск относно извършено вписване на промяна на кредитора; суброгацията не е обстоятелство, подлежащо на вписване, което несъвършенство на правната норма води до погрешна съдебна практика – отрича се правото на иск срещу вписалия се на основание суброгация нов кредитор, която практика трябва да се преодолее, а по този въпрос и липсва съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба ”Ол С. К. О. Асосиейтс Л.” – регистрирано съгл. законите на О. кралство на Великобритания и С. И., чрез адв. Я. М. – САС по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] се присъединява към това становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е обезсилено първоинстанционно решение, с което са уважени искове по чл. 124 ал. 1 ГПК, и е постановено друго, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на исковете, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да обезсили решението и да прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че липсва правен интерес у ищеца за предявените срещу двамата ответници: иск за признаване за установено, че ”Ол С. К. О. Асосиейтс Л.” не се е суброгирал в правата на Банка [фирма], не е придобил качеството на кредитор по договор за ипотека, учредена с нот.акт №23/2008г. от [фирма] върху описаните обекти, с която ипотека се обезпечава вземане на Банката по предоставен кредит на [фирма]; и иск за прогласяване нищожност на Молба – уведомление от 03.08.2009 г. на ”Ол С. К. О. Асосиейтс Л.” до Съдията по вписванията да се отрази в договорната ипотека новия кредитор въз основа на суброгацията относно имотите на [фирма]. Съдът е изложил фактическата обстановка: за обезпечение на отпуснат кредит от Банка ”П.” на „Четири сезона О.”, последният е учредил с нот.акт № 30/2008 г. договорна ипотека върху описаните обекти, ищецът е купил от [фирма] описаните обекти в представените три нот.акта от 2009 г., ”Ол С. К. О. Асосиейтс Л.” е погасил задължението на [фирма] към Банката, поискал е от съдията по вписванията с Молба от 03.07.2009 г. въз основа на суброгацията да се отрази новия кредитор в договорната ипотека относно имотите на [фирма], и частично заличаване на ипотеката, което е било уважено. Съдът е изложил съображения, че по предявените искове за приемане за установено в отношенията на страните: че ”Ол С. К. О. Асосиейтс Л.” не се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор Банка „П.”, не е придобил качеството кредитор по договора за ипотека; както и за прогласяване нищожност на Молбата на ”Ол С. К. О. Асосиейтс Л.” за промяна на кредитора и частично заличаване на ипотеката, ищецът не е страна и по двете правоотношения – първото касае отношенията между стария и новия кредитор във връзка с погасяване на задълженията на [фирма] към Банката, а второто е между ”Ол С. К. О. Асосиейтс Л.” и Службата по вписванията – Р., поради което ищецът следва да обоснове правния си интерес. Въз основа на довода на ищеца, че интерес е налице поради факта на погасяване на задължението на главния длъжник, с което ищецът е поставен в невъзможност да се суброгира в дадените от последния реални обезпечения – договорна ипотека, съдът е приел, че липсва правен интерес, какъвто при предявен установителен иск от лице, което не участва в оспореното или претендирано правоотношение,ще е налице само при наведени твърдения за съществуващи към момента на предявяване на иска права, а не за бъдещи права – ищецът не твърди да платил дълга на [фирма] към трето за процеса лице, който дълг е бил обезпечен с ипотека, а че съществува опасност, ако изпълни, да не може да встъпи в правата на удовлетворения кредитор. Аргументирал е, че ищецът не обосновава правния си интерес с действията, предприети от новия кредитор по удовлетворяване на вземането по договора за кредит с насочено изпълнение върху имотите, собственост на новия кредитор, които ако са доказани, биха могли да се разглеждат като факти, настъпили след предявяване на иска (чл.235 ал.3 ГПК), но не обосновават правен интерес от образуване на производството. Съдът е изложил и други съображения за недопустимост на производството – със заличаване на ипотеката за част от имотите, собственост на [фирма], не се засягат правата на ищеца, тъй като това действие не рефлектира върху имуществената му сфера; ако се оспорват предпоставките за встъпване на „Ол С. К. О. Асосиейтс Л.” в правата на удовлетворения кредитор, това означава, че той има регресна претенция срещу главния длъжник, но не може да насочи изпълнение върху имотите на ищеца, тъй като същите са ипотекирани за чуждо задължение; ако бъде насочено и проведено изпълнение върху тези имоти, това означава, че новият кредитор е доказал интереса си от изпълнение на чуждото задължение, а частичното заличаване на ипотека не може да се оспорва от трето лице. Решението в частта, с която е уважен третия иск за отмяна разпореждането на съдията по вписванията при А. – [населено място] от 03.07.2009 г., с което е постановено частично заличаване на договорната ипотека, е обезсилено, като недопустимо – първоинстанционният съд е уважил иска, въпреки влязлото в сила Определение № 883 от 19.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 1304/2011 г. на САС, с което в тази част производството по делото е било прекратено.
С оглед изложеното и като се доуточнят изведените от жалбоподателя правни въпроси съобразно данните по делото, релевантни за делото са въпросите: 1. За правния интерес на ищеца да предяви срещу двама ответници отрицателен иск за установяване, че вторият ответник не се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор по договор за банков кредит, и в съпътстващите главния дълг обезпечения (договорна ипотека), и иск за прогласяване на нищожност на молба на втория ответник до съдията по вписванията за промяна на субектите по ипотеката – нов кредитор, съгласно суброгацията и 2. За преценката на въззивния съд относно допустимостта на предявените искове.
Първият въпрос жалбоподателят не доказва, че е разрешен в противоречие със съдебната практика, създадена от ВКС по чл. 290 ГПК. Р.№155/19.03.2010 г. по гр.д.№4829/2008 г. на ІV г.о. е по въпроса, че е допустим иск за недействителност на договор, по който ищците не са страна, при наличие на правен интерес, който е достатъчно и да е евентуален, и какъвто имат ищците. Р.№362/ 28.11.2011 г. по гр.д.№8/ 2011 г. на І г.о. е за правния интерес от установителен иск, който интерес винаги е конкретен и следва за всеки отделен случай да се прецени от съда с оглед доказателствата. Р.№133/22.11.2011 г. по т.д.№ 17/2011 г. на І т.о. е за допустимостта на установителен иск, когато едно субектгивно право е смутено или нарушено, правният интерес за който иск предполага оспорване на претендирано от ищеца или претендиране на отричано от него право, като ищецът следва да докаже правния си интерес, който в случая е изведен от накърняване на имуществените му права като съдружник в ТД, което е обезпечило с ипотека изпълнение на чужд дълг. Р.№66/24.04.2012 г. по гр.д.№ 795/2011 г. на ІІ г.о. е за правния интерес за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, който интерес най-пълно се разкрива от процесуалното поведение на ответника, когато продължава да претендира отричаното от ищеца право на собственост, като въпросът за правния интерес е въпрос за допустимост на иска.
Безспорна е съдебната практика, че наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, като поначало правен интерес имат носителите на материални права, засегнати от правния спор, а по изключение установителен иск по чл. 124 ал. 1 ГПК може да предяви и лице, което не е субект на правоотношението, предмет на иска, но е носител на права, които зависят от спорното правоотношение, като ищецът трябва да има правен интерес – пряк, а и може и евентуален. По въпросите за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права, и налице ли е такъв, когато ищецът може да предяви осъдителен иск, и за доказателствената тежест на страните, е постановено е от ОСГТК на ВКС ТР №8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/ 2012 г., което следва да намери съответно приложение и по отрицателен установителен иск за правоотношение по чл. 124 ал. 1 ГПК в частта относно правния интерес. В Тълкувателното решение е прието, че въпросът за правния интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, се преценява конкретно от съда въз основа на обосновани твърдения на ищеца в исковата молба – ищецът следва да установи свое защитимо право, засегнато от правния спор, при оспорване на което ищецът следва да докаже фактите, от които произтича – обратното би означавало да се защитава право, което не съществува. В ТР е прието, че съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото, и когато констатира, че липсва правен интерес, да прекрати производството.
Изводите, направени от въззивния съд за липсата на правен интерес, са направени в съответствие с посочената съдебна практика – въззивният съд е обсъдил събраните доказателства, доводите и възраженията на страните по този въпрос. Доколкото правният интерес е конкретен за всяко дело и се преценява въз основа на изложените от ищеца в исковата молба и поддържани в хода на делото факти и обстоятелства, оплакването на жалбоподателя, че е неправилна направената от съда преценка, е касационно основание по чл. 281 ГПК, поради което не следва да се вземат сега предвид доводите, че възивният съд не е изследвал допълнително наведените аргументи, твърдения и доказателства в подкрепа на правния интерес и не е изследвал правния интерес за всеки от предявените искове.
С оглед посочената съдебна практика, въззивният съд е решил в съответствие с нея и въпроса за проверката дали е налице правен интерес у ищеца от предявените искове – касае се за положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, по въпроса за правния интерес въззивният съд е длъжен да направи своя преценка и да изложи свои съображения. По този въпрос жалбоподателят не доказва да е решен в противоречие със задължителната съдебна практика. Посоченото Р.№448/29.11.2011 г. по гр.д.№ 479/2011 г. на ІІІ г.о. е за правомощието на въззивния съд без подадена от страната въззивна жалба да постанови решение в нейна полза, и ВКС е приел, че въззивният съд има правомощие да се произнесе по допустимостта на иска и на решението без жалба (служебно), стига произнасянето да е в рамките на висящ спор (решението да е обжалвано). С оглед данните по делото е неоснователен доводът на жалбоподателя, че въпросът за правния интерес е разрешен между страните с влязъл в сила съдебен акт – Определение № 883/ 19.05.2011 г. по ч.гр.д. №1304/2011 г. на САС. Касае се за определение, постановено в рамките на едно съдебно производство, с което не се формира задължителна сила относно правния интерес и допустимостта на иска, и с което не може да се препятства правото на въззивния съд, когато по подадена жалба разглежда спора по същество, на основание чл. 269 пр. 1 ГПК служебно в обжалваната част да се произнесе по допустимостта на решението, което включва и проверка за правния интерес на ищеца.
По въпроса: налице ли е правен интерес за водене на иск за установяване липса на суброгация срещу лице, което въз основа на нея, се е вписало като ипотекарен кредитор, не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. посоченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, трябва да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на решението, а с поставения въпрос жалбоподателят цели да обоснове твърдението си за допуснати от въззивния съд нарушения по въпроса за правния интерес и допустимостта на исковете. Жалбоподателят, като поддържа, че нормата на чл. 171 ЗЗД създава объркване в прилагането й и води до погрешна съдебна практика, едновременно с това поддържа, че следва да се отговори на въпроса за правния интерес от установителен иск относно вписана промяна на кредитора, по съображения, че суброгацията не е обстоятелство, подлежащо на вписване, като счита, че следва да се преодолее създадената практика, с която се отрича правото му на иск срещу вписалия се на основание суброгация нов кредитор – смесва въпроса за приложението на чл. 171 ЗЗД с въпроса за допустимостта на иска по чл. 124 ал. 1 ГПК, обусловен от наличие на правен интерес. Разпоредбата на чл. 171 ЗЗД е ясна и не се нуждае от тълкуване в смисъл, различен от вложения – прехвърлянето и залагането на вземането, което е обезпечено с ипотека, встъпването в такова вземане и налагането на запор върху него, както и подновяването и заместването в задължение, обезпечено с ипотека, за да имат действие, следва да бъдат извършени в писмена форма с нотариална заверка на подписа и вписани в имотния регистър. Тези изисквания на закона са относими към ипотечното задължение за запазване действието му – неспазването им ще има значение по отношение на тези трети лица, които имат интерес да повдигнат възражение във връзка с ипотеката и нямат отношение към въпроса за правния интерес на ищеца за предявените искове по чл. 124 ал.1 ГПК. По въпроса за приложението на чл. 171 ЗЗД има създадена съдебна практика, включително на основание чл. 290 ГПК – Р.№ 131/26.03.2012 г. по гр.д.№ 720/ 2011 г. на ВКС, І г.о., която не се налага да бъде преосмислена.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1671 от 30.07.2013 г. по т.д. № 3149/ 2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: