Определение №384 от 41386 по търг. дело №413/413 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№384
Гр.София, 22.04.2013г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова

при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 413 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 17/21.01.2012г., постановено по гр.д.№ 1050/11г. от Плевенския окръжен съд, в частта за потвърждаване на решение № 1563/21.10.2011г. по гр.д.№ 2189/11г. на Плевенския районен съд за признаване за установено, че касаторът дължи на [община] сумата от 7519.24 лв., представляваща обезщетение за ползване на общински терен за периода 01.01.2010г. до 25.01.2011г. и сумата от 195.52 лв. – обезщетение за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът по иска за заплащане на обезщетение за ползването – настоящ ответник по касационната жалба е доказал правото си на собственост за част от терена, върху който се намира обектът, държан от ответника. Решаващият състав се е основал на данните по акт за частна общинска собственост от 22.04.2009г. и определил притежаваната от общината идеална част. Изложени са съображения, че обектът е самостоятелен и представлява павилион, по отношение на който не е учредено право на строеж.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1 ГПК въпроси относно доказване на правото на собственост, за изясняване на статута на процесния имот, за разграничение на понятията „временно преместваемо съоръжение” и „сграда” и за приложението на разпоредбата на чл.64 ЗС, както за обсъждане на приетите по делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Заявленията на касатора не могат да се квалифицират като конкретни правни въпроси от по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същите не изискват тълкуване на правна норма, а преценка на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, които са относими към приложението на материалните и процесуални разпоредби и съответно по същество представляват основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение. По правилото на чл.59 ЗЗД обезщетение за ползване се дължи в случаите на неоснователно обогатяване, изразяващо се в ползване без основание на имота на собственика от трето лице. За основателността на претенцията ищецът следва да докаже, че е собственик на имота, но основанието за придобиване на собствеността и съответно доказателствените средства, въз основа на които съставът изгражда преценката си, са част от решаващата дейност на съда. Статутът на имота би имал отношение към основанието, на което същият да се намира върху терен, собственост на ищеца. В тази част въззивният съд е изложил съображения за липса на твърдения и доказателства за учредено право на строеж, въз основа на което собственикът на обекта може да го държи в чужд имот. В този смисъл и въпросът за приложението на нормата по чл.64 ЗС не е от значение за спора. Нарушенията при обсъждане на доказателствата по делото биха представлявали основание за отмяна на въззивното решение, но не и за допускане на касационното обжалване, доколкото този довод не е обвързан с тълкуването или прилагане на конкретна процесуална норма. В обобщение, въведените от касатора въпроси са относими към правилността на въззивния акт, поради което не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 17/21.01.2012г., постановено по гр.д.№ 1050/11г. от Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [община], пл.”В.” № 2 сумата от 150 лв. /Сто и петдесет лв./ – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.