Определение №39 от 14.1.2010 по ч.пр. дело №11/11 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
 
№ 39
 
 
София, 14.01. 2010г.
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и десета година в състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
                                    ЧЛЕНОВЕ:           БОЙКА ТАШЕВА
                                                                    СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
                                                                             
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 11 по описа за 2010г., приема следното:
 
Производството е по чл.278 ал.1 във вр. с чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК по частна жалба вх. № 10486/25. ХІ.2009г. на ВПК “Б” гр. Б. срещу определението на ВКС, състав на ІІІ ГО, № 818 от 09. ХІ.2009г. по гр.д. № 4019/2008г.
Ответниците по частната жалба П. Н. Г., А. Н. Г. Г. и М. Е. Г. чрез процесуалния си представител а. К са заели становище за нейната неосноталенсот. Претендират разноски.
Останалите ответници по жалбата не са заявили становище.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна, съображенията за което са следните:
С атакуваното определение от 09. ХІ.2009г. състав на ВКС е оставил без разглеждане молбата на ВПК “Б” за отмяна на основание чл.231 ал.1 б. “е” от ГПК /отм./ на влязлото в сила решение от 24.І.2005г. по гр.д. № 884/2003г. на Софийския апелативен съд. Съдът е приел, че съобщение за атакуваното решение е било връчено на 01.ІІ.2005г. на процесуалния представител на Кооперацията а. Цв. М. , упълномощен от председателя на 29. ХІ.2002г., и че последният освен това е поискал с молба от 02.ІІ.2005г. и е получил на 07.ІІ.2005г. препис от въззивното решение. При това положение и с оглед указаният 30 дневен срок за обжалване решението е влязло в сила на 04.ІІІ.2005г., а молбата за отмяна е подадена на 28. ХІІ.2007г., което е след изтичане на тримесечния преклузивен срок по чл.232 ал.1 от ГПК /отм./, поради което тя е недопустима.
Определението е правилно. В съответствие с данните по делото и с разпоредбата на чл.232 ал.1 от ГПК /отм./ съставът на ВКС, ІІІ ГО, е приел, че молбата за отмяна е подадена повече от две години след изтичането на тримесечния преклузивен срок, поради което е процесуално недопустима. Несъмнено установено е, че съобщение за решението на въззивния съд е било връчено редовно на процесуалния представител на ВПК “Б” адв. М на 01.ІІ.2005г., с оглед на което тримесечният срок е започнал да тече от влизането на решението в сила на 04.ІІІ.2005г. и е изтекъл на 04.VІ.2005г. При това положение без значение за извода е дали действително председателят на ВПК е получил на 07.ІІ.2005г. препис от решението, в какъвто смисъл е единственото релевирано от Кооперацията в частната й жалба оплакване.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна, поради което атакуваното определение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА определението на ВКС на РБ, състав на ІІІ ГО, № 818 от 09. ХІ.2009г. по гр.д. № 4019/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: