Определение №393 от 21.10.2008 по ч.пр. дело №1437/1437 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                   
                    
                                                                               № 393
         
                                     София, 21.10.2008 г.
 
 
  
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и осма година, в състав:
 
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
        Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
                                                                             КРАСИМИР ВЛАХОВ
     
 
            като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№1437 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.278, ал.1, вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Н” ООД гр. С. срещу прекратителното определение №148 от 23.06.08г. по гр.д. №458/08Г. на Смолянския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалба срещу действия на съдебния изпълнител.
Ответникът в производството Ш. Д. К. от гр. С. оспорва жалбата. Счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, а от друга страна – не е налице и основание за отмяна на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срок, редовна е и е процесуално допустима. Атакува се прекратително определение на Смолянския окръжен съд, постановено в производство по обжалване действията на съдебен изпълнител, като в този случай няма изискване частната жалба да съдържа изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение състав на Смолянския окръжен съд е оставил без разглеждане жалбата на “Н” ООД срещу действие на държавния съдебен изпълнител при РС Смолян по изп.д. №269/03г. на СиС при СмРС, представляващо постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.08г. Съдът е приел, че съгласно чл.435, ал.3 от ГПК, взискателят “Н” ООД не е легитимиран да обжалва постановлението, с което имотът на длъжника К. К. , действащ като ЕТ “К”, е възложен на съпругата му Ш. К. , след като не е бил наддавач в публичната продан. Прието е за ирелевантно обстоятелството, че до публична продан не се е достигнало, тъй като имотът е бил възложен на съпругата на длъжника по реда на чл.389г, ал.1 от ГПК /отм./
Определението е правилно.
От представените по делото доказателства е видно, че изп.д. №269/03г. на СиС при СмРС е образувано въз основа на изпълнителен лист по гр.д. №297/01г. на М. районен съд, за сумата от 2568,98лв. главница и 715,41лв. мораторна лихва, които К. К. , в качеството му на ЕТ “К” е бил осъден да заплати на “Н” ООД. Изпълнението е било насочено върху недвижим имот, съпружеска имуществена общност. Проданта е била насрочвана неколкократно, но поради липса на наддавачи, взискателят “Н” ООД е бил обявен за купувач на основание чл.382, ал.1 от ГПК /отм./ с протокол от 17.08.07г., а по-късно с постановление от 31.08.07г. имотът му е бил възложен на основание чл.384, ал.1 от ГПК /отм./. Това действие на държавния съдебен изпълнител е било отменено от съда по жалба на съпругата на длъжника Ш. К. След отмяната, с писмо от 27.02.08г., държавният съдебен изпълнител е предоставил възможност на Ш. К. да внесе равностойността на частта на съпруга си, в едномесечен срок от получаване на съобщението. Ш. К. се е възползвала от предоставената и възможност, поради което с протокол от 01.04.08г. е обявена за купувач на имота, а с постановление от 29.04.08г. той и е възложен.
В жалбата до съда, подадена от “Н” ООД срещу постановлението за възлагане, се излагат твърдения, че не са били налице предпоставките на чл.389г, ал.1 от ГПК /отм./ за възлагане на недвижимия имот на съпругата на длъжника, тъй като тя е пропуснала едномесечния срок по този текст. Държавният съдебен изпълнител следвало да насрочи нова публична продан и едва тогава, при спазване на изискванията на чл.389г, ал.2 от ГПК /отм./, евентуално да възложи имота на съпругата.
Тази жалба не може да бъде разгледана по същество, както правилно е приел и Смолянският окръжен съд. В чл.435, ал.1 и ал.3 от ГПК са изброени случаите, при които взискателят може да обжалва действия на съдебния изпълнител. Сред тях не попада обжалваното действие – възлагане на имота на съпруга недлъжник. В конкретния случай взискателят би могъл, веднага след отмяната от съда на предходното постановление за възлагане на имота, да поиска извършване на нова публична продан. Отказът на съдебния изпълнител – изричен или чрез конклудентни действия, би подлежал на обжалване от взискателя, съгласно чл.435, ал.1 от ГПК. Такова искане обаче не е имало. Новото възлагане, извършено по реда на чл.389г, ал.1 от ГПК/отм./ в полза на съпругата на длъжника, не е сред действията, които по новия ред подлежат на обжалване пред съда от страна на взискателя, поради което правилно окръжният съд е оставил без разглеждане подадената жалба. В случай, че държавният съдебен изпълнител е предприел незаконосъобразни действия и с това е причинил вреди на взискателя е налице друг ред за репарирането им. След 01.03.08г. не може да се иска отмяната на тези действия чрез обжалването им пред съда.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА определение №148 от 23.06.08г. по гр.д. №458/08г. на Смолянския окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: