Определение №401 от 23.5.2019 по гр. дело №4361/4361 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№401

гр.София 23.05.2019 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №4361 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. Й. П., чрез процесуален представител адв.П., срещу въззивно решение от 23.08.2018г., постановено по в.гр.д.№1537/2018г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение от 08.02.2017г. по гр.д.№ 12344/2016г. на Районен съд – Пловдив за отхвърляне на предявените от Г. Й. П. срещу Общинско предприятие „Социален патронаж“ – [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Общинско предприятие „Социален патронаж“ – [населено място], оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Г. Й. П. срещу Общинско предприятие „Социален патронаж“ – [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със за заповед № 9/31.05.2016 г. на директора на ОП“Социален патронаж“ – [населено място], възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „технически сътрудник“ и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
Въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е погасен по давност.
Въззивното решение е постановено при новото разглеждане на делото след като с решение № 141/28.06.2018г. по гр.д.№ 4043/2017г . на ВКС, IV г.о. е отменено постановеното въззивно решение по трудовия спор и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния окръжен съд, с указания за назначаване на съдебно- графологична експертиза, която да установи с помощта на специални средства датата на изпращане на писмото, съдържащо исковата молба. Въззивният съд е възприел приетото експертно заключение по назначената съдебно- графологична експертиза, че датата на изпращане на пощенското клеймо върху писмо до Районен съд –Пловдив, съдържащо исковата молба, е „0..08.16“, но не може да се установи каква е втората цифра на датата поради причини, подробно изложени в изследователската част, а именно – че поради неравността, образувана от дебелината на залепената пощенска марка при полагането на клеймото втората цифра на датата /показваща деня/ не е достигнала до повърхността на плика и не е оставила следа. В експертизата са описани и специалните технически средства, които са ползвани от експерта и въз основа на които са достигнати тези процесни констатации. При тези данни, с оглед на възложената с доклада по делото доказателствената тежест за ищеца да докаже истинността на твърденията си, въззивният съд е приел, че не е доказано исковата молба да е подадена в предвидения двумесечен давностен срок по чл.358 ал.1 т.2 във вр. с чл.358 ал.2 т.1 от КТ /изтекъл на 01.08.2016г. – присъствен ден/, поради което е прието, че както искът по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, така и предявените акцесорни искове, се явяват неоснователни.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи следните въпроси, по които счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение: 1„следва ли лицето, на което е възложено да доказва определено обстоятелство /в случая датата на пощенското клеймо/ при положение, че е налице обективна невъзможност да бъде прочетена точно датата, да понася неблагоприятните последици от поведението на трето неучастващо по делото лице, какъвто е пощенският служител по настоящото дело, който залепя пощенските марки и полага пощенското клеймо, че да се образува неравност от дебелината на залепената пощенска марка, посочено като причина на обективната невъзможност да бъде разчетена точната дата“ и 2“следва ли в този случай да се приеме по-благоприятният за ищеца вариант, като съдът приеме, че датата е 01.08.2016г. и се произнесе по съществото на спора“. Според касатора поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. По приложението на чл.124, ал.1 ГПК – относно разпределението на доказателствената тежест, като санкция за неизпълнение на задължението за доказване на изгодните за страната факти, има установена и ненуждаеща се от промяна съдебна практика, като разпоредбата не е неясна, непълна или противоречива. Отделно от това не е неясна, непълна или противоречива разпоредбата на чл.178, ал.2 ГПК, която повелява, че съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачертавания, изтривания и добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички доказателства по делото.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.08.2018г., постановено по в.гр.д.№1537/2018г. на Окръжен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: