Определение №425 от 42201 по търг. дело №3337/3337 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 425

София, 16.07.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети юни, две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОЯН БАЛЕВСКИ
т. дело №3337/ 2014 год.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на [фирма]-София срещу решение № 2277 от 10.12.2013 г. постановено по т.д №981/13 на САС, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1942/02.11.2012 г. по т.д. №4013/201, по описа на СГС, ТО, В ЧАСТТА, с която касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата от 26 059,42 лева –дължима цена на доставени от ищеца на ответника стоки по фактури и лихва-обезщетение за забавено плащане върху тази сума в общ размер на 10 300,62 лева. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на исковете.
Ответникът по жалбата [фирма]-София чрез процесуалния си представител изпраща писмен отговор, в който изразява становище за липса на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация. Претендира присъждане на разноските в настоящото производство в размер на 3 840 лева-заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи наличие на хипотезата на чл.280 ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и са налице изискванията на чл.280 ал.2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът приема, че между [фирма] и [фирма] са били налице трайни договорни правоотношения, по което ответникът по иска [фирма] се е задължил към доставчика на оборудване и материали за кабелни далекосъобщителни мрежи за цената на същите в общ размер на 31 064 лева, съгласно приетите по делото 27 броя фактури. Последните са надлежно осчетоводени и от двете страни по сделката, включени са в дневниците по ДДС, отразени са в справки-декларации по ДДС и данните са подадени в ТД на НАП. Тези факти са преценени от решаващия съд като обстоятелства, манифестиращи категорично признание от страна на ответника на основанието за възникване на вземането и неговия размер. С договор за цесия, сключен на 15.01.2008 г. между кредитора [фирма] като цедент и дружеството- ищец [фирма] като цесионер вземанията срещу [фирма], възникнали на посоченото основание са прехвърлени възмездно на цесионера в пълен размер, като длъжникът –ответник е бил надлежно уведомен за цесията, съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД от страна на цедента. Ето защо и с оглед липсата на доказателства за плащане от страна на длъжника, съдът е счел исковите претенции за доказани по основание и размер.
В изложението по чл. 284 ал.3, т.1 от ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за спора такива, които обобщено се свеждат до доказателственото значение на двустранно подписаната фактура, осчетоводена от страна на длъжника, с ползван от последния данъчен кредит и относно доказването възникване на основанието на вземане за заплащане на цената на доставка на стоки, които, според касатора, не са реално доставени и дали понятието доставка по ЗДДС е идентично с това по ТЗ.
По първия въпрос е налице богата и последователна практика на ВКС формирана по реда на чл.290 ГПК и задължителна за съдилищата, с която е преодоляна съществуващата преди това противоречива съдебна практика. В същата се приема, че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-купувач, включването и в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване, такова каквото е отразено в самата фактура / решение №42 от 19.04. 2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №166/26.10.2010 г. на ВКС по т.д.№991/2009 и Р №23 /07.02.2011 г. по т.д. №588/10 на ВКС, ТК, ІІ т.д./ Отговорът на въпроса даден от ВКС в цитираните съдебни актове напълно съвпада с този на състава на въззивния съд постановил обжалваното решение, поради което липсва основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация.
Въпросът за това, дали понятието доставка по ЗДДС е идентично с това по ТЗ, с оглед отговора на първия въпрос в задължителната практика на ВКС, цитирана в предходния абзац, е абсолютно без значение за изхода по спора. Отделен е въпросът, че от страна на касатора не се обосновава и наличието на сочените допълнителни предпоставки за допускане до касация- чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, тъй като представените решения на ВАС не представляват съдебна практика по чл.280 ал.1,т.2 ГПК/ така изрично-ТР №1 / 19.01.2010 г. на ВКС-т.3 / .
Следователно не следва да се допуска касационно обжалване. В полза на ответника по касационната жалба се дължат от касатора разноските в настоящото производство в размер на 3 840 лева-заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция, което се доказва от представените с отговора на КЖ: договор за правна помощ и платежно нареждане от 28.10.2014 г. в [фирма], както и списък на разноските по чл.80 ГПК.
С оглед изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2277 от 10.12.2013 г. постановено по т.д №981/13 на САС .
ОСЪЖДА на [фирма]-София да заплати на [фирма] сумата от 3 840 лева, разноски под формата на заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: