fbpx

Определение №454 от 29.5.2017 по гр. дело №5145/5145 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 454

[населено място] 29.05.2017 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело № 5145 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], приподписана от юрисконсулт М., срещу решение от 14.07.2016г., постановено по в.гр.д.№484/2016г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 14.03.2016г. по гр.д.№1055/2015г. на Районен съд – Сандански за уважаване на предявените от И. Б. М. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
К. счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба И. Б. М., чрез процесуален представител адв.П., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от И. Б. М. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № Р.-284/08.09.2015г. на директора на РУ“Западен регион“, упълномощен да упражнява правата на работодател в отношенията с работниците и служителите от регионалното управление и неговите областни пощенски станции; за възстановяване на длъжността „служител гише в пощенка станция /началник ПС ІV и V категория/ той и пощенски раздавач /пощальон/ /междуселищен/“ в ПС –Ц. и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
В. съд е приел за незаконосъобразно дисциплинарното уволнение поради неспазване на предварителната закрила по чл.333, ал.1, т.3 КТ. Установено е, че към момента на уволнението ищецът е трудоустроен поради заболяване, попадащо в разпоредбата на чл.1,т.1 от Наредба №5/1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 КТ. За дисциплинарното уволнение на служителя е искано предварително мнението на ТЕЛК и е дадено отрицателно такова. В. съд е приел, че работодателят не е разполагал с предварително разрешение от Инспекцията по труда, по съображения, че представеното разрешение не е поискано и издадено от компетентната териториална дирекция “Инспекция по труда”, а именно – тази дирекция, в района на която се полага труд от лицето, спрямо което се извършва и преценката за наличието на предварителната закрила / в този смисъл решение № 84 от 23.04.2014г. по гр.д.№ 749/2012г. на ІVг.о., по въпроса: коя териториална дирекция “Инспекция по труда” е компетентна да даде предварително разрешение по чл.333, ал.1 от КТ в случаите, когато седалището на работодателя не съвпада с мястото на работа, където работникът полага труд, както е настоящият случай/. Поради неспазената предварителна закрила при уволнение и съобразно разпоредбата на чл.344, ал.3 от КТ въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно само на това основание, без да е нужно съдът да разглежда спора по същество.
К., счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение по въпроса: „за задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и за задължението му да извърши самостоятелна преценка на събрания и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора“. Доводите в изложението са, че въззивният съд е повторил мотивите на първоинстанционния съд без да имложи свои фактически и правни изводи по съществото на спора и без да обсъди доводите на жалбоподателя за неправилност на първоинстанционното решение. В касационната жалба оплакванията са за необсъждане на доводите на жалбоподателя и преценка на всички доказателства по делото по съществото на трудовия спор. Т.е. поставеният от касатора правен въпрос е относим към допълнителните, нерешаващи мотиви на въззивното решение, а не към решителните му мотиви за неспазена предварителна закрила при уволнение по чл.333, ал.1, т.3 КТ, в който случай съгласно чл.344, ал.3 от КТ уволнението е незаконно само на това основание, без съдът да разглежда спора по същество. Поради това поставеният въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените за касационното производство разноски в размер на 300лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.07.2016г., постановено по в.гр.д.№484/2016г. на Благоевградски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на И. Б. М. с ЕГН [ЕГН] сумата 300лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top