Определение №465 от 41082 по търг. дело №1229/1229 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 465
С.,22.06.2012 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1229/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] – [населено място], срещу решение № 1346 от 25.07.2011 г., постановено по т. д. № 458/2010 г. на Софийски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение от 03.06.2010 г. по гр. д. № 185/2007 г. на Окръжен съд – Благоевград е признато за установено по реда на чл.254 ГПК /отм./, че като правоприемник на [фирма] [фирма] не дължи на [община] сумата 4 048.26 лв. – наемна цена по договор за наем от 04.01.1993 г. и анекс от 16.10.1995 г., и 1 635.38 лв. – мораторна лихва за периода 01.12.1998 г. – 31.03.2003 г., и са присъдени разноски на [фирма] в размер на 2 090 лв. за първата и 1 863.67 лв. за въззивната инстанция.
К. моли за отмяна на въззивното решение като неправилно поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд е нарушил материалния закон като е приел, че актуализираната с решение на Общински съвет Б. на основание § 7, ал.3 вр. с ал.2 ПЗР на ЗОС базисна наемна цена за отдадените под наем общински имоти не може да се прилага едностранно от наемодателя и не обвързва наемателя, ако не е предоговорена от страните по наемното правоотношение. Твърди, че този извод противоречи на друго влязло в сила решение по спор между същите страни във връзка със същия наемен договор, в което е прието, че наемателят дължи наем в размер на базисната наемна цена, определена от общинския съвет по реда на § 7, ал.3 вр. с ал.2 ПЗР на ЗОС. Навежда и довод за неправилна преценка на доказателствата, в частност – на представените от страните извлечения от сметки за размера на оспорените с иска по чл.254 ГПК /отм./ задължения.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с два въпроса : За правилното приложение на § 7, ал.1, ал.2 и ал.3 ПЗР на ЗОС и за задължението на наемателя на недвижим имот, частна общинска собственост, да заплаща определените с решение на общинския съвет базисни наемни цени при условие, че продължава да ползва имота, но не подписва допълнително споразумение за промяна на наемната цена; За допустимостта в производство по чл.254 ГПК /отм./ съдът да се позовава на представено от ищеца извлечение от сметка, без да обсъди изготвеното от ответника извлечение, послужило като основание за издаване на изпълнителния лист и за образуване на изпълнителното дело. К. твърди, че посочените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение № 617/13.11.2000 г. по гр. д. № 24/1999 г. на Районен съд – Благоевград, оставено в сила с решение № 225/07.04.2003 г. по гр. д. № 153/2001 г. на Окръжен съд Благоевград, както и че са от значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не заявява становище по повод на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е уважил частично предявения от [фирма] против [община] отрицателен установителен иск с правно основание чл.254 ГПК /отм./, след като е приел за доказано твърдението на ищеца, че в качеството на правоприемник на [фирма] – наемател по договор за наем от 04.01.1993 г., не дължи на наемодателя [община] сумите 4 048.26 лв. и 1 635.38 лв., включени като задължения за неплатена наемна цена и обезщетение за забава по договора за наем и анекс от 16.10.1995 г. за периода 01.12.1998 г. – 31.03.2003 г. в извлечение от сметка № 99781-1 „Вземания от наематели”, въз основа на което е издаден изпълнителен лист по реда на чл.242 във вр. с чл.237 ГПК /отм./ в производството по ч. гр. д. № 554/2003 г. на Районен съд – Благоевград и е образувано изпълнително дело № 443/2004 г. За да признае сумите за недължими, Софийски апелативен съд е анализирал писмените и гласни доказателства по делото и заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза и в резултат на това е достигнал до извод, че извлечението от сметка не отразява действителния размер на непогасените от наемателя задължения, тъй като наемът е изчислен на база месечни наемни цени, които са определени едностранно от наемодателя с решение на Общински съвет Б., без да бъдат предмет на договаряне между страните. Решаващият състав на Софийски апелативен съд е преценил като неоснователен довода на ответника за приложимост в наемното правоотношение на базисните наемни цени, актуализирани на основание § 7, ал.3 вр. с ал.2 ПЗР на ЗОС с решение на Общински съвет Б.. Изразил е становище, че тези цени не могат да се налагат едностранно от наемодателя на наемателя, а предполагат последваща договореност между страните за промяна на заплащаната до момента наемна цена, за каквато в случая не е постигнато споразумение поради несъгласието на наемателя с размера на определения наем. Развил е съображения, че отказът на наемателя да заплаща актуализираната и предложена от наемодателя наемна цена съставлява основание за прекратяване на наемния договор поради противоречие с императивната разпоредба на § 7, ал.3 ПЗР на ЗОС, респ. че докато не бъде предприето такова прекратяване, наемателят е обвързан от наема, определен по взаимно съгласие на страните /в случая – с последния подписан на 16.10.1995 г. анекс към договора за наем, а след м. януари 2004 г. – в размера, заплащан от наемателя и приеман от наемодателя/.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед решаващите мотиви на въззивния съд поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправен въпрос – за обвързаността на наемателя по договор за наем под режим на § 7 ПЗР на ЗОС с базисната наемна цена, която е актуализирана от общинския съвет на основание § 7, ал.2 във вр. с ал.3 ПЗР на ЗОС, но за която не е постигнато съгласие между страните по наемното правоотношение, е от значение за изхода на делото и отговаря на общия критерий на чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по така въведения правен въпрос в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. К. се е позовал на решение № 617/13.11.2000 г. по гр. д. № 24/1999 г. на Районен съд – Благоевград и решение № 225/07.04.2003 г. по гр. д. № 153/2001 г. на Окръжен съд Благоевград, за да подкрепи тезата за противоречиво прилагане от съдилищата на разпоредбите на § 7, ал.1 – ал.3 ПЗР на ЗОС. Решенията са постановени по спор между същите страни за реално изпълнение на задължения на наемателя по същия договор за наем, но за друг период от време. В мотивите към тях е застъпено становище, че размерът на дължимия наем по договори за наем под режим на § 7 ПЗР на ЗОС е нормативно определен и актуализираните от общинския съвет базисни наемни цени на общинските недвижими имоти обвързват наемателя, независимо дали е съгласен с тях. Въпреки, че съдържат друго разрешение на значимия за настоящото дело материалноправен въпрос, решенията не доказват наличието на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради отсъствие на данни, че са влезли в сила. Влизането в сила на първоинстанционното решение по гр. д. № 24/1999 г. на Районен съд – Благоевград не се доказва и от приложения изпълнителен лист, издаден въз основа на въззивното решение по в. гр. д. № 153/2001 г. на Окръжен съд – Благоевград, доколкото издаването на изпълнителния лист е извършено при действието на разпоредбата на чл.237, ал.1 ГПК /отм./ в редакцията от ДВ бр.64/99 г., признаваща изпълнителна сила и на невлезлите в сила въззивни осъдителни решения. Ето защо, предвид изричните указания в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не е доказано.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е аргументирано с наведения в касационната жалба довод за неправилно приложение на разпоредбите на § 7, ал.1 – ал.3 ПЗР на ЗОС при произнасянето на въззивния съд по основателността на предявения отрицателен установителен иск. Неточното прилагане на материалния закон, на което се позовава касаторът, съставлява касационно основание по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и не попада в приложното поле на касационното обжалване, в каквато насока са и разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Нормата на § 7 ПЗР на ЗОС дава ясен, точен и пълен отговор на въпроса за реда, по който следва да се определи размера на дължимия наем по договори за наем на общински недвижими имоти под режима на § 7, ал.1 ПЗР на ЗОС. Нейното прилагане не създава затруднения в практиката, а въпросът дали в конкретния случай въззивният съд я е приложил правилно има значение за материалната законосъобразност на въззивното решение, но не и за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК въпросът за извършената от въззивния съд преценка на извлеченията от сметки, представени от всяка от страните в производството по чл.254 ГПК /отм./. Този въпрос е насочен към ревизиране на същинската правораздавателна дейност на въззивната инстанция по преценка на доказателствата и установяване на релевантните за правния спор факти, поради което е относим към производството по чл.290 ГПК и не подлежи на обсъждане в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1346 от 25.07.2011 г., постановено по т. д. № 458/2010 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :