Определение №490 от 2.5.2017 по гр. дело №4589/4589 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 490
София, 02.05.2017 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4589 по описа за 2016 г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. И. И., приподписана от адв. Е. З., срещу въззивно решение № 1550/19.07.2016 г., постановено от Софийски апелативен съд по въззивно гр.д. № 2164/2016 г.
Излага доводи за неправилност и моли въззивното решение да бъде отменено и „да се потвърди първоинстанционното решение“. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски по делото.
Насрещната страна В. …, [населено място], представлявана от началника генерал-майор Н. П., чрез главен юрисконсулт М. Д., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
И. И. И. е предявила против В…., [населено място] иск по чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лв., обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от смъртта на майката на ищцата, настъпила след оперативна интервенция извършена в болничното заведение.
Искът е отхвърлен.
За да постанови този резултат, съдът установил, че на 29.11.2011 г. Т. Б., майка на И. И., е починала след извършване на медицинска операция за отстраняване на камъни в левия бъбрек, извършена във ВМА. Причина за смъртта, посочена в акта за смъртта е „остра сърдечносъдова недостатъчност; хеморагичен шок, дисеминирана интравазелна коагулация“. Въззивният съд, след анализ на допуснатите съдебномедицински експертизи, установил, че преди предприемането на операцията, в болничното заведение била изготвена история на болестта на Б., в която подробно са били посочени и придружаващите заболявания, вкл. и тези на сърцето, както и данните за редуциран паренхим и на двама бъбрека. Операцията не е била животоспасяваща, абсолютно наложителна, но съществуващото хронично заболяване би довело до хронична бъбречна недостатъчност, хронодиализа и смърт, което е мотивирало оперативната интервенция. Буруджиева е дала писмено съгласие за операцията, в което е отразено, че възможните рискове и усложнения са й били обяснени от лекаря. Въззивният съд, при преценка на събраните доказателства, направил заключение, че не е доказано медицинският екип да е допуснал нарушения на правилата за извършване на оперативната интервенция или да не е предприел необходимите действия за спасяване на живота на пациентката след настъпилите усложнения, поради което намерил, че не може да се ангажира отговорността на ВМА за претърпените от ищцата болки и страдания от смъртта на майка й. Относно извършването на кръвни изследвания, съдът е посочил, че съгласно заключенията и на двете вещи лица, такива трябва да са извършени най-много 7 дни преди хоспитализация, което е сторено. При установено бъбречна недостатъчност, какъвто е бил случаят, е било уместно предоперативно изследване на коагулационния статус, каквото не е извършено, не се установява, че има причинна връзка между това бездействие и настъпилите усложнения след операцията.
В изложението към касационната жалба касаторът обосновава допускане на касационно обжалване поради противоречие на въззивното решение със задължителна съдебна практика – решение № 250/21.11.2012 г. по гр.д. № 1504/2011 г. на III г.о. на ВКС, решение № 508/18.06.2010 г., постановено по гр.д. № 1411/2009 г. на III г.о. на ВКС, Постановление № 7/29.12.1958 г. на Пленума на ВС на РБ, решение № 268/24.02.2016 г., постановено по гр.д. № 2525/2015 г. на III г.о. на ВКС, но без да е поставил правен въпрос, като съставът на Върховния съд е в невъзможност да определи същия/същите по пътя на уточнение и преформулиране. Както е изяснено с ТР № 1-2009-ОС ГТК ВКС в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК следва да бъде ясно и точно посочен от касатора правния въпрос/въпроси, при чието разрешаване въззивният съд е постановил обжалваното съдебно решение и, чието разрешаване се налага чрез допускане на касационното обжалване поради някои от условията по т. 1, т. 2 или т. 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК. К. съд не може да определя правните въпроси според постановеното от въззивния съд или да ги извлича от съдържанието на касационната жалбата, или да предполага според приложени от касатора съдебни актове.
Поддържа се още и наличие на противоречива съдебна практика „относно приоритетното значение при предоставяне на здравна услуга у нас да се оказва на опазване живота, здравето и правата на пациента“, като се сочат решение № 570/27.10.2010 г. по гр.д. № 77/2009 г. на пазарджишкия окръжен съд, решение № 2389/21.12.2013 г. на САС, решение № 30/03.2014 г. на САС по гр.д. № 2233/2013 г.
Съставът на Върховния касационен съд приема, че е повдигнат правният въпрос дали опазване живота, здравето и правата на пациента са от приоритетно значение при предоставяне на здравна услуга. Въззивният съд не е дал отрицателен отговор и не се установява противоречива съдебна практика по см. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Заключението на Софийския апелативен съд, че в случая не може да се ангажира отговорността по чл. 49 ЗЗД на болницата- ответник за смъртта на Т. Б., не значи обратното.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване и с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса длъжен ли е съдът, „с оглед установеното по т. 9 от ТР – 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, да се произнесе по всички доказателства по делото, по всички претенции в исковата молба, независимо, че някои от тях не са компетентно формулирани от ищеца, както и да изгради собствено убеждение, независимо от становищата на привлечени вещи лица, водена от правната страна на относимото материално право и всички доказателства по делото“.
Въпросите са свързани с тълкуване на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК, чл. 202 ГПК, по които има формирана многобройна, непротиворечива, задължителна съдебна практика, като сам касаторът и не обосновава наличие на основания за изоставянето й. Неясно е в какъв смисъл е позоваването на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което освен това е в 4 точки – няма т. 9.
Следователно не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Нещо повече, не се установява и противоречие между постановеното от въззивния съд и трайно установеното тълкуване на чл. 235, ал. и чл. 12 ГПК, т.е. не е осъществена и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съставът на Софийския апелативен съд е обсъдил всички доводи и твърдения на страните, в рамките на сезирането – то се определя от ищеца в исковата молба (незаявени твърдения за противоправни деяния на служители на ответника не могат да се включат в предмета на делото и не съставляват „квалификация“ на формулировките); съдът е ползвал заключения на съдебни експерти по въпроси, по които са нужни специални знания; няма твърдения, нито основания за игнориране на заключенията на съдебните експерти, като съдът ги е обсъдил ведно с всички данни по делото; изложил е ясни, точни мотиви, като сам е изградил изводи относно релевантните факти и правните последици.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – юрисконсулстско възнаграждение, което съдът съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1550/19.07.2016 г., постановено от Софийски апелативен съд по въззивно гр.д. № 2164/2016 г.
ОСЪЖДА И. И. И. да заплати на В. …., [населено място] съдебноделоводни разноски за производството пред Върховен касационен съд в размер на 100 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: