Определение №508 от 27.6.2016 по търг. дело №2057/2057 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 508

гр. София, 27.06.2016 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2057 по описа за 2015г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответницата В. Й. Г. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Ц. И. М. срещу решение № 323 от 19.02.2015г. по т. дело № 179/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав в частта, с която е потвърдено решение № 9 от 23.01.2012г. по т. дело № 591/2010г. на Окръжен съд Перник в частта, с която е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] в несъстоятелност, [населено място] по иска с правно основание чл. 647, т. 7 ТЗ /сега чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, с оглед измененията на чл. 647 ТЗ с § 9 и § 14 З., ДВ, бр. 20/28.02.2013г./, предявен от синдика на [фирма] в несъстоятелност против ответниците [фирма] в несъстоятелност, [населено място] и В. Й. Г. от [населено място] извършената между [фирма], [населено място] и В. Й. Г. разпоредителна сделка /покупко-продажба на недвижим имот/, обективирана в нотариален акт № 24, том ІІІ, рег. № 8234, дело № 400/2008г. на нотариус А. Д. с район на действие Софийски районен съд с рег. № 404 на Нотариалната камара, който нотариален акт е вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 92553/04.02.2009г., акт № 99, том VІ, дело № 1368/2009г., и ответниците [фирма] в несъстоятелност и В. Й. Г. са осъдени да заплатят по сметка на Пернишки окръжен съд държавна такса в размер 2 748 лв., ведно със законната лихва за забава на държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното плащане.
Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение, евентуално за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В първата част на касационната жалба релевира доводи за допускане на касационно обжалване на решението в частта, с която е уважен иска, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по релевантни правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Допустимо ли е дружеството – длъжник в хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, страна по процесната сделка, да бъде отъждествено със съпруг, роднина по права или съребрена линия или по сватовство? Допустимо ли е привързването на нормата на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ в условията на длъжник юридическо лице с нормата на § 1, ал. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ТЗ досежно установяване на свързаност между отчуждител и приобретател? – Чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
2. Допустимо ли е да бъде проведено главно доказване на обстоятелства, за които законодателят е предвидил специален ред за възникване и оповестяване, а именно вписване в съответната Служба по вписванията при Агенция по вписванията, без да има позоваване на тези източници? Допустимо ли е доказването на прогнозируема стойност на дадена сделка, подлежаща на изповядване в нотариален акт и последващо вписване, само по офертни цени, без да е налице сравнение с аналози по изповядани и вписани актове от такъв характер?
Допустимо ли е да се приеме, че е налице увреждане на кредиторите на несъстоятелността при продажба на вещно право на строеж, дори на действителна цена, тъй като се презумира затруднено удовлетворяване на кредиторите, поради наличието на втора презумпция за липса на получената от сделката цена?
3. Допустимо ли е дружеството, обявено в несъстоятелност, чиито органи са лишени от представителни правомощия, да бъде представлявано от упълномощен от тях процесуален представител или следва да бъде назначен особен представител?
Синдикът на [фирма] в несъстоятелност М. С. оспорва касационната жалба и прави възражение, че същата е недопустима, евентуално неоснователна. Поддържа становище, че не са налице твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.
Въззивният съд е приел, че искът по чл. 647, т. 7 ТЗ /сега чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, с оглед измененията на чл. 647 ТЗ с § 9 и § 14 З., ДВ, бр. 20/28.02.2013г./ е допустим, тъй като е предявен от синдика срещу длъжника и лицето, придобило права от увреждащата сделка, на 18.08.2010г., т. е. в рамките на едногодишния срок от откриване на производството по несъстоятелност, извършено с решение № 6/08.04.2010г. по т. дело № 67/2010г. на Окръжен съд Перник. Изводът за прогласяване относителната недействителност на процесния договор за продажба на право на строеж е аргументирана с наличието на предвидените в чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ /редакция след изменението на чл. 647 ТЗ с § 9 и § 14 З., ДВ, бр. 20/28.02.2013г./ предпоставки: наличие на сделка, извършена в двугодишния срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ; страна по същата сделка е свързано с длъжника лице; в резултат на сделката се причинява увреждане на кредиторите на несъстоятелността.
Решаващият съдебен състав е приел, че договорът, оформен в нотариален акт № 24/2008г., сключен на 12.12.2008г. не е нищожен, тъй като към датата на неговото сключване не е съществувала пречка за прехвърляне чрез продажба на правото на строеж поради това, че удостоверението по чл. 181, ал. 2 ЗУТ на общинската администрация за изграждане на процесната сграда на груб строеж е издадено няколко дни по-късно – на 18.12.2008г., когато правото на строеж се е реализирало и се е трансформирало в право на собственост върху съответните отделни обекти в сградата. Въззивната инстанция е констатирала, че процесната сделка – договор за продажба на право на строеж за изграждане на самостоятелни обекти в новострояща се жилищна сграда, е сключена от длъжника „В. констръкшън” Е. /с предишно наименование [фирма]/ в двугодишния период преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, извършено на 04.02.2010г. Приела е, че страните по сделката са свързани лица по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 /редакция след изменението на чл. 647 ТЗ с § 9 и § 14 З., ДВ, бр. 20/28.02.2013г./ във връзка с § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ТЗ, тъй като приобретателят на вещното право В. Г. е роднина по права линия – майка на управителя и представител на дружеството – прехвърлител Ю. Г.. Наличието на увреждане на кредиторите е аргументирано с две обстоятелства: 1/ със сключването на разпоредителната сделка се създава опасност за реализирането на вземанията на кредиторите, затруднява се удовлетворяването им, тъй като дори и при еквивалентност на престациите получената цена, респективно вземането за тази цена, представлявайки актив с особено висока степен на ликвидност, създава възможност за длъжника впоследствие бързо да се разпореди със сумата, лишавайки кредиторите от възможността да се удовлетворят от цената; 2/ действителната пазарна цена на продаденото право на строеж за изграждане на процесните обекти е в размер на 119 784 лв. при цена по сделката общо 68 700 лв. съобразно заключенията на съдебно-техническата експертиза; поддържаните във въззивната жалба доводи в тази насока от ответната страна – въззивник и настоящ касатор са приети за неоснователни поради наличието на увреждане на кредиторите и при еквивалентност на насрещните престации по сделката. Доводите на ответницата по иска относно представителството на ответника [фирма] в несъстоятелност са приети за неоснователни, доколкото надлежното представителство не е от значение за допустимостта на решението, а за неговата правилност, и то само в пределите по чл. 269, изр. 2 ГПК при наличието на въззивна жалба от страна на евентуално нередовно представляваната страна, каквато жалба в случая не е подадена.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос следва да е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По делото липсват данни за вероятна недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по недопустим иск – въззивният съд се е прозинесъл по допустим иск, предявен в едногодишния срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ, между надлежни страни, като е съобразил измененията на Търговския закон, направени със З., ДВ, бр. 20/28.02.2013г.
Формулираните в т. 1 от инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, материалноправни въпроси се отнасят до приложението на § 1 от ДР на ТЗ, в който е дадено легално определение кои са „свързани лица” по смисъла на ТЗ. Тези въпроси не обуславят извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като касаторът не е изложил никакви съображения защо счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – не е посочил с какво произнасянето по поставените материалноправни въпроси би допринесло за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването на конкретната правна норма с оглед изменения в законодателството или обществените условия, или, че се касае за непълни, неясни или противоречиви законови разпоредби, по прилагането на които следва да се създаде практика. Формулираните от касатора въпроси не отговарят на изискванията по т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, предвид създадената трайна съдебна практика за случаите, когато длъжникът е юридическо лице и неговият представител е в родствени отношения с другата страна по сделката от кръга на посочените в § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ТЗ.
Първите два, посочени в т. 2 от инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, процесуалноправни въпроса са свързан с доказателствената сила на приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-оценителната експертиза. По тези въпроси не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като е формирана постоянна съдебна практика, съгласно която еквивалентността на насрещните престации по договор за покупко-продажба на недвижим имот, включително ограниченото вещно право на строеж, се установява със съдебно-техническа /оценителна/ експертиза. В конкретния случай при определяне на пазарната цена на прехвърленото право на строеж за построяването на описаните в нотариалния акт обекти към момента на сключване на договора вещото лице е използвало метода на сравнителния анализ и инвестиционния метод, като е проучило тенденциите и измененията на пазара на недвижимите имоти през 2007г, 2008г. и 2009г. В съдебно заседание на 20.10.2011г. в първоинстанционното производство вещото лице е посочило, че при определяне на пазарната стойност на прехвърленото право на строеж е ползвало направена по дело, отнасящо се еднотипни имоти в същата сграда със същите страни, прехвърлени по същото време, справка в агенция за недвижими имоти по оценки и сделки, направени с различни банки при ипотекиране на имоти като обезпечение на отпуснати кредити, и справка в Агенцията по вписванията. Липсата на извършено от вещото лице сравнение с конкретни реални сделки по изповядани и вписани нотариални актове не е пречка съдът да възприеме заключението, изготвено след използване на други възприети методи за пазарна оценка на имущество. Ако някоя от страните оспорва заключението на съдебно-техническата експертиза поради твърдяна неправилност на приложените методи и необходимост от сравняване на цената с цената по реално извършени сделки за покупко-продажба на право на строеж на сходен недвижим имот в същия или сходен район по същото време, то е допустимо разширяване на експертизата в троен състав като разноските следва да се поемат от оспорващата заключението страна. В настоящия случай ответницата е оспорила основното и допълнителното заключения на съдебно-техническата експертиза, поради което първоинстанционният съд е разширил експертизата в троен състов, като изрично е посочил, че експертизата следва да извърши проучвания и в Агенция по вписванията – Служба по вписванията към СРС. С определение в закрито заседание на 21.10.2011г. Пернишки окръжен съд е определил вещите лица, размера на депозита и срока за внасянето му. В открито съдебно заседание на 22.12.2011г. Пернишки окръжен съд е отменил определението за разширена тройна експертиза поради невнасяне на определения депозит. Във въззивното производство въззивният съд не е допуснал исканата от ответницата – въззивник съдебно-техническа експертиза поради липса на предпоставките на чл. 266, ал. 2 ГПК. Като е процедирал по този начин съдебният състав не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
Посоченият в т. 2 трети правен въпрос „допустимо ли е да се приеме, че е налице увреждане на кредиторите на несъстоятелността при продажба на вещно право на строеж, дори на действителна цена, тъй като се презумира затруднено удовлетворяване на кредиторите, поради наличието на втора презумпция за липса на получената от сделката цена“ не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като от една страна въззивната инстанция не е приела, че липсва получена от сделката за покупко-продажба на правото на строеж цена, а от друга страна се е позовала на нееквивалентността на насрещните престации.
Посоченият в т. 3 от изложението в касационната жалба процесуалноправен въпрос „допустимо ли е дружеството, обявено в несъстоятелност, чиито органи са лишени от представителни правомощия, да бъде представлявано от упълномощен от тях процесуален представител или следва да бъде назначен особен представител” е разрешен от въззивния съд в съответствие с трайноустановената съдебна практика, обективирана в решение № 565/29.10.2007г. по т. д. № 331/2007г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 373/13.06.2014г. по ч. т. д. № 1665/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 830/30.12.2014г. по ч. т. д. № 2704/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 374/02.07.2015г. по т. д. № 1584/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, по приложението на разпоредбата на чл. 635, ал. 3 ТЗ. Съгласно трайната съдебна практика в производството по несъстоятелност, както и в производствата по чл. 621а, ал. 2, чл. 649 и чл. 694 ТЗ длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени от закона на синдика. Едно от предвидените в чл. 621а, ал. 2 ТЗ производства е по отменителните искове по чл. 647 ТЗ, поради което е допустимо дружеството в несъстоятелност като ответник да бъде представлявано от органите си. Допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице поради обстоятелството, че разпоредбата на чл. 635, ал. 3 ТЗ не е неясна или непълна, нито са настъпили промени в законодателството и обществените условия, които да налагат изменение или осъвременяване на трайноустановената съдебна практика. Цитираното от касатора определение № 595/09.08.2010г. по ч. т. д. № 69/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. не обуславя предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като определението е във връзка със заплащане на възнаграждение на особен представител за извършените от него съдопроизводствени действия.
Поради изложените съображения се налага изводът, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 323 от 19.02.2015г. по т. дело № 179/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.