Определение №513 от 15.6.2012 по ч.пр. дело №509/509 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 513

С., 15.06.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.05.2012год., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 509/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба от [фирма], със седалище [населено място], подадена чрез пълномощника на ЮЛ- търговец – АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „К. И СЪДРУЖНИЦИ”, [населено място] против въззивното определение на Софийски градски съд от 30.11.2010 год., по ч.гр.д.№ 12666/2010 год., в частта, с която е потвърдено определението на Софийски районен съд от 15.09.2010 год., по гр.д.№ 12 689/2010 год. за оставяне без уважение молбата на настоящия частен жалбоподател, в качеството му на ответник за конституиране на [фирма], като трето лице- помагач в процеса на страната последния.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, в частта му, предмет на предприетото обжалване, по съображения за необоснованост, материална и процесуална незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, поради което се иска отмяната му и конституиране на третото- лице помагач, съобразно направеното в тази насока искане на ответника по делото.
В изложение на основанията за допускане на частно касационно обжалване, към които нормата на чл.274, ал.3 ГПК препраща, частният жалбоподател поддържа, че разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос за интереса от привличане на трето лице- помагач в процеса в хипотезата на предявен установителен иск по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК от изпълнителя срещу възложителя по договор за изработка при възникнали облигационни отношения между възложител, изпълнител и подизпълнител относно възложените за изпълнение СМР, поради липса на съдебна практика, се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Определението по чл.220 ГПК, във вр. с чл.219, ал.1 ГПК, с което е отказано конституирането на трето лице-помагач подлежи на въззивно обжалване, но не и на касационен контрол.
Третото лице- помагач не е главна страна в процеса и искова претенция от него или срещу него може всякога да бъде предявена самостоятелно в отделно производство. Следователно това определение няма преграждащ развитието на исковия процес характер, както изрично е постановено и в т.5 на ТР на ОСГК на ВКС № 1/2001 год., запазило задължителния си за съдилищата в страната характер и при действащия ГПК, поради аналогичната уредба на института с тази по отменения ГПК/ чл.175 и чл.176 ГПК/, поради което не попада в обсега на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Същото определение не е и от категорията на посочените в чл.274, ал.3, т.2 ГПК, тъй като с него не се дава разрешение по същество на други производства.
Доколкото чрез производството по привличане на подпомагаща страна, привличащата цели единствено да улесни защитата си по предявения иск страна и да обвърже третото лице- помагач с мотивите на решението по същия, без обаче на последното да е предоставена самостоятелна правна защита в това вече висящо исково производство относно чуждото спорно право, производство по чл.219 и сл. ГПК има само съпътстващ процеса по главния иск характер,
От своя страна обстоятелството, че обжалваното определение не попада в категорията на тези, за които законодателят изрично е предвидил в чл. 274, ал.3 ГПК, че подлежат на касационен контрол, обосновава правен извод, че с произнасянето на въззивния съд инстанционният контрол над постановения от СРС отказ за конституиране на трето лице- помагач в процеса е изчерпан и същият е влязъл в сила.
Затова и в полза на настоящия частен касатор не е възникнало процесуално потестативно публично правомощие на частна касационна жалба, абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, поради което подадената частна касационна жалба се явява процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане по същество.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, частната касационна жалба на ТД [фирма], със седалище [населено място], подадена чрез АД „К. И СЪДРУЖНИЦИ”, [населено място] против въззивното определение на Софийски градски съд от 30.11.2010 год., по ч.гр.д.№ 12666/2010 год., в частта, с която е потвърдено определението на Софийски районен съд от 15.09.2010 год., по гр.д.№ 12 689/2010 год. и е отказано конституирането на [фирма], като трето лице- помагач в процеса.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д.№ 509/2011 год., по описа на второ търговско отделение на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които на основание чл.7, ал.2 ГПК да се връчи препис от същото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: