Определение №517 от 23.10.2013 по гр. дело №4014/4014 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 517

гр. София ,23.10.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4014/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. Ц. С. чрез пълномощника си адв. В.Т. е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-Б състав № 600 от 29.03.2013г. по гр.д.№ № 5453 /2010г.
Ответницата Е. Д. С. е подала отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, 50 състав от 04.12.2009г. по гр.д.№ 10112/2008г., с което е прието за установено по отношение на М. С. Ц., че Е. Д. С. е собственик на урегулиран поземлен имот ІV-105 кв.7 по плана на [населено място],[жк].
В. съд е приел, че от 1998 г. и до настоящия момент ищцата Е. Д. С. е упражнявала непрекъсната фактическа власт върху спорния имот – незастроено дворно място с площ от 431 кв.м., представляващо УПИ ХІV-105 кв.7 по плана на [населено място] с намерението, че е негов собственик. Давността не е била прекъсната с подаване на исковата молба по чл.108 ЗС от ответницата М. Ц. С., тъй като към този момент десетгодишният давностен срок, започнал да тече на 16.01.1998 г., вече е изтекъл,освен това производството по тази искова молба е прекратено. Не е осъществено прекъсване на давността и с подадената по гр.д.№ 8444/ 1995 г. молба за издаване на дубликат от изпълнителен лист, тъй като тя не е действие нито по образуване на изпълнително дело, нито по принудително изпълнение на притезанието, ако се приеме, че изпълнително дело вече е било образувано. Макар да не е приел като доказателство молбата на Е. Д. С. от 08.12. 1998 г. , въззивният съд я е обсъдил и е изложил съображения, че изпълнителният процес е самостоятелно съдебно производство и за него не са приложими правилата на чл.226 ГПК, респ. чл.121 ГПК /отм./, тъй като спорното право вече е било прехвърлено в хода на приключилото исково съдебно производство и инициираното от прехвърлителите /вече упражняващи чужди права/ изпълнително производство не ползва приобретателката.
Доводите в касационната жалба са за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон – необсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност , довело до формиране на неправилни изводи при постановяване на крайния съдебен акт по въпроса за елементите на фактическия състав на придобивната давност, без съдът да отчете направеното в рамките на изпълнителното производство признание от владелеца на правата на собственика на имота
При това съдържание на касационната жалба, в която липсва довод за допуснато нарушение на процесуалните правила от въззивния съд във връзка с доклада по делото, както и за отсъствието на предпоставките на чл. 266 ал.2 и 3 ГПК за приемане на нови доказателства във въззивното производство, поставеният правен въпрос по т.1 от изложението за допускане на касационното обжалване: „в случай, че докладът на първоинстанционния съд не е бил пълен и в него той не е посочил за кои обстоятелства страните не сочат доказателства, следва ли въззивният съд да извърши нов доклад”, не е обуславящ за делото. Съгласно разясненията в т.1 на ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол на основания, различни от формулираните в жалбата, защото правилността на решението на въззивния съд се проверява от касационната инстанция не в неговата цялост, а само в рамките на посочените в жалбата основания – чл.290 ал.2 ГПК. Ето защо по поставения процесуален въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
По втория правен въпрос : „ когато едно лице е осъдено с влязло в сила решение да предаде конкретен недвижим имот, след датата на влизане в сила на съдебното решение, започва ли да тече нова давност и съставлява ли осъдителното решение пречка за ответника да формира признато от закона намерение за своене на имота” се поддържа основанието на чл.280 ал.1 т.3. ГПК. Съгласно ТР 1/2009г. на ВКС т.4 то е налице, когато разглеждането на правния въпрос от значение за изхода по конкретно дело е свързан с тълкуване на неясен, непълен или противоречив закон, по който няма съдебна практика, или се налага нейното осъвременяване. В разглеждания случай разрешаването на поставения правен въпрос изисква тълкуване на разпоредбата на чл.117 ЗЗД, приложима и за придобивната давност на основание чл. 84 ЗС , в която изрично е посочено, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност, както и на разпоредбата на чл.69 ЗС , съдържаща оборима презумпция, че намерението на владелеца е да свои вещта. И двете разпоредби са тълкувани многократно от съдилищата , включително и със задължителна съдебна практика – ТР 1/2012г. на ВКС, поради което не е налице поддържаното основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Ответницата претендира разноски, но няма доказателства такива да са направени в касационното производство, поради което не следва да се присъждат.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-Б състав № 600 от 29.03.2013г. по гр.д.№ № 5453 /2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: