Определение №519 от 11.6.2013 по търг. дело №932/932 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 519

[населено място], 11.06.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести юни през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА

след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. №932/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на И. М. М. от [населено място], чрез адв. К. Н. срещу решение №1202/5.07.2012г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр. д. №1259/2012 г., в частта, с която е отхвърлен искът на ищеца за неимуществени вреди сумата от 27 500лв., / разликата между уважения размер от 12 500лв. и претендирания от 40 000лв./, както и в частта на присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно в отхвърлителната му част с оглед неправилно определяне размера на обезщетението за причинените му неимуществени вреди при процесното ПТП. Твърди, че с решението е нарушен принципа на справедливост и от там на чл.52 ЗЗД, поради което присъденото от съдилищата обезщетение е несправедливо и крайно занижено. Като основание за допустимост на касационното обжалване, касаторът поддържа, че произнасянето на съда по размера на претендираните неимуществени вреди е произнасяне по съществен материалноправен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС и по конкретно ПП на ВС №4/1968г. Поддържа, че се нарушава чл.5 ГПК за спазване на принципа на законност и от тук липсва точното прилагане на закона, както няма и развитие на правото. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК прилагането на чл.52 ЗЗД следва да е точно, правилно да се прилагат събраните по делото доказателства, за да не достигат съдилищата до различни изводи. При определяне на дължимото застрахователното обезщетение като ориентир за размера би следвало да се вземат предвид съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Ответната страна – ЗД [фирма], [населено място] счита, че касационната жалба е недопустима поради неспазване на предпоставките на чл. 280 и чл.281 ГПК, алтернативно за неоснователна. Не е направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или/и процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в инкорпорираното в касационната жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, които в случая визират хипотезите на чл. 280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. В случая касаторът визира допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, уважаващо частично предявения пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ, с определяне на размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди от него при ПТП. Този въпрос наистина е релевантен за делото, но доколкото законът задължава съда да определи обезщетението при условията на чл. 52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решаването му е конкретно за всяко конкретно дело, тъй като съдът следва да съобрази обезщетението с конкретно претърпените вреди, с конкретно търпените болки и страдания от конкретно увреждане. Въззивното решение не е в противоречие с Постановление №4/68 на Пленума на ВС и посочените в него критерии при определяне на справедлив размер за обезщетяване, доколкото съдът по същество е взел предвид характера на увреждането, проведеното лечение и неговото времетраене, на отзвучаване на травматичното увреждане и съобразяване на възможност за търпени болки в областта на лявата гръдна половина при промяна на времето. Доколкото законът задължава съда да определи обезщетението при условията на чл.52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решаването му е конкретно за всяко конкретно дело. Във фазата на селектиране на касационните жалби на преценка подлежат правните изводи на съда, а не правилността на възприетите по делото факти, поради което доколкото касаторът излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на чл.52 ЗЗД и чл.5 от ГПК, те не могат да бъдат обсъждани във фазата на селектиране на касационната жалба. С решение №95 от 24.10.2012г. постановено по т.дело № 916/2011г. състав на ВКС, ТК по реда на чл.290 ГПК, с което настоящия състав изразява съгласие, се е произнесъл, че лимитите за застраховане нямат самостоятелно значение при прилагането на критерия по чл.52 ЗЗД и не са пряк израз на справедлив размер на обезщетението за конкретното застрахователно събитие.
Не е налице и второто твърдяно от касатора основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Не е налице непълнота или неяснота на правната норма – чл.52 ЗЗД, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на разпоредбата и тези указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Именно наличието на тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, налага извода, че не е налице и условието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1202/5.07.2012 г., постановено по гр. д. № 1259/2012 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, втори състав в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: