Определение №526 от по търг. дело №159/159 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
гр.София, 12.08.2009 година
 
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Търговска  колегия, ІІ отделение в закрито заседание на  28 юли, две хиляди и девета година в  състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСИЦА КОВАЧЕВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:   ЛИДИЯ ИВАНОВА
                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
 
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)   ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско  дело под № 159/2009 година
 
 
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. С. от гр. С., подадена чрез пълномощника й а. К. Николов от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, въззивна колегия, ІV-Д отделение № 412/17.11.2008 г., постановено по гр.д. № 4074/2008 г.. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, ІІ ГК, 72 състав, от 01.11.2007 г. по гр.д. № 5879/2008 г. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от ищцата-касатор срещу ЗПАД “А” гр. С. иск по чл. 208, ал.1 от Кодекса за застраховането за разликата над присъдените 1,39 лева до предявения размер от 5800 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка “автокаско” за нанесени вреди на автомобил “С” с рег. № Х* при ПТП на 19.06.2006 г., в гр. Ш., както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху посочената главница, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главния иск.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навеждат се доводи, че според чл.208 КЗ застрахователят е длъжен да покрие всички вреди нанесени на застрахованото имущество до размера на застрахователната сума, без да се изследват причините за увреждането. В тази връзка се поддържа , че неправилно е намален размера на дължимото обезщетение като е прието, че увреждането на някои от частите не е настъпило в резултат на процесното ПТП.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, позовавайки се на противоречие на постановения съдебен акт с практиката на ВКС по постановения материалноправен въпрос, че “застрахователят е длъжен да заплати застрахователното обезщетение и че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към настъпване на събитието”. Изтъква още, че решението по поставения въпрос е явно несправедливо и допускането му до касация е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Приложени към касационната жалба са две решения на Софийски апелативен съд, както следва: решение от 21.06.2007 г. по гр.д. № 1625/2006 г. и решение № 133/03.11.2008 г. по гр.д. № 480/2008 г., както и решение № 1564/13.11.2000 г. по гр.д. № 948/2000 г. на ВКС, V г.о.
Ответникът по касационната жалба З. “А” гр. С. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване , а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт от въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, от който зависи изхода на възникналия между страните спор, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Прието е, че са налице условията на чл.208, ал.1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка “автокаско” за обезщетяване само до размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 1325,39 лева, което покрива изцяло настъпилите вреди по застрахования автомобил в резултат на процесното ПТП. След извършен цялостен анализ на събраните по делото доказателства, включително заключенията на назначените пред двете съдебни инстанции автотехнически експертизи, съдът е направил извода, че липсва правно основание за присъждане на претендираните по-големи вреди, тъй като съдебно предявеното вземане за заплащане на обезщетение за увреждане на двете въздушни възглавници, електронния блок за управление задействането на въздушните възглавници и кормилната рейка остава недоказано от ищцата. До този извод съдът е достигнал след съпоставяне и преценка на данните от оспорения протокол за ПТП, съставен на 19.06.2006 г., свидетелските показания и заключението на техническата експертиза, според което посочените увреждания на автомобила не са следствие на установения по делото механизъм на процесното ПТП.
Касаторът не сочи материалноправния или процесуален въпрос, който е от съществено значение за решаването на възникналия между страните спор-предмет на настоящето дело. Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение, наведените доводи във връзка с допустимостта на касационното обжалване представляват всъщност оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че решението е постановено в нарушение на принципите залегнали в чл.208 КЗ, като се поддържа , че застрахователят е длъжен безусловно да заплати обезщетение до размера на застрахователната сума, без да се изследват причините за увреденото имущество. Посочените оплаквания, както и твърдяното нарушение на нормата на чл.188, ал.1 ГПК (отм.) по отношение на извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства по конкретно дело са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Безспорна и трайноустановена е съдебната практика, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани, съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти , като обсъди всички доказателства и доводи на страните. В случая въззивният съд е обсъдил в тяхната взаимна връзка събраните доказателства, както и релевираните своевременно и по редвидения в ГПК ред факти, обстоятелства, възражения и доводи на страните, като по този начин е изпълнил задълженията си по чл. 188, ал.1 ГПК (отм.), спазвайки постоянната практика на ВКС.
Не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Цитираната разпоредба има предвид противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с влезли в сила решения по съществения правен въпрос, който е предмет и на настоящето дело. В случая такова противоречие в представените към жалбата решения на САС и ВКС не е налице. Разликата в присъдените от съдилищата различни размери на обезщетения за имуществени вреди по застраховки “автокаско” се дължи на различието в конкретните факти и обстоятелства по всяко едно от делата, които следва да бъдат съобразени от съда при постановяване на решението. В случая, както вече беше посочено, решаващият съд е постановил решението си след обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства при съобразяване с разпоредбите на чл.188, ал.1, чл.127, ал.1 и чл.157, ал.3 ГПК (отм.) и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи, като е приложил точно материалния закон. Преценката извършена от съда е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт.
Не е налице и соченото от жалбоподателката основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето на поставения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд № 412/17.11.2008 г., постановено по гр.д. № 4074/2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: