Определение №53 от 24.4.2020 по гр. дело №4904/4904 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№53

Гр. София, 24.04.2020 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 4904/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.307, ал.1 вр. чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Подадена е от Т. С. К. молба вх. № 13246/08.12.2015 г. за отмяна на влязлото в сила решение № II-78-104/28.04.2014 г. по гр. д. № 36001/2013 г. на Софийски районен съд, 78 състав, с което молителката е осъдена на основание чл.38, ал.1 ЗУЕС да заплати на Етажна собственост – [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „В“, сумата от 50 лв., както и да даде достъп на управителя на ищеца и ТД „Интер Монтаж“ ЕООД – [населено място], до собствения й апартамент № 60, за да бъде извършена подмяна на вертикалните водопроводни щрангове, преминаващи през него, до пълното извършване на ремонта.
В молбата са релевирани основания за отмяна са по чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Не е изложено твърдение за открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Приложено е заключение на техническа експертиза на вещото лице С., като се твърди, че приетото в съдебното производство заключение на вещото лице Ш. е невярно.
С разпореждане от 29.01.2020 г. са дадени указания на молителката да уточни дали поддържа основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, както и да посочи установена ли е по надлежен съдебен ред неистинността на заключението на вещото лице Ш. /налице ли е влязла в сила осъдителна присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл.124, ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство/. В уточняваща молба от 11.02.2020 г. се сочи, че се поддържа основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, а по второто въведено основание са изложени съображения, свързани с неистинност на приетата в производството експертиза.
Ответникът по молбата е подал отговор на същата, в която е посочил, че същата е недопустима, евентуално – неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ г. о. намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.1, т.1 ГПК, тримесечният преклузивен срок за подаване на молба за отмяна в хипотезите на ново обстоятелство и ново писмено доказателство по чл.303, ал.1, т.1 ГПК тече от деня, в който молителят е узнал за новото обстоятелство и е могъл да се снабди с новото доказателство.
В уточняващата молба като ново писмено доказателство се сочи техническа експертна справка на вещото лице Е. С., изготвена по прокурорска преписка № 42844/2013 г. на Районна прокуратура – [населено място]. С молба – становище на писмен отговор на молбата за отмяна от 31.01.2020 г. молителката е представила контролен лист от 14.01.2014 г. и протокол № 16/31.07.2017 г. от Общо събрание, които не са били представени с молбата за отмяна.
Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл.303, ал.1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Следователно, при липса на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда. Същата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, в който смисъл са и задължителните указания, дадени в т.10 на тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай, независимо от посочването в молбата за отмяна и в уточняващата молба на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, изложените твърдения не покриват фактическия състав на визираното основание за отмяна. Представената техническа експертна справка не представлява писмено доказателство по смисъла на цитираната разпоредба, а обективира свидетелски показания. По същество молителката е изложила оплаквания за неправилност на решението, които биха били релевантни в производство за проверка на правилността на акта по реда на инстанционния контрол, но не и в извънинстанционното производство по отмяна.
Второто поддържано основание е отменителното основание по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, като се посочва, че приетото заключение на вещото лице Ш. е невярно. Цитираната разпоредба изисква по надлежен съдебен ред да е установена неистинността на заключение на вещо лице, което да е обусловило изхода на спора. Под „установяване по надлежния съдебен ред” се има предвид да е налице влязла в сила осъдителна присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл.124, ал.5 ГПК /когато наказателно производство не може да бъде образувано/. Установяване по този ред на неистинността на заключението на заключението на вещото лице Ш., не само не е удостоверено, но дори не се и твърди. Посочва се единствено, че същото е опровергано с представената експертиза на вещото лице С., изготвена по прокурорска преписка, образувана по жалба на молителката.
Горните съображения обуславят извод за недопустимост на молбата за отмяна.
С оглед изхода на делото молителката следва да заплати на ответника по молбата сумата 500 лв., представляваща направени по делото разноски /за адвокатско възнаграждение/.
С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Т. С. К. молба за отмяна на влязлото в сила решение № II-78-104/28.04.2014 г. по гр. д. № 36001/2013 г. на Софийски районен съд, 78 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 4904/2019 г. по описа на ВКС.
Осъжда Т. С. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.“В“, ап. № 60, да заплати на Етажна собственост – [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „В“, с управител А. И. В., сумата 500 лв., представляваща направени по делото разноски.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: