Определение №536 от 43381 по ч.пр. дело №1822/1822 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 536

гр. София, 08.10.2018 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 04.10.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.д. № 1822/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Топола панорама вю“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, против определение № 1393/04.06.2018 г. по ч.гр.д. № 979/2018 г. по описа на Варненски окръжен съд. С него е потвърдено определение № 93 от 26.04.2018 г. на съдията по вписванията при ВРС, с което е постановен отказ за вписване на удостоверение по чл. 263в, ал. 1 ТЗ за осъществено преобразуване чрез вливане на „Бяла панорама вю“ ЕООД и „Бяла панорама вю хлт“ ЕООД в „Топола панорама вю“ ЕООД, в резултат на което недвижим имот преминава от собственост на преобразуващото се дружество – „Бяла панорама вю“ ЕООД, в собственост на приемащото дружество – „Топола панорама вю“ ЕООД.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, по съображения, подробно изложени в жалбата. Искането за допускане на касационно обжалване аргументира с твърдения, че е налице основание за това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – ВОС се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: 1. Когато към заявлението за вписване на удостоверение по чл. 263в ТЗ е приложен заключителен баланс на приемащото дружество, от който е видно, че общата стойност на имуществото, включително на това, което е преминало при преобразуването, е по-ниска от представената данъчна оценка на имота, преминаващ при преобразуването, и поради това дължимата такса за вписване, съгласно чл. 2 от ТДТСАВ, може да бъде определена от съдията по вписванията, следва ли да се изисква изрично заключителният баланс на преобразуващото се дружество?; 2. Когато към жалбата, с която се обжалва отказа на съдия по вписванията да впише удостоверение по чл. 263в ТЗ, са приложени баланси на преобразуващите се дружества, от които е видно, че таксата, дължима за вписване на удостоверението, е внесена правилно и съобразно дадените указания с Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, то следва ли съдът да отмени отказа или трябва да го потвърди поради това, че същите не са представени със самото заявление?; 3. Когато съдът установи, че таксата по заявление за вписване на удостоверение по чл. 263в ТЗ е внесена правилно и че от документите, представени със заявлението, може да се прецени този факт, следва ли да потвърди отказа само на формално основание, че липсва представен заключителен баланс на преобразуващото се дружество? Освен това поддържа, че обжалваното определение е и очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение Варненският окръжен съд е потвърдил като законосъобразен отказа на съдията по вписванията, като е изложил съображения, че към заявлението не е приложен заключителен баланс на преобразуващите се дружества „Бяла панорама вю“ ЕООД и „Бяла панорама вю хлт“ ЕООД към датата на преобразуването. Според него такъв конкретно, а не заключителен баланс на дружеството, към което преминава правото на собственост, е необходим съгласно чл. 263з ТЗ, както и съгласно указанията в т. 3 от ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, а представянето му не може да бъде заместено от представяне на данъчна оценка на имота, т.к. държавната такса следва да бъде начислена върху последната, ако надвишава стойността на заключителния баланс, т.е. те трябва да бъдат сравнени.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на определението не следва да се допуска, доколкото липсват общите и факултативните предпоставки за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК, както и тези по чл.280 ал.2 ГПК, по следните съображения:
За извършване на исканото вписване в СВ на удостоверението по чл.263в ал.1 ТЗ е необходимо представяне на заключителен баланс на преобразуващото се дружество, което се заличава без ликвидация. След като няма спор, че пред съдията по вписванията не е представен съответният баланс, е налице формална пречка за извършване на преценка относно това, дали внесената държавна такса въз основа на данъчната оценка на имота е тази, която се изисква по закон, с оглед задължителните указания на ТР № 7/2012 г. от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС относно нейното определяне. Именно поради този недостатък на заявлението съставът на ВОС е потвърдил обжалвания отказ на съдията по вписванията, приемайки, че заключителният баланс на приемащото дружество не е релевантен за формирането на преценка относно наличие на законовите изисквания за извършване на исканото вписване. С оглед изложеното, формулираните от частния жалбоподател първи и трети въпрос нямат значение за решаването на конкретното дело, доколкото предпоставят съобразяване с приложен към заявлението за вписване документ, който е различен от изискуемите. Впоследствие към жалбата против отказа на съдията по вписванията са били приложени всички необходими за извършване на вписването документи. Те обаче не могат да бъдат взети предвид от съда в настоящото производство. Съгласно трайно установената практика на ВКС по този въпрос, споделяна от настоящия състав /вж. определение № 230/20.03.2014 г. по ч.т.д. № 4639/2013 г. на І ТО, ТК по реда на чл.274 ал.3 ГПК/, липсва процесуална възможност за отстраняване на нередовности на заявлението по реда на инстанционния контрол, чрез представяне на писмените документи за първи път пред съда в производството по обжалване на отказа на съдията по вписванията. Следователно, вторият формулиран правен въпрос е разрешен от окръжния съд в съответствие с практиката на ВКС и не са налице допълнителните селективни основания на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по него. На последно място, определението не може да се квалифицира като очевидно неправилно, напротив, то е изцяло съобразено със закона и практиката относно неговото тълкуване и прилагане.
Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1393/04.06.2018 г. по ч.гр.д. № 979/2018 г. по описа на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.