Определение №538 от 14.11.2017 по ч.пр. дело №4322/4322 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 538

София, 14.11.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание нa осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 4322/2017 год.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. З. С. – пълномощник на С. Г. П., против определение № 2500/28.09.2017 г. по гр.д № 2049/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 8877/30.08.2017 г. по гр.д № 12477/2017 г. по описа на Районен съд – Варна, с което производството по делото е прекратено като недопустимо.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се иска неговата отмяна.
Твърди се, че са налице всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка във връзка с въпроса : „Има ли правен интерес и съответно допустим ли е установителен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК след като ищецът е оспорил истинността на същия документ в производство по чл. 193, ал. 1 ГПК между същите страни, когато ищецът основава твърденията си за неистинност на различни /допълнителни/ обстоятелства от тези, заявени и възприети от съда в производство по чл. 193, ал. 1 ГПК?“. Прилага препис от определение № 335/15.05.2014 г. по гр.д. № 2560/2014 г. по описа на ВКС, III г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като взе предвид оплакванията на страните, намира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна и в срок по чл. 275, ал. 1 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, поради което е процесуално допустима.
Частната касационната жалба е подадена на 20.10.2017 г., преди влизане в сила на промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде разгледана по досегашния ред.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
За да постанови атакуваното определение въззивният съд е посочил, че настоящото производство е образувано по иск на С. Г. П. против И. А. К., А. К. С., С. С. С. и Ю. Т. К. с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване, че Констативен акт за установяване годността на приемане на строежа /акт обр. 15/ от 13.10.2015 г. относно строежа на жилищна сграда – вход А, с местонахождение: УПИ X-11, 11 A, ХI -13, кв. 133 по плана на 7 микрорайон на [населено място] е неистински документ. С първоинстанционното определение делото е прекратено при преценка за недопустимост на иска предвид обстоятелството, че същият документ е оспорен от С. Г. П. в друго висящо дело между същите страни /гр.д. 13031/2014 г. по описа на Районен съд-Варна, като решението по първоинстанционното дело е обжалвано пред Окръжен съд-Варна и е образувано – възз.гр.д. № 1132/2017г., решението, по което не е влязло в сила/. Районен съд – Варна е приел, че оспорването на документ по съществото си представлява предявяване на инцидентен установителен иск и като се е позовал на чл. 126 ГПК и дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в Тълкувателно решение № 5 от 18.10.2012 г. по тълк.д. № 5/2011 г. е достигнал до извода за недопустимост. Това разрешение е потвърдено от Окръжен съд-Варна с мотивите, че оспорването на документ по висящ исков процес „спестява“ предявяването на инцидентен установителен иск в отделно производство и цели произнасяне относно доказателствената стойност на същия във висящия процес, в който документът е представен. Приел е, че страната оспорила документ по реда на чл. 193 ГПК следва да изчерпи всичките си аргументи в своя полза‚ а предявяването на инцидентен установителен иск, в който повторно да има възможност да изложи аргументи, за да защити същата теза касателно истинността на даден документ е недопустимо.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК /в ред. преди изменението с ДВ бр. 86/2017 г./ касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материално-правен или процесуално-правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.
Формулираният от касатора въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, доколкото е потвърдено прекратяването на производството по иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК с мотивите, че оспорване на същият документ по чл. 193 ГПК е заявено и поддържано в друго висящо производство между същите страни. Въззивният съд не е изследвал обстоятелствата въз основа на които процесният документ е оспорен от С. Г. П. в двете производства. Реализира се и претендираното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като с приложеното от частния жалбоподател определение № 335/ 15.05.2014 г. по ч.гр.д № 2560/2014 г. по описа на Върховен касационен съд, III г.о. е даден следният отговор на обуславящия въпрос: Оспорването на истинността на документ по естеството си представлява предявяване на инцидентен установителен иск, при което спорът за истинността на документа се решава със сила на присъдено нещо. Поради това по-късно предявеният иск между същите страни за установяване на неистинност на документа е процесуално недопустим, доколкото основанията за оспорването му съвпадат. Когато ищецът основава твърденията си за неистинност на документа на различни обстоятелства от тези, заявени в производството по чл. 154 ГПК /отм./, респ. чл. 193 ГПК, предявеният иск е допустим. Становището на настоящия състав съвпада с правното разрешение, дадено в цитираното определение на Върховния касационен съд.
Предвид възприетия отговор на поставения въпрос, настоящия състав намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Съдът следва да уточни в какво се съдържа оспорването на истинността на документ – Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа. Дали с подадената искова молба от С. Г. П. се оспорва автеничността на документа или на неговото съдържание, както и да извърши конкретна служебна справка по възз.гр.д. № 1132/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна, като се установи какви конкретни доводи за неистинност на документа са релевирани в производството по чл. 193 ГПК. В случай, че обстоятелствата, въз основа на които се оспорва документа, са идентични производството по искова молба с вх. № 48172/25.08.2017 г. би било недопустимо на основание чл. 126 ГПК. Но ако се поддържат обстоятелства и твърдения, различни от тези, наведени в производството по чл. 193 ГПК, провело се по гр.д № 13031/2014 г. по описа на Районен съд-Варна, то налице е нов иск, който е допустим.
Водим от гореизложеното Върховния касационен съд,четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2500/28.09.2017 г. по ч.гр.д. № 2409/2017 г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 2500/28.09.2017 г. по ч.гр.д. № 2409/2017 г. по описа на Варненски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: