Определение №549 от 26.6.2019 по гр. дело №23/23 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
София, 26.06.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 23 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. М. Е., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Е. В., против въззивното решение № 121 от 8 октомври 2018 г., постановено по в.гр.д. № 409/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е потвърдено решение № 980 от 6 юни 2018 г., постановено по гр.д. № 2273/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място], за отхвърляне исковете на Е. против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, явяващи се следствие от постановени незаконосъобразни актове на прокурор при окръжната прокуратура в [населено място] по прокурорска преписка № 980/2016 г. и на прокурор от апелативната прокуратура в [населено място] по прокурорска преписка № 974/2016 г., както следва: сумата от 36607,27 лева като равностойността на 18717 евро, представляваща стойността, заплатена за закупуването на лек автомобил, марка „..“, който впоследствие е бил отнет с прокурорско постановление по прокурорска преписка № 978/2016 г.; сумата от 1623,48 лева – стойността на застрахователна премия по застраховка Автокаско на автомобила, със срок на действие 27.10.2015 г.-27.10.2016 г., заплатена на 20.02.2016 г.; сумата от 1537,66 лева, заплатена за закупуване на резервни части и извършване на ремонт на скоростна кутия на автомобила в периода 14.01.2016 г.-02.06.2016 г.; сумата от 1600 лева, заплатена по повод сключени договори „Р.-а-кар“ на 19.10.2017 г. и на 20.10.2017 г.; сумата от 152 лева, заплатена за закупуване на винетка за 2016 г. за автомобила,; сумата от 116,19 лева заплатен данък върху превозните средства за процесния автомобил за 2015 г.; сумата от 5000 лева – обезщетение за пропуснати ползи от неизползването на иззетия автомобил, считано от датата на изземването му – 15.06.2016 г., до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всички суми, считано от датата на предявяването на исковете, и в тежест на касатора са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и е необосновано. Според касатора, решението на въззивния съд води до извода, че никой не носи отговорност за допуснати нарушения по съответните прокурорски преписки, и не е ясно има ли или няма нарушения, и ако има – какви са те и какви са последиците за касатора и за немската фирма. Сочи се постановление от 08.11.2016 г. на прокурор от В., според което има нарушения при отнемане на процесния автомобил с прокурорско постановление на окръжната прокуратура в [населено място]. Изтъкнато е, че са представени безспорни доказателства за извършване на съответните плащания, както и че касаторът е собственик на процесния автомобил. Автомобилът е бил регистриран няколко пъти в КАТ [населено място] и са издавани талони на български граждани, но искането на касатора за прилагане на досъдебно производство не било уважено. Липсвал отговор на въпроса как автомобилът е бил регистриран и защо е допусната регистрация на издирван автомобил два пъти на различни лица. Сочи се като неправилен изводът, че касаторът не е представил постановление от 09.08.2016 г. по прокурорска преписка № 974/2016 г. – постановлението е представено, и е поискано прилагане на целите преписки, но искането е отхвърлено. Касаторът твърди, че са нарушени както Законът за признаване, изпълнение и постановяване на актове за обезпечаване на имущество или доказателства, така и редът на Ш. информационна система. Подробно са обяснени плащанията, предмет на претенцията, като се оспорва извод на съда, че те не са платени. Сочи се и, че имунитетът на прокурорите не им дава възможност да погазват закона. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят въпроси, за които не се сочи по кои основания на чл. 280, ал. 1 ГПК се търси отговор.
Ответникът Прокуратура на Република България, чрез юрисконсулт Е. З., в отговор на касационната жалба излага доводи срещу твърдение за очевидна неправилност (каквото не е поддържано от касатора). Поддържа се, че няма основание за допускане на касационното обжалване, и че въззивното решение е правилно по същество.
По предявените искове по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от незаконосъобразни действия, се съобразяват данните по делото: закупуването от касатора през 2016 г. на автомобил от физически лица – български граждани, и регистрирането му на името на касатора, установеното шест месеца след закупуването обявяване в Ш. информационна система за международно издирване на автомобила от Германия, доброволното предаване на автомобила от бащата на касатора, прекратяването на прокурорската преписка и връщането на автомобила в Германия. Съобразяват се и че постановление от 25.07.2016 г. на прокурор от окръжната прокуратура в [населено място] за връщане на автомобила в Германия, е потвърдено с постановление от 09.08.2016 г. на прокурор от апелативната прокуратура в [населено място], както и че двете постановления са отменени от В. поради неправилно приложение на общия ред на Ш. информационна система, а не на специалния ред по Закона за признаване, изпълнение и постановяване на актове за обезпечаване на имущество или доказателства – чрез акт на СГС. За правилен е посочен изводът на съда, че според чл. 132 от Конституцията на Република България, дейността по издаване на отменените постановления на прокурори е служебна и ползваща с функционален имунитет издателите им. Счетено е, че липсата на твърдения и доказателства за постановена срещу прокурорите осъдителна присъда за извършено престъпление във връзка с отменените актове, води до извод, че действията им не са противоправни и не са налице основания за ангажиране на личната им гражданска отговорност по чл. 45 ЗЗД, а оттам – и че такава отговорност не може да понесе и възложителят им – ответникът по исковете по чл. 49 ЗЗД. Допълнително е посочено, че отмяната на постановленията е поради неспазена компетентност при произнасяне на прокурора, а не поради извод, че автомобилът не е подлежал на отнемане с цел връщането на действителния собственик. Заключено е, че в случая твърдените от ищеца вреди произтичат не от постановените по служба актове на прокурорите по повод противозаконното присвояване на процесния автомобил, а от факта, че е придобита собственост от лице – несобственик, поради което за правилен е приет изводът, че не е установено наличието на противоправно деяние от представител на прокуратурата и причинно-следствена връзка между постановените прокурорски актове и претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Съставът на касационния съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Допускането на касационното обжалване според чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от сезиране на касационния съд с материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл. Въпросът следва да е от значение за изхода по конкретното дело, да е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, и да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Според задължителното тълкуване на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, дадено от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен съответният въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. ВКС заключава, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Касаторът поставя следните питания: има ли нарушение на двамата прокурори по прокурорска преписка и досъдебно производство; това установено ли е от прокурор от Върховната касационна прокуратура; как може един български гражданин да се брани от грешките на определени прокурори в страната, които имат имунитет по закон; към кого да се обърнат гражданите с нарушени права от държавни служители, облечени във власт. Макар първите две питания да са относими към мотивите на обжалваното решение, те по същината си изискват преценка на доказателствата по спора, която не може да бъде извършена във фазата по селекция на касационните жалби за достъпа им до касационно обжалване, каквато е настоящата. Подобна преценка би могла да бъде извършена от касационния съд само в случай, че допусне касационното обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, а те не се обосновават. Следващите два въпроса не са поставени в казуалния контекст на съдебния акт – не са отправени към обусловили изхода на спора разрешения на въззивния съд. Ето защо касационното обжалване не следва да се допуска.
Ответникът претендира присъждане на разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК. Искането е основателно предвид изхода на делото пред касационната инстанция, и на ответника се присъждат 100 лева за осъществената защита от юрисконсулт.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 121 от 8 октомври 2018 г., постановено по в.гр.д. № 409/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място].
ОСЪЖДА М. М. Е., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], пл. „..“ № 5, ет. 10, офис 1008 – адв. Е. В., да заплати на Прокуратурата на Република България сумата от 100,00 (сто) лева разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: