Определение №551 от по търг. дело №427/427 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

      О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№551
 
     София,  09.10.2009 год.
 
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия,   І т.о.    в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и девета година в състав:
                                               Председател:  Таня Райковска   
                                                     Членове:   Дария Проданова
                                                                        Тотка Калчева
 
като изслуша докладваното  от съдията  Проданова т.д. № 427       по описа  за 2009  год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. „Асо-С. Иванова“ срещу Решение № 22 от 15.01.2009 год. по гр.д. № 369/2008 год. на Плевенски окръжен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на Е. „Бодомак-С. Даскалова“ срещу решението от 11.04.2008 год. по гр.д. № 748/2007 год. на Плевенския районен съд. С него са били уважени предявените от Е. „Асо-С. Иванова“ срещу Е. „Бодомак-С. Даскалова“ обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД, чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД. Отхвърлен е бил предявеният по реда на чл.104 ГПК (отм.) иск с правно основание чл.55 ал.1 вр.чл.88 ал.1 ЗЗД иск на Е. „Бодомак-С. Даскалова“. Въззивният съд е приел жалбата на за основателна изцяло, поради което е отменил първоинстанционното решение, отхвърлил е първоначално предявените искове, уважил е насрещният иск, присъдил е разноски.
Установено е по делото и това обстоятелство е безспорно, че правоотношенията на страните произтичат от сключен на 17.05.2006 год. договор (съдържащ белезите на договор за изработка и договор за поръчка) по силата на който Е. „Бодомак-С. Даскалова“ е приел да извърши монтаж на отоплителни котли, бойлер, отоплителна инсталация, СМР и узаконяване на изградената отоплителна инсталация на обект в с. Р. при възложител Е. „Асо-С. Иванова“. Твърдението на ищеца-възложител Е. „Асо-С. Иванова“ е, че е налице пълно неизпълнение от страна на изпълнителя/довереник, поради което претендира връщане на авансово платената сума, договорна неустойка и обезщетение за забава. Тезата на ответника Е. „Бодомак-С. Даскалова“ е, че е изправна страна по договора, който е развален извънсъдебно поради неизпълнение на възложителя. Предявил е насрещен иск е за връщане на престацията му по разваления договор. по втората фактура. И двете фактури са осчетоводени от ответника.
Както бе посочено по-горе, първоинстанционният съд е приел въз основа на събраните доказателства, че възложителят е бил изправна страна по договора. Сезиран с въззивната жалба на Е. „Бодомак-С. Даскалова“, Плевенски окръжен съд е приел, че изправна страна по договора е бил изпълнителят, което е обусловило и крайните му изводи.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, Е. „Асо-С. Иванова“, чрез пълномощника си е мотивирал тезата си за допускане на касационно обжалване с посочване на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК Е. „Бодомак-С. Даскалова“ е депозирал отговор в който изразява становище по основанията за допускане на касационно обжалване и по основателността на самата жалба.
В депозираното на 30.03.2009 год. изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК изложение, касаторът е възпроизвел текста на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Изложени са съображения относно това, защо счита, че въззивното решение е неправилно – неправилна преценка досежно изправността на страните по договора. Няма формулиран обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК правен въпрос, а и липсва изложение, анализът на чието съдържание евентуално би спомогнал да се стигне до изводът кой въпрос би имал значение за развитието на правото и точното прилагане на закона. Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, релевантен е този материалноправен или процесуалноправен въпрос, произнасянето по който е обусловило изхода на спора по делото. За да е налице предпоставката по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, би следвало това да е такъв въпрос по който липсва установена съдебна практика или произнасянето по него би довело до нова или различна аргументация по правен имащ значение за развитието на правото.
Тези предпоставки в случая не са налице, поради което липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение № 22 от 15.01.2009 год. по гр.д. № 369/2008 год. на Плевенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
2.