fbpx

Определение №552 от 42282 по ч.пр. дело №2567/2567 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 552

София, 05.10.2015 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на първи октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
НИКОЛАЙ МАРКОВ

като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№2567 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Х. Г. – А. срещу определение от 10.06.2015 г., постановено по гр.д.№426/2008 г. на САС, с което е отменено допуснатото с определение от 11.07.2008 г. по ч.т.д.№206/2008 г. на ВКС, ТО, обезпечение на предявения по т.д.№37/2007 г. на ОС Кюстендил от Т. Х. Г. – А. срещу [фирма] /преобразувано в [фирма]/ иск по чл.74, ал.1 от ТЗ за отмяна на решението от 25.09.2007 г. на ОС на ответното дружество, с което ищцата е била изключена като съдружник, с което обезпечение е наложена възбрана върху недвижим имот /подробно описан в определението/, собственост на ответника.
В жалбата се навеждат доводи, че определението е неправилно, като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Посочва се, че целта на обезпечението е била да се запази в патримониума на ответника имуществото му, което да послужи като обезпечение на ищеца в случай на уважаване на иска и да улесни изпълнението на позитивното съдебно решение. Излагат се съображения, че обезпечението не е било допуснато, за да се гарантират правата на ищеца при постановяване на негативно за него решение /както е прието с обжалваното определение/, а за да се гарантират правата по евентуалното положително решение. В този смисъл и тъй като независимо от уважаването на иска, ищцата още не е вписана в търговския регистър като съдружник в ответното дружество се иска от съда да отмени атакуваното определение.
Ответната страна по жалбата – [фирма] заявява становище за неоснователността й.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
С обжалваното определение е отменено допуснатото с определение от 11.07.2008 г. по ч.т.д.№206/2008 г. на ВКС, ТО, обезпечение на предявения по т.д.№37/2007 г. на ОС Кюстендил от Т. Х. Г. – А. срещу [фирма] /преобразувано в [фирма]/ иск по чл.74, ал.1 от ТЗ за отмяна на решението от 25.09.2007 г. на ОС на ответното дружество, с което ищцата е била изключена като съдружник, с което обезпечение е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на ответника. За да постанови определението си, съставът на САС е приел, че с оглед определението на ВКС, с което е допуснато обезпечение на иска по чл.74 от ТЗ, причината за допускането му е била не гарантиране правата на ищеца по евентуално положително съдебно решение, а евентуалните имуществени права на ищеца по чл.125, ал.3 от ТЗ при евентуално отхвърлително решение и тъй като в случая искът е уважен, не е налице причината за допускане на обезпечението не е налице. Приел е също така, че е отпаднала и формалната причина за допускане на обезпечението – висящността на исковото производство, като от неговото окончателно приключване с решението от 08.09.2010 г. на ВКС не се твърди и доказва, че ищецът е образувал други съдебни или изпълнителни производства за реализиране на свои права по чл.125, ал.3 от ТЗ, с оглед което съществуването на неизползвано в продължение на пет години обезпечение се явява недопустимо и неоправдано накърняване на правата на собственика на възбранения недвижим имот.
Определението е правилно.
С влизане в сила на решението, с което конститутивният иск по чл.74, ал.1 от ТЗ /за отмяна на решение на ОС на ответното дружество за изключване на ищеца като съдружник/ е бил уважен, е отпаднала и причината, поради която е било допуснато обезпечението му. И това е така, тъй като единствената цел, поради която е наложена обезпечителната мярка възбрана върху собствен на ответното дружество недвижим имот, е била да предотврати, докато спорът е висящ, възможността за намаляване активите на дружеството, което намаляване би се отразило върху стойността на дружествения дял на ищеца към момента на влизане в сила на съдебното решение. В този смисъл са без значение обстоятелствата, дали след влизане в сила на решението, вписаното в ТР изключване е било заличено на основание чл.30, ал.2, вр. ал.1 от ЗТР, както и че с оглед действието за в бъдеще на решението следва да се съобразят и настъпилите промени в правно-организационната форма на ответното дружество /в случая в хода на процеса по чл.74 от ТЗ, последното е преобразувано от О. в Е./, респективно, че ищецът би могъл да придобие акции от преобразуваното дружество или на основание на правоприемството в правата и задълженията между О. и АД, да иска изплащане на дяловете, които е притежавал в дружеството с ограничена отговорност преди преобразуването. Тези права са предмет на други искове, които ищецът може да предяви и да поиска допускане на обезпечението им, но спрямо тях наложената обезпечителна мярка в производството по иска по чл.74, ал.1 от ТЗ не може да има действие.
С оглед изложеното са налице предпоставките на чл.402, ал.2 от ГПК, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.06.2015 г., постановено по гр.д.№426/2008 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top