Определение №576 от 13.12.2016 по ч.пр. дело №4696/4696 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 576

гр. София, 13 декември 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 4696 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№112753/01.09.2016 г. на Д. В. Д. и А. Х. Д. срещу въззивно определение № 19125/08.08.2016г., постановено по възз.ч.гр.д. № 7774/2016г. по описа на Софийски градски съд, с което като е потвърдено определение № 5051/21.04.2016г. по гр.д. № 21231/2016 г. на СРС, производството по делото е прекратено на основание чл.130 ГПК, поради недопустимост на предявения от жалбоподателите отрицателен установителен иск.
В частната касационна жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Моли се за отмяна и връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
В представеното от касаторите изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани множество въпроси, по отношение на които се твърди, че е налице основание за допускане на касационния контрол по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, предвид следното:
Ищците А. Д. и Д. Д. са предявили иск да бъде прието за установено „несъществуването на договорно правоотношение между Етажната собственост с адрес – [населено място],[жк]бл.340 и [фирма] за извършване на услуга по топлинно счетоводство за периода след м.ноември 2011г. Първата и въззивната инстанция са приели, че за ищците липсва правен интерес от воденето на такъв иск, тъй като след изменението на §5 и §6 от ПЗР на Наредба №16-334/06.04.2007г., обн. ДВ бр.34/24.04.2007г., договорните отношения по повод отчитането и разпределението на потребена топлинна енергия, възникват между топлопреносното предприятие и лицето, извършващо топлинно счетоводство, а не между последното и етажната собственост. Клиентите в сграда – етажна собственост имат задължение да изберат лице, извършващо услугата дялово разпределение на топлинната енергия / чл.139б ЗЕ/, но след 2007г. отношенията се уреждат по договор, сключен при общи условия между доставчика на топлинна енергия и търговецът, извършващ услугата дялово разпределение.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК допускането на касационното обжалване е възможно, ако при постановяване на обжалвания въззивен акт, съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението, по който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В случая касаторите не са поставили материалноправен, респ. процесуалноправен въпрос, по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, който да се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Формулираните в изложението въпроси – изправен кредитор ли е [фирма] по отношение на етажната собственост, ако договорът с дружеството, извършващо топлинно счетоводство е прекратен; кой нормативен акт е с по-висока степен – Наредба № 16-334/2007 г. на Министъра на енергетиката или Общите условия на [фирма]; противоречат ли Общите условия на [фирма] на Закона за енергетиката по отношение на извършването на топлинно счетоводство от трети лица; противоречи ли Наредба № 16-334/2007г. на Общите условия на [фирма], установяващи правила за извършване на топлинно счетоводство; противоречи ли Наредба № 16-334/2007г. на разпоредбите от Закона за енергетиката, установяващи правила за извършване на топлинно счетоводство и обслужване на сградната инсталация – са изцяло неотносими, тъй като по такива проблеми въззивният съд въобще не се е произнасял. Това е необходимо и достатъчно основание, за да не се допусне касационният контрол, в каквато насока е и приетото разрешение по т.1 от ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК. Извън това, следва да се посочи, че за допустимостта въобще на един установителен иск е необходимо ищецът да докаже и обоснове правния си интерес, какъвто интерес в случая въззивният съд е приел, че изначално липсва.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 19125 от 08.08.2016 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 7774/2016 г. по описа на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.

2.