Определение №579 от 26.5.2017 по гр. дело №4775/4775 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 579

гр. София 26.05.2017 г..

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4775/2016 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез юриск. Ю. И. против решение № 5757/08.07.2016 г. по гр.д. № 8789/2013 г. по описа на Софийски градски съд,в частта, с която е потвърдено решение № II-61-81/ 12.04.2013 г. по гр.д. № 56158/2010 г. по описа на Софийски райoнен съд, поправено с решение от 31.03.2014 г. по същото дело, с което е уважен искът по чл. 200, ал. 1 КТ, предявен от А. В. М. срещу [фирма], за сумата от 14 076 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука,ведно със законната лихва от 10.01.2009 год. до окончателното изплащане.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, като се твърди, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че не е налице причинно-следствена връзка между трудовата злополука и настъпилите увреждания на здравето на работника, а съдът неправилно в нарушение на процесуалните правила е кредитирал заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване са формулирани следните въпроси: 1. „Допустимо ли е установяване чрез съдебно-медицинска експертиза в съдебно дело на причинна връзка между трудова злополука и конкретно състояние на освидетелстваното лице при условие, че такава причинна връзка не е установена с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК?“ и 2. „При произнасяне на решението съдът обвързан ли е от посочената от страните нормативна уредба или следва сам да прецени кои са относимите към казуса нормативни актове, въз основа на които следва да мотивира решението си?“. Позова се на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване, като във връзка с първи въпрос сочи : решение № 226/29.03.2010 г. по гр.д. № 4119/2008 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 410/29.06.2010 г. по гр.д № 599/2009 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 273/19.05.2011 г. по гр.д № 652/2010 г., решение № 185/27.05.2010 г. по гр.д № 5264/2008 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 42/20.02.2012 г. по гр.д № 267/2011 г. по описа на ВКС, IV г.о., а по отношение на втория въпрос сочи: решение № 324/22.04.2010 х. по гр.д № 1413/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 411/27.10.2011 г. по гр.д № 1857/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о. и решение № 45/20.04.2010 г. по т.д. № 516/2009 г. по описа на ВКС, II т.о.
Ответникът по касация – А. В. М. не взима становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Софийски градски съд се е произнесъл като втора инстанция по предявената претенция на А. В. М. против [фирма] за обезщетяване на вреди от трудова злополука, които са му причинили временна неработоспособност. Установил е, че между страните е било налице трудово правоотношение по силата на трудов договор от 15.09.2008 г. и сключено към него допълнително споразумение от 01.10.2008 г. На 10.01.2009 г. работникът М. паднал от стена на междинна площадка по време на работа и с разпореждане № 10615/14.03.2009 г. на НОИ-С. злополуката била призната за трудова на основание чл. 60, ал. 1 КСО. Получил е обезщетение по сключена застраховка в размер на 924 лв. В резултат на настъпилата злополука претърпял следните увреждания : разкъсно-контузна рана на предна повърхност на дясна подбедрица – 1,5 с охлузване,с болки,без оток;контузия на горни крайници – двустранно;охлузване на двете мишници;двустранна контузия на лумбална област;контусио торацис;фрактура на Х-то ребро – вляво по предна аксиларна линия;фрактура на стернум;фрактура на гръдна част на гръбначния стълб,които са били подробно изследвани,както и последиците от уврежданията – синдром на удареното рамо;синдром на ротаторния маншон на рамото, от изслушаните и приети по делото съдебно-медицински експертизи.В тримесечния период на лечение търпените болки са били интензивни,а с настъпването на усложненията в дясното рамо са хронифицирани.Взел е предвид,че възстановяването е дълъг процес и към момента на изготвяне на заключенията не е приключил поради персистиращия болков и роторен синдром на дясното рамо. Позовавайки се на приетите единична и тройна съдебни експертизи, е приел за неоснователно твърдението на работодателя за липса на причинна връзка между трудовата злополука и заболяванията на ищеца в дясното рамо. Приел е,че е налице причина връзка между злополуката и травмата на дясната раменна става – болков и ротаторен синдром отчитайки,че увреждането може да се получи както от удар,така и да е свързано с хронични и хипертрофични промени в костния покрив над него,като възниква обикновено след лека травма и дори само когато обемът на движение е рязко превишен и/или отделните структури са претоварени. Взел е в предвид,че в резултат на уврежданията М. не можел да се обслужва и да се грижи сам за себе си, изпитвал затруднения при различни физиологични процеси и му се наложило да спи седнал, тъй като не можел да ляга. Съдът установил, че повърхностната рана на подбедрицата и контузията на коленната става – увреждания на здравето, за чието обезщетение също претендира ищецът, не са в резултат на претърпяната трудова злополука, а на битов инцидент, поради което не подлежат на обезщетяване. Освен това в резултат на злополуката получил и посттравматично стресово разстройство,без тенденция към развитие на други фобии. Вземайки предвид претърпените болки и страдания, получените травматични увреждания, претърпените неудобства и посттравматичния стрес,въззивният съд е приел,че обезщетението в размер на 15 000 лв. е справедливо и достатъчно да обезщети претърпените неимуществени вреди от М..
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. С първият формулиран въпрос касаторът се домогва да обоснове несъставомерност на част от претърпените вреди от страна на пострадалия работник. Индиректно се претендира, че болките и страданията, преживени във връзка с увреждането на дясното рамо, както и търпените понастоящем ограничения на движението на рамото не са в причинна връзка с процесната злополука. Касаторът се позовава и е представил съдебни решения на ВКС – решение № 226/29.03.2016 г. по гр.д. № 4119/2008 г., III г.о., решение по гр.д. № 5264/2008 г., III г.о., в които е разрешен въпросът за обезщетяване на вреди от последващо влошаване на здравословното състояние на пострадал,т.е. ексцес. В тази връзка вероятната теза на работодателя е, че спорното увреждане на дясното рамо, последиците от което са се проявили впоследствие, представлява влошаване на здравословното състояние на пострадалият и следва да бъде доказано като ексцес на състоянието на работника. Въпрос в този смисъл обаче не е формулиран от жалбоподателя. Липсата на поставен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. При изпълнение на своите правомощия по селекция на касационните жалби, ВКС може единствено да уточни поставения въпрос, но не и да извлича такъв от изложеното от касатора, тъй като по този начин би бил нарушен принципа на състезателното начало, а и волята на жалбоподателя относно съдържанието на въпроса може да е друга. Останалите приложени съдебни решения са постановени при различна фактическа и правна обстановка /обезщетяване на вреди от професионално заболяване и смърт/и са неотносими към настоящия спор. За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че въпросът налице ли е причинна връзка между заболяването на ищеца и претърпяната трудова злополука се покрива с предмета на спора по иска с правно основание чл.200 ал.1 КТ.Посочването на предмета на делото не осъществява изискването на чл.280 ал.1 ГПК – да се посочи конкретен от значение за решаването на спора материалноправен или процесуалноправен въпрос.В случая изводите на съда,че са налице предпоставките на чл.200 ал.1 КТ са направени въз основа на конкретна преценка на фактите и доказателствата по делото.Неправилната преценка на доказателствата,въз основа на която съдът е изградил вътрешното си убеждение, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда и съответно до необоснованост на решението,но не е предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по втория правен въпрос, макар и формулиран като риторичен. Твърдението за неправилно приложение на относимия материален закон /Наредба за медицинската експертиза в действащата редакция/, може да послужи като основание за касационно обжалване при произнасяне относно основателността на касационната жалба, но не и като основание за допускане на касационна проверка. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5757 / 08.07.2016 г., постановено по гр.д. № 8789/2013 г.по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: