Определение №59 от 20.7.2009 по търг. дело №525/525 на 1-во тър. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е
 
№ 59
 
София, 20.07.2009 год.
 
В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД  –  Търговска колегия, І т.о.     в публичното заседание на осемнадесети май през две хиляди и девета година в състав:
                                             Председател:  Таня Райковска  
                                                           Членове:  Дария Проданова                                                                     
                                                                                       Тотка Калчева
 
при секретаря      Красимира Атанасова  като изслуша докладваното  от съдията                  Проданова                   т.д. № 525    по описа  за 2008  год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ВЗК”В” – в ликвидация срещу решение № І* от 23.05.2008 год. по гр.д. № 100/2008 год. на Бургаския окръжен съд. С него е оставено в сила решението от 29.11.2007 год. по гр.д. № 382/2007 год. на Бургаския районен съд. С това решение са отхвърлени предявените от ВЗК”В” (л) срещу Р. П. П. обективно съединени искове, които съдът е квалифицирал като такива с правно основание чл.8 ал.1 и чл.30 ал.1 ЗАЗ чл.79 ал.1 предл.2 ЗЗД вр.чл.240 ал.1 ЗЗД; чл.86 ал.1 ЗЗД.
Касационният контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК – произнасяне по въпроса дали правната квалификация на договорите, предмет на които е предоставяне държането на обекти по чл.1 ал.3 ЗАЗ е само по този закон или по отношение на тези обекти могат да бъдат сключвани и договори под режима на Закона за задълженията и договорите.
Ответникът по касация Р. П. не изразява становище.
Като взе предвид доводите на касатора, съобразно чл.290 ал.2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, Върховният касационен съд, състав на І т.о. приема следното:
Жалбата е частично основателна.
Бургаският районен съд е бил сезиран от ВЗК“Велека“ (л) с четири обективно съединени иска.
Исковете на кооперацията произтичат от неизпълнение от страна на П. на задължението за: 1./ Заплащане на наемна цена по на сключен на 21.03.2001 год. т.нар. „договор за наем“ със срок до 2005 год. (вкл.) на селскостопански машини – 1100 лв.; 2./ Неплащане на арендни вноски в общ размер 3000 лв., произтичащи от сключен на 01.01.2004 год. т.нар. “договор за аренда” на стадо овце, кози и кочове; 3./ З. на сумата 2200 лв. – стойността на бали сено и слама, предоставени в “заем” по силата на клауза от договора от 01.01.2004 год. Заявеният петитум е да бъде осъден ответника да заплати посочените суми, както и: 4./ Да предаде държането на селскостопанските машини – предмет на договора по п.1.
Последователно подържаната теза на П. е, че не е доказано предаването на вещите, животните и балите слама, тъй като не са съставени приемо-предавателни протоколи.
Първоинстанционният съд е приел, че и двата договора (за селскостопанските машини и за стадото животни) представляват договори за аренда и като такива са нищожни, поради това, че формата им опорочена – липсва нотариална заверка на подписите. Предаването на балите сено и слама съдържа белезите на договор с правна квалификация чл.240 ал.1 ЗЗД, като не е доказано предаването на посочените заместими вещи.
Становището на настоящия съдебен състав произтича от следното:
Основният въпрос, обусловил допускането на касационен контрол е дали за обектите по чл.1 ал.3 ЗАЗ могат да бъдат сключвани само договори за аренда или е допустимо и сключването на договори за наем. Значението за спора се състои в това, че в случай, че бъде възприета първата хипотеза, всеки евентуално сключен договор за наем на тези обекти би следвало да бъде преквалифициран в договор за аренда, което от своя страна би довело до проверка на изискванията за действителност по ЗАЗ и параметрите, характеризиращи договорите под режима на този закон.
Съдебният състав счита, че правилно е второто становище и е възможно за обекти по чл.1 ал.3 ЗАЗ да бъдат сключвани и договори за наем при отчитане спецификата както на обектите, така и на естеството на разменените престации.
В конкретния случай, договорът от 01.01.2004 год. (п.2) не може да бъде квалифициран като нещо различно от договор за аренда, както с оглед естеството на вещите (животни), така и с оглед задълженията, които са поели страните по него. Т.е. правилна е преценката на въззивния съд относно недействителността на договора и оттук – неоснователността на претенцията за реалното му изпълнение. Тази преценка е обуславяща и за правното основание на което би се дължало връщането на животните, респ.тяхната стойност в случай, че са погинали.
Не е така, обаче, по отношение на договора от 21.03.2001 год. (п.1 и п.4). Предмет на този договор е държането на селскостопански машини, които безспорно се включват във вещите по чл.1 ал.3 ЗАЗ. За разлика, обаче, от предоставяне ползването на земеделска земя и/или плододаващи вещи (животни), които са под режима на ЗАЗ, селскостопанските машини би могло да бъдат и обект на договор за наем. Видно от съдържанието на процесния договор е, че той съдържа квалифициращите белези именно на договор под режима на ЗЗД и по-конкретно – чл.228 и сл. ЗЗД. По отношение на наемния договор законодателят не е въвел изискване за форма, поради което договорът от 21.03.2001 год. е действителен и се дължи изпълнение по него, а след прекратяване на действието му – връщане държането на наетата вещ/вещи. Поради това, исковете по чл.232 ал.2 ЗЗД и чл.233 ал.1 ЗЗД (п.2 и п.4) са основателни. Ще следва да бъде осъден ответникът да заплати на основание чл.232 ал.2 ЗЗД сумата 1100 лв., представляваща дължимия наем за периода 2001-2005 год. вкл., както и да предаде на основание чл.233 ал.1 ЗЗД държането на 3 бр. селскостопански машини: пръскачка „Перла“ на стойност 600 лв., сламопреса К454 на стойност 600 лв. и валяк дисков на стойност 300 лв. В случай, че вещите са погинали, събирането на равностойността им е по реда на чл.521 ал.2 ГПК, поради което т.нар. „изменениие/допълнение“ допуснато в с.з. на 13.06.2007 год. от БРС е безпредметно.
Независимо, че договорът от 01.01.2004 год. е недействителен като договор за аренда, правилно съдилищата са приели, че клаузата на чл.І.3 от него има квалифициращите белези на договор за заем на заместими потребими вещи – 600 бали сено и 400 бали слама, който договор е неформален, реален. Правилен е и изводът на БОС, че основателността на този иск не е доказана, доколкото не са представени доказателства, че вещите, предмет на този договор са предадени. П. е оспорил предаването на вещите по договора от 01.01.2004 год. т.е. получаването както на стадото животни, така и получаването на балите сено и слама. Относно предаването на животните са събрани гласни доказателства т.е. установено е изпълнението от страна на арендодателя. Никой от свидетелите, обаче, не е установил предаването ни на вещите – предмет на договора по чл.240 ал.1 ЗЗД. Поради това, в тази част решението е законосъобразно и следва да остане в сила.
Касаторът не е представил на основание чл.80 ГПК списък с претендираните разноски, поради което настоящият съдебен състав счита, че съобразно уважената част на исковете ще следва да бъде присъдена сумата 1300 лв.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
 
Р Е Ш И:
 
ОТМЕНЯ Решение № І* от 23.05.2008 год. по гр.д. № 100/2008 год. на Бургаския окръжен съд и решението от 29.11.2007 год. по гр.д. № 382/2007 год. на Бургаския районен съд в частта с която са приети за неоснователни исковете с правно основание чл.232 ал.2 ЗЗД; чл.233 ал.1 ЗЗД, както и в частта с която са присъдени разноски, вместо което постановява:
ОСЪЖДА Р. П. П. с ЕГН-6312100501 от с. Р., ул.“Девети септември“ № 69, Б. област да заплати на основание чл.232 ал.2 ЗЗД на ВЗК“Велека“ – в ликвидация с. Г., Б. област сумата 1100 лв. (хиляда и сто лева), ведно със законната лихва, считано от 23.01.2007 год. и до окончателното и плащане; да предаде на основание чл.233 ал.1 ЗЗД на ВЗК“Велека (л) държането на пръскачка „Перла“ на стойност 600 лв., сламопреса К454 на стойност 600 лв. и валяк дисков на стойност 300 лв.
ОСЪЖДА Р. П. П. с ЕГН-6312100501 от с. Р., ул.“Девети септември“ № 69, Б. област да заплати на ВЗК“Велека“ – в ликвидация с. Г., Б. област сумата 1300 лв., представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част на исковете.
ОСТАВЯ в сила Решение № І* от 23.05.2008 год. по гр.д. № 100/2008 год. на Бургаския окръжен съд в останалата му част.
Решението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.