Определение №600 от 8.7.2016 по гр. дело №7762/7762 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 600
София, 08.07.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 7762 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. Х. Г. чрез адв.П. А. и адв.Г. Д. срещу решение № 1665 от 30.07.13г., постановено по в.гр.дело № 854/13г.на Софийски апелативен съд,8 състав,с което е потвърдено решение от 18.12.12г.по гр.дело № 7926/09г.на Софийски градски съд,ГК,І – 12 състав.С него са отхвърлени исковете с правно основание чл.26 ЗЗД и чл.108 ЗС,предявени от същата страна против В. Х. Г., Х. В. Г.,Г. Й. К. и М. К. М..Със същото решение В. Х. Г. е осъден да заплати на М. Х. Г. сумата от 72 500 лв на основание чл.36 ал.2 ЗЗД.
С определение № 154 от 30.04.14г.настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС е спрял производството по делото на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по въпроса: нищожен ли е договорът за прехвърляне на два самостоятелни жилищни имота/апартаменти/ на основание чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД – поради липса на предмет,ако към момента на сключване на сделката съответните обекти не са съществували реално,поради наличието на противоречива практика на ВКС,обективирана в решения,постановени по реда на чл.290 ГПК.
Прието е ТР № 3/14г.от 28.06.16г.по ТД № 3/14г.на ОСГК на ВКС,с което съдебната практика е уеднаквена по поставения въпрос и съответно делото следва да бъде възобновено.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,намира следното:
В решението е прието за установено,че ищцата М. Г. и ответника В. Г. са били собственици при равни квоти –по ? ид.ч.на процесния недвижим имот – апартамент № ..,находящ се в [населено място], [улица],бл.№ ..,на …етаж,с площ от … кв.м.,заедно с таванско и зимнично помещения и съответните ид.части от общите части на сградата и от дворното място.На 31.05.02г.ищцата е упълномощила ответника В.Г. да продаде съответния й дял от имота.На 30.10.08г.с процесния нот.акт № ..последният е продал имота, разделен на два самостоятелни апартамента – №… /с площ от 99.8 кв.м./ и № … /с площ от 56.05 кв.м./ на Х. Г.,който от своя страна ги е продал на ответниците Г. К. и М. М..На 25.06.09г.пълномощното е било оттеглено от ищцата.По делото е безспорно установено,че към момента на продажбата не е било реализирано предвиденото с разрешение за строеж № от /дата/ преустройство,както и не е било издадено удостоверение по чл.202 ЗУТ от общината,удостоверяващо съответствие на извършеното обособяване с одобрения проект.Направен е извод от въззивния съд,че това обстоятелство не е сред основанията за нищожност на сделката по чл.26 ЗЗД.Приел е,че релевантно за спора е,че към момента на сключване на договора това преустройство е било възможно и не е налице изначална невъзможност за реалното обособяване на две части,което да обуслови липсата на предмет.По делото е поддържано и основание за нищожност на сделката поради липса на съгласие от страна на ищцата,тъй като пълномощното,което е дала на брат си за продажба на нейната идеална част е още от 2002г.,междувременно са предприети действия за доброволна делба и поради промяна в намеренията им е считала,че пълномощното е унищожено от него.Съдът е изложил съображения,че ищцата е била представлявана по сделката с пълномощно,което към този момент не е била оттеглила,а и предприетите пред техническите органи действия доказват желанието на съсобствениците за разделянето на жилищата на два самостоятелни имота,за което ищцата изрично е упълномощила брат си с нотариално заверено пълномощно от 1.11.05г.Ето защо е прието,че не е налице и това основание за нищожност на сделката,както и не е установено и наличие на противоречие с добрите нрави при сключването й.
Като основания за допустимост на касационното обжалване жалбоподателката М. Г. сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Прилага съдебна практика.
В отговори по чл.287 ГПК ответниците по жалбата В. Х. Г. и Х. В. Г. считат,че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване.
В Тълкувателно решение 3/14г.на ОСГК на ВКС е постановено,че ако към момента на сключване на сделката, реално определените части от недвижим имот (сграда, жилище или други обекти), не са фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията в действащия устройствен закон към този момент, договорът не е нищожен поради невъзможен предмет.
Правна невъзможност за обособяване на реално определена част от недвижим имот (сграда, жилище или други обекти) е налице, когато при сключване на сделката съществува непреодолима правна пречка да бъде одобрен инвестиционен проект за обособяване на тази част.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи със задължителната практика.Като е приел,че към релевантния момент на сключване на атакувания договор преустройството на процесното жилище е било възможно и съответно разрешено от общинската администрация, и не е налице изначална невъзможност за реалното му обособяване на две части,което да обуславя извод за невъзможен предмет,въззивният съд е постановил съдебния си акт в съответствие с ТР № 3/14г.на ОСГК на ВКС.
Въпросът : към кой момент преминава в полза на купувача по договор за покупко-продажба правото на собственост върху бъдеща недвижима вещ – към подписване на договора или към възникване на вещта е относим към иска по чл.108 ЗС, поради което не е от значение за изхода на делото с оглед неуспешното провеждане на иска по чл.26 ЗЗД.За пълнота следва да се отбележи,че в случая не се касае за бъдеща вещ,т.е.нововъзникнала,тъй като процесният имот съществува и както бе посочено по-горе има правна възможност за реалното му обособяване в два по-малки обекта.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса:Дали има липса на съгласие по чл.26 ал.2 ЗЗД само в случаите,в които към момента на упълномощаване съгласието е дадено без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора ,или би могло да е налице липса на съгласие и в случаите, когато в един по-късен момент упълномощителят промени своята воля относно действията,за които е дал пълномощно.Съгласно т.4 от ТР№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Разпоредбата на чл.41 ал.1 ЗЗД е приложена от въззивния съд в точния й смисъл,като е прието,че ищцата е била представлявана от брат си В. Г. посредством пълномощно от 2002г.,което не е оттеглено до изповядване на сделката и субективните представи на ищцата,че той го е унищожил,не е условие за прекратяване на представителната власт.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и по въпроса:кой договор е нищожен поради противоречие с добрите нрави,по който е налице утвърдена съдебна практика,която приема,че противоречието с добрите нрави се свързва с нарушаване на морални и етични неписани закони на обществения живот,което по правни последици е приравнено от законодателя на последиците от нарушаване на императивни разпоредби на закона.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпроса:налице ли е сделка,извършена без представителна власт при разпореждане с недвижим имот в случаите,в които в пълномощното не е конкретизиран имота,предмет на разпоредителната сделка,тъй като такъв въпрос не е разрешаван от въззивния съд,довод в този смисъл се прави за първи път пред касационната инстанция
Оплакването за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение не е относимо към допустимостта на касационното обжалване,а подлежи на проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на производството жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата В. Г. сумата 1600 лв разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат за настоящата инстанция.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.дело № 7762/13г.по описа на ІV г.о.на ВКС.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1665 от 30.07.13г.по гр.дело № 854/13г.на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА М. Х. Г. да заплати на В. Х. Г. сумата 1600 лв /хиляда и шестстотин /съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.