Определение №602 от 20.12.2012 по ч.пр. дело №595/595 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 602

[населено място], 20.12.2012 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 595 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. М., А. Д. Ш. М., А. Х. С., Г. М. С., А. Р. Б., Г. К. М., К. Ф. У., Д. У. К., Л. С., Г. Л. М., К. А. М., Й. М. Х., Р. С. Х., Х. М. и Р. Б., всички гражданини на Обединено Кралство Великобритания и С. И., чрез пълномощника им адв. В. Д. срещу определение № 625 от 01.10.2012г. на Добрички окръжен съд по ч.гр.д. №796 /2012г., с което са оставени без разглеждане частните жалби на същите жалбоподатели срещу определение № 318 от 10.07.2012г. по гр.д. № 330/2012г. на Каварненски районен съд. С последното е спряно изпълнението на атакуваните с исковата молба на [фирма], ЕИК[ЕИК] решения от 01.06.2012г. на Общото събрание на Етажната собственост на „жилищна и търговска сграда”, състояща се от секции А В С, разположени в У. ІІ-101, строителен квартал *, [улица] па плана на [населено място], Добричка област.
Жалбоподателите намират определението за недопустимо и неправилно. Доводите за недопустимост са свързани с допуснато от Добрички окръжен съд нарушение на съдопроизводствените правила чрез образуване на едно частно производство по подадените четиринадесет частни жалби срещу определението на Каварненски районен съд, при все, че жалбите изхождат от различни лица и по всяка от тях е внесена отделна държавна такса. Считат, че жалбоподателите разполагат с процесуална легитимация за подаване на жалбите и имат правен интерес да обжалват определението за спиране. Според тях спирането на изпълнението всъщност представлява обезпечителна мярка и определението на съда по това искане подлежи на обжалване съгласно чл. 396, ал.1 ГПК. По тези съображения се иска отмяна на определението. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по частната жалба [фирма] взема становище, че обжалваното определение е правилно.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани с правен интерес лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
По същество е неоснователна.
Производството по гр.д. № 330/2012г. на Каварненски районен съд е образувано по молба с правно основание чл. 40 З. подадена от [фирма] за отмяна на решенията на Общото събрание на Етажната собственост на „жилищна и търговска сграда”, взети на 01.06.2012г. Искът е предявен срещу етажната собственост, представлявана от управителя Р. Б.. Ищцовото дружество е инвеститор на жилищния комплекс, който представлява такъв от затворен тип и е собственик на обслужващите обекти на комплекса, както и на няколко самостоятелни обекта в етажната собственост. Претендира отмяна на решенията на общото събрание на етажните собственици, като счита, че в случая при комплекс от затворен тип отношенията се уреждат съгласно чл. 2 З. и не се формира общо събрание на етажните собственици. Освен това изтъква конкретни процесуални нарушения по свикването и провеждането на общото събрание на 01.06.2012г. С исковата молба е поискано на основание чл. 40, ал.3 З. да бъде спряно изпълнението на атакуваните решения до приключване на спора.
С определение от 10.07.2012г. първоинстанционният съд е спрял изпълнението на решенията на Общото събрание като е счел, че са изтъкнати данни за сериозни нарушения на процедурата по провеждане на общото събрание, както и че решенията водят до щети за всички собственици. Съдът е посочил, че определението не подлежи на обжалване.
Добрички окръжен съд е сезиран с частни жалби срещу това определение, подадени от Р. Б. в качеството му на управител на етажната собственост, както и от други собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост, всички представлявани от адв. Д.. С обжалваното определение Добрички окръжен съд е оставил без разглеждане подадените частни жалби. Приел е от една страна, че единствено частната жалба на Р. Б. изхожда от процесуално легитимирана страна, доколкото в производството по чл. 40-42 З. страни са собственикът на обект и етажната собственост, представлявана от управителя. Поради това частните жалби на собствениците на отделни обекти в ЕС, които не са обжалвали решенията на ОС, не са допустими. От друга страна, съдът е намерил, че постановеният акт не подлежи на обжалване, тъй като няма преграждащ характер и обжалването му не е изрично предвидено от закона. Изложил е съображения, че е неоснователно позоваването на чл. 396, ал.1 ГПК понеже постановеното спиране не е обезпечителна мярка по смисъла на чл. 389 и сл. ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение счита, че подадената частна жалба е такава по чл. 274, ал.2, пр.1 ГПК и подлежи на разглеждане без преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, които са приложими за частни жалби по чл. 274, ал.3 ГПК.
Несъстоятелни се явяват доводите в частната жалба за недопустимост на определението поради произнасянето с един акт по всичките четиринадесет частни жалби, подадени самостоятелно от различни лица. След като е ясно, че частните жалби са насочени срещу един и същ акт на съда, то разглеждането им следва да стане съвместно и Добрички окръжен съд е процедирал напълно законосъобразно.
Съгласно чл. 41 З. в производството пред съда собствениците се представляват от управителя на етажната собственост. По въпроса е постановено и определение на Върховния касационен съд в производство по чл. 274, ал.3 ГПК, а именно определение № 295 от 24.06.2011г. по ч.гр.д. № 209/2011г. на ВКС, І г.о., според което ответници по иска са необжалвалите решението собственици, а законът урежда представителството им от управителя за улесняване процедурата по движение на делата. Поради това не може да се отрече правото на отделните собственици да участват в процеса, ако желаят и съответно да обжалват постановените актове. Ето защо подадените жалби от отделните собственици следва да се считат допустими като изходящи от надлежни страни.
Обжалваното определение се явява законосъобразно в частта му, с която приема, че частните жалби са насочени срещу акт, който не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 274 ал.1 ГПК на обжалване подлежат две групи определения: 1/ тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и 2/ тези, за които това е изрично предвидено в закона. В случая определението по чл. 40, ал.3 З., с което съдът се произнася по молба за спиране на изпълнението на решение на Общото събрание на Етажната собственост до приключване на спора относно законосъобразността му, не попада в нито една от двете хипотези. То не прегражда по-нататъшното развитие на делото, тъй като делото продължава. А изрична регламентация в закона относно обжалването му липсва.
Не може да бъде възприето схващането на жалбоподателя, че искането за спиране на изпълнението подлежи на разглеждане като молба за обезпечаване на иска по реда на Част четвърта от ГПК ”О. производство”. В случая е налице изрично предвидена в специалния закон /З./ възможност съдът да спре изпълнението на атакуваните пред него решения докато тече спора за законосъобразността им, така че тези решения да не бъдат привеждани в действие по време на процеса. Следователно спирането обезпечава самото производство по отмяна на решенията. Докато обезпечителните мерки, вземани в рамките на обезпечително производство /чл. 389 и сл. ГПК/ имат за цел да гарантират бъдещото реализиране на материалното право, предмет на исковия процес. Затова те са само примерно посочени в закона и могат да бъдат най-различни в съответствие с вида на иска и търсената защита. Поради посочените отлики спирането на изпълнението на решенията на Общото събрание на ЕС по чл. 40, ал.3 З. не може да бъде приравнено на обезпечителна мярка по ГПК. Хипотезата е по-скоро сходна със спирането на изпълнението при обжалване действията на съдебния изпълнител /чл. 438 ГПК/, които актове се приемат за окончателни.
Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 625 от 01.10.2012г. на Добрички окръжен съд по ч.гр.д. №796 /2012г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: