Определение №618 от 11.7.2013 по търг. дело №690/690 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 618

С., 11.07.2013 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 690 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. С. Г. срещу Решение № 47 от 14.06.2012 год. по гр.д.№ 93/2012 год. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 352 от 10.02.2012 год. по гр.д.№ 1936/2010 год. на Бургаски окръжен съд. С това решение е уважен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на [фирма] срещу Д. Г. за установяване по реда на чл.422 ГПК на съществуване на задължение в размер на 34100 лв., за което по реда на чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Формулирани са два правни въпроса: 1. Длъжен ли е съдът в установителното производство по чл.422 ГПК да извършва проверка на предпоставките за издаване на заповедта за изпълнение срещу която е подадено възражение и следва ли при констатирани пороци на заповедта за изпълнение да прекрати производството, поради липса на правен интерес от установителна защита при липса на редовен изпълнителен титул; 2./ Апелативният съд не е изследвал каузалните отношения между страните, независимо от абстрактния характер на записа на заповед, като в резултат се е произнесъл по материалноправен въпрос, включен в предмета на делото, а именно, съществува ли валидно и изискуемо вземане, в противоречие с практиката на ВКС.
Първият въпрос се свързва с основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а вторият – с основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Посочени са: Решение № 615/2007 год. по т.д.№ 283/2007 год. на ВКС; Решение 221/2008 год. по т.д.№ 893/2007 год. на ІІ т.о. на ВКС и Решение № 121/2009 год. по т.д.№ 55/2009 год. на ІІ т.о. Посочени са номерата и на още 2 решения, но не са посочени делата по които са постановени.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си представител, изразява становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат.
Становището на настоящия съдебен състав, че не налице което и да е от основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол, произтича от следното:
Въззивното решение е постановено по предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск за установяване съществуването на задължение в размер на 34100 лв. за което Д. С. Г. е издал запис на заповед. С отговора по чл.131 ГПК, Д. Г. е подържала тезата, че не оспорва задължението си, но по един запис на заповед. Тъй като [фирма] е подал две заявления по чл.417 ГПК по два записа на заповед, следвало да се установи автентичността на документа, въз основа на който е инициирано конкретното производство.
В рамките на първоинстанционното производство е въвела и довода за нередовност на исковата молба, тъй като не е посочено каузалното правоотношение, заради което е издаден менителничният ефект. Въз основа на заключението на графологичната експертиза е била установена автентичността на документа. Конкретно твърдение за наличието на каузално правоотношение и естеството му, не е въвела никоя от страните по делото.
Съдилищата са приели, че наличието на каузално правоотношение не подлежи на служебна проверка, менителничният ефект – редовен от външна страна и задължението на Д. С. Г. по записа на заповед е установено.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на първия от поставените въпроси, а той няма и качеството на обуславящ. Първоинстанционният съд е приел за допустимо възражението на Г. по отношение автентичността на документа и е събрал всички ангажирани доказателства във връзка с това оспорване. Неясно какви други предпоставки за издаване на заповедта има предвид касаторът при поставянето на въпроса.
Основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК по отношение на поставения въпрос. В деловодната система на ВКС не се съдържат данни относно т.д.№ 283/2007 год. и т.д.№ 893/2007 год., нито на ІІ, нито на І т.о.. Задължителна съдебна практика съставлява посоченото Решение № 121 от 01.07.2009 год. по т.д.№ 55/2009 год. на ІІ т.о.. С него съдът се е произнесъл по връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, обсега на доказване и доказателствената тежест в случаите, когато менителничният ефект има обезпечително предназначение. И с други решения са постановени по реда на чл.290 ГПК (Решение № 149 от 05.11.2010 год. по т.д.№ 49/2010 год. на І т.о. и Решение № 173 от 12.01.2011 год. по т.д.№ 901/2009 год. на І т.о.), Върховният касационен съд се е произнесъл по доказателствената тежест за установяване наличието на кауза. В случай, обаче, че тази кауза бъде въведена от страните. В нито едно от посочените решения не се съдържа становище, че ако страните не въведат паралелно каузално правоотношение, съдът трябва да стори това служебно или да ги задължи да го направят.
Въззивното решение не противоречи на цитираната по-горе съдебна практика, по този въпрос, поради което касационен контрол и по този въпрос не следва да бъде допуснат.
С представянето на отговора по чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация не е поискал разноски, доказателства за сторени такива не са представени, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 47 от 14.06.2012 год. по гр.д.№ 93/2012 год. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.