Определение №664 от 15.10.2012 по ч.пр. дело №461/461 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 664

гр. София, 15.10. 2012 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на осми октомври двехиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ

изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр.дело N 461 по описа за 2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 772 от 14.05.2012 г. по ч. гр. дело № 577/2012 г. на Апелативен съд – [населено място].
Ответницата В. Л. Г. не е взела становище по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С определение № 772 от 14.05.2012 г. по ч. гр. дело № 577/2012 г. на Апелативен съд – [населено място] е потвърдено решение № 80 от 16.01.2012 г. по гр. дело № 620/2011 г. на Пловдивски окръжен съд в частта относно разноските. С първоинстанционното решение Пловдивски окръжен съд е осъдил [фирма], [населено място] да отстъпи собствеността и предаде владението на В. Л. Г. по отношение на недвижим имот – ателие за творческа дейност № 36, находящо се на шести етаж от сграда с жилищно и обществено застрояване и подземни етажи в УПИ ХVІІІ – 2255 с площ от 834 кв.м. по регулационния план на [населено място],[жк], одобрен със заповед № 1043/15.11.1984 г., заповед № 101/12.03.2004 г., заповед № ОА-2767/15.12.2006 г., който обект е самостоятелен с идентификатор 56784.531.100.1.36, находящ се на шести етаж на жилищна сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 56784.531.100, който самостоятелен обект има административен адрес – [населено място], [улица], ет. 6, ателие № 36 при съседи подробно описани в съдебното решение и е осъдил [фирма], [населено място] да заплати на В. Л. Г. сума в размер на 1994.78 лева, разноски в производството.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпрос: „дали когато ответниците с поведението си не са станали причина за завеждане на делото и са признали иска още с отговора на исковата молба, следва да понесат разноските по делото”.
Касаторът твърди, че поставения от него в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос се решава противоречиво от съдилищата. Представя копие от решение № 261 от 07.10.2010 г. по гр. дело № 420/2010 г. на Окръжен съд – [населено място], в което според него при една и съща фактическа обстановка с настоящия случай са направени изводи, различни от приетите от Апелативен съд – [населено място] в обжалваното решение.
От данните по гр. дело № 577/2012 г. на Апелативен съд – [населено място] се установява, че дружеството, ответник в първоинстанционното производство е поискало изменение на първоинстанционното решение само в частта за разноските, като неправилно е сезирало апелативния съд. Апелативен съд – [населено място] е квалифицирал това искане като жалба, произнесъл се е по реда на чл. 274 ГПК по същество въпреки, че по действащия съдопроизводствен ред не съществува процесуална възможност за отделно обжалване на решението в частта за разноските, чл. 70 ГПК / отм./ не е възпроизведен в ГПК – ДВ, бр. 59/20.07. 2007 г., в сила от 01.03.2008 г. Предвид разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1 при съществуваща вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. С оглед на изложените мотиви, които обуславят вероятна недопустимост относно процедирането на апелативния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на определението на второинстанционния съд, поради което следва да се допусне касационен контрол по отношение на съдебния акт.
По процесуалната допустимост на обжалваното определение, Върховният касационен съд приема, че не са били налице предпоставки за разглеждане на искането за изменение на решението в частта за разноските от Пловдивски апелативен съд. Второинстанционният съд е допуснал неправилна квалификация на молба вх. № 4966/27.02.2012 г. по регистъра на Окръжен съд – [населено място], с която е сезиран от [фирма], [населено място], която въпреки неправилното сезиране и озаглавяване „жалба” е по същество молба по чл. 248, ал. 1 ГПК и компетентен да я разгледа е Пловдивски окръжен съд, който е постановил решение № 80 от 16.01.2012 г. по гр. дело № 620/2011 г. С постановяването на определението за потвърждаване на решение № 80 от 16.01.2012 г. по гр. дело № 620/2011 г. на Пловдивски окръжен съд в частта относно разноските второинстанционният съд е постановил процесуално недопустим съдебен акт. Същият съд е следвало да изпрати искането за изменение на решението в частта за разноските за разглеждане от Пловдивски окръжен съд по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. При тези обстоятелства следва определението на апелативния съд да се обезсили, а искането на [фирма], [населено място] по чл. 248, ал. 1 ГПК да се изпрати на първоинстанционния съд за разглеждане по същество.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 772 от 14.05.2012 г. по ч. гр. дело № 577/2012 г. на Апелативен съд – [населено място], първи състав.
ОБЕЗСИЛВА определение № 772 от 14.05.2012 г. по ч. гр. дело № 577/2012 г. на Апелативен съд – [населено място], първи състав.
ИЗПРАЩА молбата на [фирма], [населено място] по чл. 248, ал. 1 ГПК, вх. № 4966/27.02.2012 г. по регистъра на Окръжен съд – [населено място] за разглеждане от Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: