Определение №680 от по гр. дело №928/928 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О   П   Р   Е  Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 680
 
гр.София, 18.06.2010 г.
 
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
десети юни две хиляди и десета година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
 
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 928/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на П. на Р. Б. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 157/ 23.02.2010 г. по гр.д. № 6/ 2010 г. С посоченото решение е оставено в сила решение на Софийски градски съд по гр.д. № 5136/ 2008 г. в частта, в която касаторът е осъден да заплати на А. Н. Ш. сумата 5 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, по което ищецът е бил признат за невинен.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за определяне на размерът за обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно производство, който се решава противоречиво от съдилищата. При сходни случаи тези размери били определяни в твърде широк диапазон, като касаторът се позовава на решение № 26/ 04.03.2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д. № 4724/ 2007 г., решение № 692/ 12.05.2008 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 2394/ 2007 г. и решение от 11.04.2005 г. по гр.д. № 967/ 2005 г. на Шуменски окръжен съд. Според касатора наличието на различни разрешения относно размерът на обезщетението в сходни случаи обосновава извод за противоречива съдебна практика. Поради това моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната му част, съответно – за отмяната му.
Ответникът по касация – А. Н. Ш. – оспорва жалбата. Според него решенията, на които се позавава жалбоподателят, не подкрепят доводите му за наличие на противоречива практика. Напротив, в тях било определено по-неблагоприятно за прокуратурата обезщетение. Поради това моли обжалването да не бъде допускано.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
Не могат да бъдат споделени доводите на касатора за наличие на противоречива практика по въпроса за определяне на размерът на обезщетенията за неимуществени вреди в сходни случаи. Не е възможно такъв извод да се направи въз основа на размерът на обезщетението, определен в решение от 11.04.2005 г. по гр.д. № 967/ 2005 г. на Шуменски окръжен съд., тъй като този съдебен акт няма данни да е влязъл в сила. Невлезли в сила решения не могат да бъдат основание да се заключи, че практиката на съдилищата е противоречива, тъй като същите могат да бъдат отменени или изменени по реда на инстанционния контрол. Следователно обсъждането на изводите, направени от решаващият съд в посочения акт с цел обосноваване на противоречива съдебна практика не е допустимо.
Решение № 26/ 04.03.2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д. № 4724/ 2007 г., доколкото не подлежи на обжалване, е годен акт за установяване на съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. То обаче не е постановено по сходен случай с този, по който е издадено атакуваното въззивно решение. Видно от мотивите на ВКС, разглеждан е казус на обезщетяване на вреди от незаконно обвинение, по което наказателното производство е продължило 2 години, а по настоящето дело въззивният съд е приел за установено, че наказателното производство е продължило близо 7 години. Ето защо не може да се приеме, че има противоречие между двете решения, тъй като те не са постановени при схождащи си факти.
По аналогични съображения не може да се приеме, че атакуваното въззивно решение противоречи на практиката, обективирана в решение № 692/ 12.05.2008 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 2394/ 2007 г. В цитираното решение на ВКС е разглеждана хипотеза на обезщетяване на вреди от незаконно задържане и обвинение, при което наказателното производство е продължило около четири месеца и половина. Ответникът по касация в настоящето производство не е бил задържан, но срещу него наказателното производство е продължило години – следователно случаите, разглеждани в двете решения не са сходни и не могат да обосноват извод за наличие на противоречива практика.
По тези мотиви следва да се приеме, че не са налице твърдяните от касатора основания по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход от спора само ответникът по касация има право на разноски по касационното производство. Той обаче нито е доказал извършени разходи, нито е претендирал присъждане на такива, поради което по отговорността за разноски произнасяне не може да има.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 157/ 23.02.2010 г. по гр.д. № 6/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: