Определение №688 от 40487 по търг. дело №379/379 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 688
София, 05.11. 2010 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и десета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 379/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „В.” ЕООД със седалище в гр. Варна – чрез процесуалния представител адв. Г. С., срещу решение № 1622 от 10.12.2009 г. по гр. д. № 2117/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1994 от 22.06.2009 г. по гр. д. № 722/2009 г. на Варненски районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от дружеството – касатор против „К. Ф. България” АД установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК за недължимост на суми в размер на 20 000 лв., предмет на изп. дело № 3099/99 г. по описа на С. при Варненски районен съд, ІV р., поради погасяване на вземането на взискателя по давност.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон – чл.116, б.”в” от ЗЗД и чл.115, б.”ж” от ЗЗД, и необоснованост. Касаторът поддържа, че изпълнителното дело срещу него е образувано през 1999 г. и поради непредприемане на изпълнителни действия от ответника – взискател след м. май 2000 г. е прекратено по силата на закона – чл.330, ал.1, б.„д” от ГПК /отм./, а вземането, предмет на принудително изпълнение, не съществува, тъй като е погасено по давност с изтичане на петгодишния давностен срок по чл.117, ал.2 във вр. с 110 от ЗЗД. Определя като незаконосъобразни изводите на въззивния съд, че погасителната давност е спряла да тече от момента на образуване на изпълнителното дело и не е текла през времетраене на изпълнителния процес. По съображения в жалбата касаторът прави искане за отмяна на решението и за уважаване на иска, ведно с присъждане на разноските.
В депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Според твърденията на касатора, въззивното решение съдържа произнасяне по материалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поставеният въпрос е „за давността и нейното приложение във висящ изпълнителен процес”, т. е. тече ли погасителна давност относно вземането, предмет на принудително изпълнение, от момента на образуване до момента на прекратяване на изпълнителното дело. В подкрепа на тезата за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК с изложението са представени решения на Върховен съд по конкретни дела, постановени в периода 1962 г. – 1969 г. Тезата за осъществяване на алтернативно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК не е аргументирана с конкретни доводи.
Ответникът по касационната жалба „К. Ф. Б.” АД – гр. София е депозирал писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на искането за достъп до касационно обжалване и на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „В.” ЕООД /поправка в съдебно заседание на 21.05.2009 г./, с която дружеството е предявило против „К. Ф. България” АД установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК за установяване несъществуването на задължение за ищеца, респ. на насрещно вземане в полза на ответника, предмет на изпълнително дело № 3099/99 г. по описа на С. при Варненски районен съд. Искът е основан на твърдения, че след образуване на изпълнителното дело през 1999 г. взискателят не е предприел никакви изпълнителни действия и вследствие на бездействието му вземането е погасено с изтичане на предвидената в закона давност.
За да потвърди решението на Варненски районен съд, с което искът е отхвърлен като неоснователен, Варненски окръжен съд е приел, че вземането на ответника – взискател съществува, тъй като по отношение на същото не е изтекла петгодишната погасителна давност, предвидена в чл.117, ал.2 във вр. с чл.110 от ЗЗД. Въззивният съд е съобразил безспорните между страните факти, че изп. дело № 3099/99 г. е образувано по молба от 16.09.1999 г. на „К. Я. Сушарт България” АД – праводател на „К. Ф. България” АД, въз основа на 2 бр. изпълнителни листове от 21.10.1998 г. и 01.02.1999 г., издадени на основание влязло в сила осъдително съдебно решение срещу „В.” ЕООД по гр. д. № 1086/97 г. на Софийски градски съд, и че е спряно с обезпечителна заповед от 26.05.1999 г. по ч. гр. д. № 661/99 г. на Варненски районен съд като мярка за обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.336 от ГПК /отм./. Решаващият аргумент, с който е отречено изтичането на давността относно вземането на ответника, е изведен от разпоредбата на чл.116, б.”в” от ЗЗД, предвиждаща прекъсване на погасителната давност с предприемане на действия от кредитора за принудително изпълнение /в случая – с подаването на молбата от 16.09.1999 г./, последвано от спиране на давността /чл.115, б.”ж” от ЗЗД/. Изложени са съображения, че липсата на изпълнителни действия след 26.05.1999 г. в рамките на висящото изпълнително дело е ирелевантна за давността, тъй като е последица от спиране на изпълнителното дело по разпореждане на съда и не се дължи на бездействие на взискателя.
Съобразявайки мотивите към въззивното решение, с които е обосновано отхвърлянето на предявения от касатора установителен иск, настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Материалноправният въпрос, с който касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване, е обуславящ за изхода на конкретното дело по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Изтеклата погасителна давност е релевирана като основание на предявения установителен иск за несъществуване на вземането, предмет на изп. дело № 3099/99 г., а отхвърлянето на иска е обосновано със съображения за прекъсване на давността на основание чл.116, б.”в” от ЗЗД с факта на образуване на изпълнителното дело и с нейното спиране по силата на чл.115, б.”ж” от ЗЗД от същия този момент до момента на евентуалното прекратяване на изпълнителното производство.
Независимо от значимостта на поставения въпрос, касационно обжалване по повод на същия не би могло да се допусне поради отсъствие на поддържаната допълнителна предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК. С Постановление № 3/1980 г. Пленумът на Върховния съд се е произнесъл относно приложението на разпоредбата на чл.115, б.”ж” от ЗЗД в изпълнителния процес като е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че изпълнителният процес е неразривна част от съдебния процес относно вземането, поради което с образуването на изпълнително дело давността се прекъсва на основание чл.116, б.”в” от ЗЗД и спира да тече по силата на чл.115, б.”ж” от ЗЗД през периода, докато делото е висящо. Цитираното постановление има характер на задължителна практика на Върховния съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и даденото от въззивния съд разрешение по приложението на нормата на чл.115, б.”ж” от ЗЗД напълно съответства на тази практика. Представените от касатора решения, в които е застъпено обратното становище относно спирането на давността по време на висящността на изпълнителното производство, са постановени преди приемането на ППВС № 3/1980 г., с оглед на което не сочат на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е бланкетно, но следва да се отбележи, че поради съществуването на задължителна съдебна практика по поставения правен въпрос, която не се налага да бъде осъвременявана или променяна, въззивното решение не би могло да се допусне до касационен контрол обжалване на така заявеното основание.
Предвид изложените съображения, решението по гр. д. № 2117/2009 г. на Варненски окръжен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1622 от 10.12.2009 г., постановено по гр. д. № 2117/2009 г. на Варненски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :