Определение №71 от 40583 по търг. дело №606/606 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№71

С., 09.02.2011 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева

като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 606 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. И. Николова-Г. срещу Решение № 37 от 09.04.2010 год. по гр.д.№ 47/2010 год. на Т. окръжен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на Д. Г. срещу Решение № 493 от 15.12.2009 год. по гр.д.№ 952/2009 год. на РС-Търговище. Като е счел, че първоинстанционното решение е законосъобразно, въззивният съд го е оставил в сила. С него е бил отхвърлен предявеният от Д. Г. срещу [фирма] иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.8 ЗАЗ за сумата 4500 лв. – арендна цена за 150 дка земеделска земя за стопанската 2008-2009 год.
В депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация [фирма] изразява становище по основателността на жалбата, считайки, че въззивното решение следва да остане в сила.
Претендираното вземане на ищеца произтича от сключен на 16.10.2002 год. договор за аренда на земеделска земя, като твърдението по исковата молба е, че дължимата цена е по 30 лв. на декар, каквато е и следната арендна цена на декар в този район. Ответникът е противопоставил възражението, че договорената цена е по 8 USD на декар за стопанска година. Заплатил в началото на стопанската година по фиксинга на Б. в деня на плащането, съгласно чл.5 от договора. П. се е на това, че дори има надплащане на сумите по договора.
Становището си, че искът е неоснователен, съдилищата са основали на събраните по делото доказателства вкл.и счетоводната експертиза, сочещи че няма дължими суми, като за последните две стопански години дори е налице надплащане с 6648.04 лв. Сумите са заплатени на баща и Иван Н., легитимиращ се като пълномощник на Д. Г. с нот.заверено пълномощно.
Касаторът се позовава на всички хипотези на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Общото му твърдение е, че ОС-Търговище не се е произнесъл или неправилно се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са били предмет на въззивно обжалване. Всъщност, касаторът смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт, като в изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК няма формулирани обуславящи конкретни правни въпроси, а са изложени общи доводи, водещи до извода за неправилна преценка на фактите и обстоятелствата по делото.
С т.1 на ТР № 1/2010 год. ОСГТК на ВКС внесе разяснение относно характеристиките на правния въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, произнасянето по който обуславя допускането на касационен контрол. Такива въпроси в изложението не са формулирани, а и не могат да се изведат от съдържанието му. Препращането към ал.3 на чл.280 ал.1 ГПК е бланкетно. Липсва позоваване на задължителна практика на ВС на Н. или ВКС – чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не са налице и предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Представени са 2 решения на Върховния съд, като това от 1955 год. е постановено по молба за преглед по реда на надзора и съдържа тълкуване на чл.4, чл.99 б.”г” и чл.109 ГПК (отм), а решението от 1991 год. съдържа произнасяне по действителността на саморъчно завещание. Решението от 2003 год. на ВКС е постановено по спор с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ.
Не са налице основания за допускане на факултативния касационен контрол, поради което, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение № 37 от 09.04.2010 год. по гр.д.№ 47/2010 год. на Т. окръжен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.