Определение №71 от по търг. дело №881/881 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№ 71
 
София, 09,02,2010 година
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 8 февруари  две хиляди и  десета година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Никола Хитров
           ЧЛЕНОВЕ:    Елеонора Чаначева
                                     Емил Марков
                                                       
при секретар
и с участието  на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 881 /2009 год.
 
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. ЕООД-с. Бяла река против въззивно решение № 881/21.05.2009 г. по гр.д. № 296/2009 г. на Пловдивски ОС, с което по същество се отхвърлят предявените от касатора срещу М. Н. П. ООД- А. искове за заплащане на сумите: 5 016 лв. неизплатено задължение за доставена пшеница по ф-ра № 20/23.07.2007 г. и 415.39 лв. лихва, като са присъдени разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: материалноправен-има ли незабавно уведомление от купувача към продавача за констатирани недостатъци на продадената вещ по смисъла на чл.324 ТЗ и чл.193-198 ЗЗД, както и процесуалноправен въпрос-дали правните изводи на съда, че съдружникът без представителна власт и свидетел П е уведомил незабавно управителя на купувача и получил твърдяното съгласие, са направени въз основа на безспорни доказателства.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Твърдяното противоречие не е налице. От представените решения на ВКС само две са влезли в сила. С тях е прието, че при търговска продажба, купувачът дължи заплащането на цената на стоката, според подписаната от него фактура, ако не уведоми незабавно продавача, че тя не отговаря на изискванията-Р № 1910/23.11.2001 г. по гр.д. № 538/2001 г. на V г.о., и че законът не презумира знание на продавача да недостатъка на продадената вещ-Р № 1585/17.10.2002 г. по гр.д. № 113/2002 г. на V г.о. Тези въпроси са безспорни.
Формулираните от касатора въпроси касаят възприетата по делото фактическа обстановка-приетите за доказани факти и обстоятелства, и не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК. Това са факти, които се доказват с всички доказателствени средства. Това са фактически въпроси, които се решават за всеки отделен случай, въз основа преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства.
На преценка подлежат правните изводи на съда, а не установените от съда факти и обстоятелства. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд, не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на данни от които зависи ангажирането на отговорността на продавача за недостатъци на продадената вещ, е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Затова е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 881/21.05.2009 г. по гр.д. 296/2009 г. на Пловдивски ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: