Определение №732 от 19.11.2014 по ч.пр. дело №3233/3233 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 732

С., 19.11.2014 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 3233/ 2014 год.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Д. С. Хънтов – от [населено място], [община], С. Д. Хънтов, П. Д. Х. и Х. П. Х. – тримата от [населено място] срещу Определение № 2383 от 01.10.2014 г. по гр.д. № 1548/ 2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата им по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, с оплакване за неправилност. Жалбоподателите поддържат, че неправилно съдът е приел, че поради липса на подадена от тях въззивна жалба, не им се следват разноски за адвокатско възнаграждение, а всъщност са направили такива разноски във въззивното производство. Правят оплакване, че са неправилни изчислените от въззивния съд разноски за двете съдебни инстанции съразмерно уважената част на исковете. Аргументират, че въззивният съд неправилно е присъдил разноски в полза на ответника, на когото не се следват разноски за адвокатско възнаграждение, а за юрисконсулт, тъй като не е ползвал във въззивния съд адвокатска защита, за правилното определяне на които разноски не се изисква възражение на ищците за прекомерност. Искат определението да се отмени и да им се присъдят изцяло следващите се разноски.
Ответникът по частната жалба ЗД [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата, като неоснователна, като поддържа, че ищците не са направили своевременно възражение за намаляване поради прекомерност на възнаграждението, което е по чл. 78 ал. 8 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с обжалваното определение въззивният съд е отказал да измени въззивното решение в частта за разноските, което е поискано с молбата на ищците по чл. 248 ГПК, намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 2, вр. чл. 248 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е оставено без уважение искането на ищците за изменение на въззивното решение в частта за разноските с присъждането им и на посочените в молбата суми, и с намаляване на сумите, които те са осъдени на основание чл. 78 ал. 3 ГПК да платят на ЗД [фирма] – [населено място]. Изложени са съображения, че присъденото на ищците адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, е определено съгласно чл. 7 ал. 3 от Наредба №1/09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съобразено с уважената част на исковете, като е основателно възражението на ответника за прекомерност, направено в първоинстанционното производство. По искането на ищците за намаляване на присъдените на ЗД [фирма] – [населено място] разноски въззивният съд е изложил, че във въззивната инстанция ЗД [фирма] – [населено място] е представляван от юрисконсулт, който е представил списък по чл. 80 ГПК (л.29), а ищците не са направили своевременно възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК за прекомерност, каквото правят с молбата по чл. 248 ГПК.
Определението е правилно. В полза на ищците по делото са определени следващите им се разноски, съобразно уважената част на исковете и след уважаване на възражението на ответника за прекомерност по чл. 78 ал. 5 ГПК(в пледоариата на л.94) на платеното от всеки от ищците адвокатско възнаграждение.
Неоснователен е доводът на частните жалбоподатели, че неправилно съдът не е приел възраженията им относно непредставен от ЗД [фирма] – [населено място] списък на разноските – представените от ответника по делото за всяка от инстанциите списък се съдържа: на л.40 за първоинстанционното производство и на л.28 за въззивното производство.
Неоснователно е оплакването на частните жалбоподатели за неправилно определено адвокатско възнаграждение за представляването на ЗД [фирма] – [населено място] от юрисконсулт във въззивното производство. Действително, тъй като възнаграждението по чл. 78 ал. 8 ГПК се определя съобразно размерите по чл. 7 ал. 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, не би могло да се прави от ищците възражение за прекомерност, но ако възнаграждението неправилно е поискано от страната, съдът следва да го определи съобразно разпоредбите на Наредбата. В случая ЗД [фирма] – [населено място] е посочил в представения списък (л.28), че претендира възнаграждение за представляването от юрисконсулт 7 130 лв., а при размер на предявените искове общо 240 000 лв., възнаграждението, определено по чл. 7 ал. 2 от Наредбата, е 7730 лв. Тъй като ЗД [фирма] – [населено място] е претендирал със списъка по чл. 80 ГПК размер на възнаграждението по чл. 78 ал. 8 ГПК, по-малък от определения съгласно чл. 7 ал. 2 от Наредбата размер, въззивният съд, като е съобразил посочения в списъка размер при определяне на разноските, които ищците дължат на ответника, и е отказал да уважи в тази част молбата на ищците по чл. 248 ГПК, по своя краен резултат е постановил правилно определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2383 от 01.10.2014 г. по гр.д. № 1548/ 2014 г. на Софийски апелативен съд,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: