Определение №736 от 3.10.2013 по търг. дело №61/61 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 736

[населено място], 03.10.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА

след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №61/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и образувано по касационна жалба на [фирма], представлявано от Л. Г. и С. М., чрез адв. Г. А. за отмяна на решение № 1535 от 14.09.2012г., постановено по т.д. № 127 /2012г. на Софийския апелативен съд, с което след отмяна на решението на СГС от 5.01.2011г., постановено по т.д. № 1909/2008г., са отхвърлени като неоснователни обективно съединените искове на касатора по чл.55, ал.1, т.3 и чл.92 ЗЗД за сумата от 16 477.95лв. като платени на отпаднало основание по договор за доставка на материали и за сумата от 7881.60 лв., представляваща неустойка при развален договор от 13.07.2007г. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, поради съществено нарушение на процесуални правила, незаконосъобразност и необоснованост. За допустимост на касационното обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], със седалище в [населено място] в депозиран писмен отговор излага съображения за недопустимост на касационната жалба, алтернативното становище е за неоснователност. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежна страна в процеса срещу валидно решение на въззивен съд.
По допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК:
За да отхвърли главния иск по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД като неоснователен, въззивният съд е приел, че ответникът е изпълнил задължението си по договора от 13.07.2007г. да достави на ищеца – касатор скални материали и монтажни изделия по приложение №1 и №2, поради което ищецът не е имал основание да иска разваляне на договора с връчената на ответника нотариална покана. Обсъден е анекс №1 към договора от 8.11.2007г., като съдът е приел, че с него страните са уговорили доставка на плочи в посочения в анекса размер, както и на метална конструкция за вентилираната фасада, т.с. с анекса е направена корекция на доставките, а не да не се вземе предвид извършеното към датата на анекса изпълнение на договора. Що се касае до представените от ответника, но оспорени от ищеца 19 бр. експедиционни бележки, въззивният съд е приел, че действително те не са подписани от представител на ищеца, поради което не го обвързват с доказателствена сила. Обстоятелството, че описаните в тях материали са доставени на ищеца, приема съдът, се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели – управител на дружеството подизпълнител на ответника, осъществило монтажа на част от плочите и на служител на ответника. Показанията на тези свидетели /Х. и Г./ са обсъдени заедно с показанията на свидетелите на ищеца М. и К. за осъществения монтаж през м.август и септември на 2007г., както и със съдържанието на отправената от ищеца до ответника покана от 18.06.2008г., относно цената на неполучените крепежни елементи. Като е кредитирал показанията на св. Б. Х. за взаимоотношенията му с ищцовото дружество, съдът е направил извод, че по смисъла на чл.75, ал.1 ЗЗД то се явява овластено от дружеството – възложител да получи изпълнение на доставените материали. Доколкото част от материалите са доставени след срока на договора през 2008г., съдът приема, че те са приети от ищеца, поради което не имал основание към този момент да развали договора, респ. да иска връщането на част от платената цена на отпаднало основание.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че в решението на въззивният съд е даден отговор на процесуалния въпрос за доказателствената стойност на частния удостоверителен документ / 19бр. експедиционни бележки/, които не носят подпис на представител на ищеца – по закон или пълномощие, а са подписани от трето лице без представителна власт, като развитите от въззивният съд доводи по съществото на правния спор, представляват по своята същност отговор на поставения въпрос, който САС решава в противоречие съдебна практика на ВКС. Поддържа, че съдът не изследвал въпроса [фирма] трето лице ли се явява спрямо тези документи. Така формулиран въпрос не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е изградил решаващите си изводи за доставеното количество материали по договора и анекса към него въз основа на останалите доказателства по делото – свидетелски показания и заключение на експертизата, поради което въпросът за доказателствената сила на експедиционните бележки, не се явява решаващ и обуславящ изхода на спора по делото. Затова и изложеното от касатора за доказателствената стойност на оспорените от него стокови разписки, не съставлява въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г., а доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение, които са основания по чл.281, т.3 ГПК за касиране на неправилно решение, но не могат да бъдат обсъждане във фазата на селектиране на касационната жалба поради установената от законодателя поредност на основанията по чл.280, ал.1 и чл.281, т.3 ГПК.
Въпросът по чл.280, ал.1 ГПК трябва да е посочен с ясна и точна формулировка, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, съгласно даденото в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС тълкуване на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. В този смисъл не е ясно и точно формулиран процесуален въпрос, който да е от значение за изхода на делото: “в противоречие с практиката на ВКС, а именно – за съотношението на свидетелските показания на лицата участвали в съставянето на частния удостоверителен документ спрямо удостоверените конкретни факти и обстоятелства с тези документи, които нямат никаква формална връзка със страните по делото”. Цитираната от касатора съдебна практика няма отношение към поставения въпрос, поради което не е налице и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – пръвният въпрос, по който се е произнесъл съда е в противариче със задължителна практика на ВС и ВКС. Решение №193 по гр.дело №176/2010г. на ВКС, ГК / по чл.290 ГПК/ съдържа произнасяне по правния въпрос за изясняване на кръга на т.н. “трети лица” по смисъла на чл.181 ГПК и в кои случаи третото лице може да черпи права от лицето, подписало документа, т.е. хипотеза различна от тази по конкретното дело. С решение № 748 по гр.дело №801/2009г. на ВКС, ГК, постановено също по реда на чл.290 ГПК съставът на ВКС се е произнесъл за доказателствената сила на свидетелските показания на авторите на частния свидетелствуващ документ относно съдържащите се в него констатации за извършени нарушения при воденето на регистрите за публична и частна общинска собственост от уволнено длъжностно лице, като е приел, че обстоятелството, че разпитаните свидетели не са възпроизвели съдържанието на документа, не означава, че констатациите в доклада не са установени по несъмнен начин, т.е. липсва обективен идентитет между делата.
Въпросът за предпоставките на чл.75 ЗЗД, за да се приеме, че длъжникът се е освободил от задължението си като е престирал на друго лице, е довод за неправилно приложение на материалния закон – чл.75 ЗЗД, основание по чл.281, т.3 ГПК за касиране на неправилно решение. Въпросът е изцяло обусловен от приетата от съда фактическа обстановка, въз основа на която са направени съответните правни изводи от САС. Не е налице и допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК поради липсата на обективен идентитет между делата. В цитираното решение №114 по т.д. №839/2010г. съставът на ВКС, ТК се е произнесъл по правния въпрос дали плащането по банкова сметка с титуляр длъжника по изпълнението има погасителен ефект, ако кредиторът не разполага с възможност да усвои средствата по сметката, т.е. при обективно различни факти от тези по конкретното дело.
По поставените въпроси касаторът се позовава на критерия по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Позоваването е бланкетно, поради което ВКС не дължи произнасяне по него.
В обобщение обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По искането за разноски: Към датата на произнасяне ответникът по касация е представил копие от фактури от 2.07.2013г. и 23.9.2013г. и авизо местен превод общо за сумата от 3840 лв. за Адвокатско дружество “К. и Г.”. Отговорът на касационната жалба е изготвен от адв. Х. Х.. Същият е упълномощен от дружеството – ответник по касация с пълномощно от 27.07.2009г. / стр.111 т.д. 1909/08г. СГС /. На 13.10.2008г. е сключен договор за правна помощ между [фирма] и Адвокатско дружество “К., Г. и М.” за осъществяване на адвокатска защита на дружеството по делото от адв. К., М. и Е.. В този договор не е посочен адв. Х., като член на адвокатското дружество, нито е упълномощен от дружеството да представлява упълномощителя/ чл.71, ал.1 ЗА/. При тези факти право на адвокатско възнаграждение има адв. Х., изготвил отговора на касационната жалба, а не Адвокатското дружество “К., Г. и М.”. Тъй като обаче не е представен документ за заплатено от ответника по касация адвокатско възнаграждение на адв. Х., разноски не се присъждат.
С оглед на изложеното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1535/14.09.2012г., постановено по т.дело № 127/2012г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: