Определение №748 от 30.12.2009 по ч.пр. дело №691/691 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
                                                                 
 
 
 
 
                                         О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   
 
                                                                   № 748
 
                                                    гр.София  30.12. 2009 год.
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди и девета година в състав:
         
                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
                                                                                ОЛГА КЕРЕЛСКА
 
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №691 по описа  за 2009 год.
 
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
С определението от 15.04.2009г. по ч.гр.д. №С89/2008г. на Софийски апелативен съд, е отменено определение от 07.03.2008г. по гр.д. №С15/2008г. на Софийски градски съд, в частта, с която е допуснато обезпечение на основание чл. 22 от Закона за отнемане в полза на държавата на и. , придобито от престъпна дейност, на искане с правно основание чл.28 ЗОПДИППД, предявимо от К. за у. на и. , придобито от престъпна дейност, срещу М. С. Н. и М. А. Н., с цена на иска 1 606 591лв., чрез налагане запор на лек автомобил и на дружествени дялове в две дружества с ограничена отговорност и е отхвърлена молбата за допускане на обезпечение в тази й част, като е обезсилена издадената обезпечителна заповед въз основа на отмененото определение. В останалата част, с която е допуснато обезпечение на иска чрез налагане на възбрана на недвижими имоти, запори върху движими вещи – 2бр. автомобили, банкови сметки и дружествени дялове в три дружества с ограничена отговорност, определението е оставено в сила. Отменено е определение от 13.05.2008г. на първоинстанционния съд относно определяне началната дата, от която започва да тече едномесечния срок за завеждане на иск по чл.28, ал.1 от ЗОИППД и като такава е определена датата на влизане в сила на осъдителната присъда.
Определението е обжалвано от К. за у. на и. , придобито от престъпна дейност, в частта, с която е отхвърлена молбата за допускане на обезпечение чрез налагане на запор на лек автомобил и на дружествени дялове, притежавани от М. Н. в „Б” ООД, с доводи за неправилност. Жалбоподателят счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Определението е обжалвано от М. С. Н. и М. А. Н. в частта за допускане на обезпечение и за началния момент на срока за предявяване на иска. Жалбоподателите считат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Оспорват жалбата на другата страна като неоснователна.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частните касационни жалби са подадени в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и са процесуално допустими.
Въззивният Софийски апелативен съд е потвърдил определението на първоинстанционния Софийски градски съд, с което е допуснато обезпечение на основание чл. 22 от Закона за отнемане в полза на държавата на и. , придобито от престъпна дейност, на искане с правно основание чл.28 от ЗОПДИППД, предявимо от К. за у. на и. , придобито от престъпна дейност, срещу М. С. Н. и М. А. Н., с цена на иска 1 606 591лв., чрез налагане запор на лек автомобил и на дружествени дялове в две дружества с ограничена отговорност и е отхвърлена молбата за допускане на обезпечение в тази й част, като е обезсилена издадената обезпечителна заповед въз основа на отмененото определение. В останалата част, с която е допуснато обезпечение на иска чрез налагане на възбрана на недвижими имоти, запори на движими вещи – 2бр. автомобили, банкови сметки и дружествени дялове в три дружества с ограничена отговорност, определението на първоинстанциионния съд е оставено в сила. Отменено е определение от 13.05.2008г. на първоинстанционния съд относно определяне началната дата, от която започва да тече едномесечния срок за завеждане на иск по чл.28, ал.1 от ЗОИППД и като такава е определена датата на влизане в сила на осъдителната присъда.
Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.2 от ЗОПДИППД определението, с което се допуска или отказва налагане на обезпечителна мярка, подлежи на въззивно и касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства /какъвто характер има и настоящото определение/ или се прегражда тяхното развитие, подлежат на касационно обжалване когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. Подлежат на касационно обжалване определенията на въззивния съд, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или працесуалноправен въпрос, който е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в чл.280, ал.1 от ГПК, а именно: решен е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; решен е противоречиво от съдилищата; от значение е за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол по частната жалба на Н. , тъй като не са посочили в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване правен въпрос от значение за изхода на делото. В изложението са посочили единствено, че въззивният съд не се е съобразил изложените от тях в двете инстанции доводи и че считат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на делото от твърденията и от сочените от страната факти и обстоятелства в частната жалба.
Жалбоподателят К. за у. на и. , придобито от престъпна дейност, е релевирал правния въпрос, разрешен от въззивния съд, относно това дали по реда на ЗОПДИППД може да се отнеме при наличие на законовите предпоставки за това, само и. , придобито през инкриминирания период или и такова и. , придобито извън този период.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи като основание за допускането на касационното обжалване на въззивното определение в обжалваната част чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Представил е определения на ВКС, с които е прието, че в закона не е предвидено изискване за наличие на пряка причинна връзка между придобиването на имуществото и конкретното престъпление, за което е започнало наказателно преследване, имуществото да е придобито само вследствие на престъплението, за което е обвинението. С обжалваното определение е прието, че в съвкупността от придобитото и. през проверявания период не следва да се включат дяловите участия в търговски дружества и лек автомобил, придобити преди началната дата на инкриминирания период. Посоченото обосновава наличието на противоречива практика на съдилищата по релевирания от касатора правен въпрос, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на определениетов обжалваната от него част.
Разгледана по същество частната касационна жалба на К. за у. на и. , придобито от престъпна дейност, е основателна.
Разрешението, дадено от съставите на ВКС в приложените определения, е правилното разрешение на релевирания правен въпрос. Започването на наказателно преследване на някое от изрично посочените в разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД престъпления е само предпоставка за започването на производство по същия закон.становеното в него и. със значителна стойност, придобито през проверявания период, който съгласно чл.11 от същия закон може да е 25 години от придобиването, за което привлеченият към наказателна отговорност не може да докаже законен източник, се счита придобито от престъпна дейност по силата на чл.3, ал.1 и чл.4, ал.1 от закона.
При данните по делото настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл. 391, ал. 1 от ГПК за уважаване на молбата за допускане на обезпечение и в тази част. За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че ищецът има право на иск /че предявеният иск е допустим и вероятно основателен/ и че е налице нужда от обезпечаване. В изискването за вероятна основателност на иска законът има предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, а когато ищецът не разполага с такива документи може да удостовери вероятната основателност на иска, като изрази готовност да представи парична гаранция, освен ако не се освобождава от представяне на гаранция – чл.391, ал.4 от ГПК. В случая са налице кумулативно предвидени предпоставки по чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД.становено е, че ответниците са придобили в режим на съпружеска имуществена общност и. със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност и е установено, че срещу ответниците е започнало наказателно преследване за престъпления от фактическите състави на НК, изрично изброените в закона /образувано наказателно производство за извършени престъпления, попадащи в приложното поле на чл. 3, ал.1, т.8, т.16 и т.21 от ЗОПДИППД /. П. установеното с представените писмени доказателства несъответствие в размер на 1 209 МРЗ между законните /декларираните/ доходи и стойността на придобитото и. , която е на значителна стойност по смисъла на §1,т.2 от ДР на ЗОПДИППД, следва да се приложи презумпцията на чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД.
Обезпечителните мерки запор на придобития на името на ответницата по време на брака й с ответника лек автомобил и на дружествени дялове, притежавани от ответника, в капитала на „Б”ООД, което се представлява от него, съответстват на обезпечителната нужда и интереса от запазване на имуществото, с оглед осъществяване на правата при евентуално позитивно решение, поради което следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 391, ал. 1 от ГПК за уважаване на молбата за допускане на обезпечение и в тази част..
По изложените съображения определението следва да се отмени в обжалваната част и вместо него се допусне обезпечение чрез налагане на запор на лекия автомобил и на дружествените дялове, притежавани от Н. , в „Б” ООД, както и да бъде постановено, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 14.09.2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2008 г., ОСГК и ОСТК, предявяване на исковете по чл.28 от ЗОПДИППД в едномесечен срок от влизане в сила на осъдителната присъда по наказателното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 15.04.2009г. по ч.гр.д. №С89/2008г. на Софийски апелативен съд, по частна касационна жалба на М. С. Н. и М. А. Н..
ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 15.04.2009г. по ч.гр.д. №С89/2008г. на Софийски апелативен съд, по частна касационна жалба на К. за у. на и. , придобито от престъпна дейност
ОТМЕНЯ определението от 15.04.2009г. по ч.гр.д. №С89/2008г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено определение от 07.03.2008г. по гр.д. №С15/2008г. на Софийски градски съд, в частта, с която е допуснато обезпечение на основание чл. 22 от Закона за отнемане в полза на държавата на и. , придобито от престъпна дейност, на искане с правно основание чл.28 ЗОПДИППД, предявимо от К. за у. на и. , придобито от престъпна дейност, срещу М. С. Н. и М. А. Н., с цена на иска 1 606 591лв., чрез налагане запор върху лек автомобил и върху дружествени дялове, притежавани от М. Н. , в капитала на „Б”ООД, и е отхвърлена молбата за допускане на обезпечение в тази й част, като е обезсилена издадената обезпечителна заповед въз основа на отмененото определение, и вместо него постановява:
ДОПУСКА обезпечение на основание чл. 22 от Закона за отнемане в полза на държавата на и. , придобито от престъпна дейност, на искане с правно основание чл.28 от ЗОПДИППД, предявимо от К. за у. на и. , придобито от престъпна дейност, срещу М. С. Н. и М. А. Н., с цена на иска 1 606 591лв., чрез налагане на следните обезпечителни мерки:
–         ЗАПОР НА ЛЕК АВТОМОБИЛ марка и модел „П”, с рег. № С* рама №VF32RHYE40903754, двигател №10DYCK4020110, собственост на М. С. Н. и М. А. Н. и
–         ЗАПОР НА ДРУЖЕСТВЕНИ ДЯЛОВЕ, притежавани от М. А. Н. , в капитала на „Б”ООД, рег. по ф.д. №15566/1994г. на СГС, ЕИК 130699308, със седалище и адрес на управление: гр. С., , ул.”Д” №11, представлявано от М. А. Н. , с капитал 50 000лв. неденоминирани, от които М. А. Н. притежава 170 дяла.
Да се издаде обезпечителна заповед въз основа на настоящото определение.
Определението подлежи на незабавно изпълнение съгласно чл.23, ал.1, пр.2 от ЗОПДИППД.
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок от влизане в сила на осъдителна присъда по дознание №82/2006г. по описа на ГД”БОП”, пр.пр.9640/2006г. на СГП, за предявяване на исковете по чл.28 от ЗОПДИППД.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: