Определение №756 от 30.11.2011 по гр. дело №4458/4458 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 756

гр. София, 30.11.2011 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 172 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата Е. Д. М. от [населено място] чрез процесуален представител адв. К. И. Н. срещу решение № 853/15.11.2010г. по гр. дело № 498/2010г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8 състав в частта, с която е оставено в сила решение от 14.05.2010г. по гр. дело № 5098/2007г. на Софийски градски съд, І-14 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Д. М. срещу [фирма], [населено място] иск за разликата над присъдените 10 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 28.09.2006г. ПТП, и ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски в размер 674 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивниая съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос относно приложението на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС, въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че на 28.09.2006г. в [населено място], на [улица]пред магазин „К.“ при управление на МПС „М. П. вагон 3,2“ с ДК [рег.номер на МПС] М. Г. Н. е нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил на пешеходката Е. М. средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма – кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. Констатирал е наличието на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на посочения автомобил, сключен между собственика и ответника, със срок на действие 01.01.2006г. – 31.12.2006г. Решаващият съдебен състав е установил противоправността на деянието, причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищцата неимуществени вреди, въз основа на което е заключил наличието на елементите на фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ. За да отхвърли иска за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер, въззивният съд е приел, че сумата от 15 000 лв. представлява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за търпяните от ищцата неимуществени вреди и тези, които ще търпи в бъдеще. Във връзка с възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалата е намерил, че приносът на ищцата е 30% спрямо 70% на шофьора Н. поради това, че ищцата не е реагирала адекватно на пътната ситуация, като не е възприела и реагирала на приближаващия я автомобил и не е пресичала на разрешеното място – нарушение на чл. 113, т. 1, 2 и 3 ЗДвП в редакцията от 1999г. Отчитайки приноса на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат, съдът е редуцирал определеното обезщетение на 10 000 лв. и е отхвърлил иска за разликата.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид изложеното в касационната жалба, молбата към нея и въззивното решение материалноправните въпроси, от които зависи изходът на спора се отнасят до: 1/ определяне на справедливо по смисъла на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД по размер обезщетение за причинени от деликт неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, основан на чл. 226, ал. 1 КЗ; 2/ отчитането на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Релевантните за спора материалноправни въпроси са решени в противоречие с т. 11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и т. 7 на Постановление № 17/18.11.1963г. на Пленума на ВС, съгласно които понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания, степента и интензитета на болките, прогнозите за в бъдеще и др., а при определяне степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение в обжалваната му част следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед съществуващата постоянна съдебна практика на ВС и ВКС по релевантните правни въпроси, твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК не са налице.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на гр. дело № 498/2010г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8 състав.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: