fbpx

Определение №757 от 18.6.2013 по гр. дело №4680/4680 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 757
София, 18 юни 2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни двехиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска

като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 3751/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] чрез процесуален представител адвокат Д. С. Д. против въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7-ми състав № 193/1.02.2013 г., постановено по гр. д. № 2981/2012 г., с което е оставено в сила решение на Софийски градски съд, ГК, І-во отделение, 12 състав № 2738/23.04.2012 г., постановено по гр. д. № 1120/2008 г., с което са отхвърлени предявените искове от [фирма] против Н. М. Н. ЕГН [ЕГН]-бивш ликвидатор на дружеството-касатор за заплащане на основание чл. 299 ГПК/отм./ вр. чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл. 27, ал. 4 ЗДФИ /ред., ДВ, преди 1.03.2008 г./ на сумата 101 673.17 лв., представляваща липси за периода от 21.02.2003 г. до 23.02.2005 г., ведно със законната лихва за периода от 23.02.2005 г. до 10.10.2007 г. върху посочената главница в размер на сумата 34 694.70 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2007 г. до окончателното изплащане.
С жалбата са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материални и процесуални разпоредби и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита се, че въззивното решение следва да се отмени и постанови друго решение, с което да се уважат изцяло предявените искове със законните последици.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът е повдигнал следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд с оглед чл. 188 ГПК/отм./ преди постановяване на своето решение да се увери, че първоинстанционният съд е изпратил всички приети по делото писмени доказателства /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/; 2. Носи ли ищецът в производството по финансови начети отговорност във връзка с доказателствената тежест, когато не разполага не по своя вина с финансово-отчетните документи, а по делото се установи безспорно, че с тях разполага ответникът-лицето, срещу което е съставен акта за начет; Следва ли да се приеме за оборена доказателствената сина на акта за начет, когато при предаване на документите начетеното лице не е посочило изчерпателно предаваните документи, а в хода на производството се установи, че то е имало достъп и е разполагало с финансово-отчетната документация /чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК/; 3. Намира ли приложение чл. 128, ал. 2 ГПК/отм./, когато по дело за финансов отчет се установи, че ответникът-начетеното лице със своите действия става причина допуснати от съда доказателства да не бъдат събрани. Представлява ли такава пречка непредставянето оригиналите на заверени копия от представени по делото документи, въпреки задължаването на лицето по чл. 101 ГПК/отм./, /чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК/; 4. Може ли записаната обща формулировка в протокола за приемане и предаване на следващия ликвидатор В. М., че му се предава „цялата налична документация на дружеството, свързана с юридическия статут, административната и стопанска дейност на дружеството” да наложи извода, че предаващият е напълно освободен от отговорност, дори когато впоследствие се установи, че оригиналните първични счетоводни документи, както и касовата книга се държат от старото МОЛ, подписало като „предал” протокола за приемане-предаване /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. Приложени са копия от съдебни решения, на които касаторът се е позовал в изложението.
Ответникът по касация Н. М. Н. е представила писмен отговор на жалбата. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Претендира присъждане на разноски по делото.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по втория повдигнат от касатора правен въпрос, касаещ разпределянето на доказателствената тежест в производство по реда на чл. 299сл. ГПК /отм./, уточнен от касационната инстанция в следния смисъл: При какви условия презумпцията за истинност на фактическите констатации по акта за начет следва да се считат опровергани в производство по реда на чл. 299сл. ГПК /отм./, по който въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд по Р. № 158/19.07.2011 г. по гр. д. № 1146/2010 г., ВКС, ІІІ г. о./чл. 290 ГПК/ и Р. № 699/15.11.2010 г. по гр. д. № 86/2010 г., ВКС, ІV г. о./чл. 290 ГПК/.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7-ми състав № 193/1.02.2013 г., постановено по гр. д. № 2981/2012 г. по касационна жалба от ищеца [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място].
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото платежен документ за внесена по сметка на Върховен касационен съд сума в размер 2 550.73 лв. държавна такса за разглеждане на жалбата. В противен случай жалбата ще се върне.
След изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса за разглеждане на жалбата делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение при Върховния касационен съд, за насрочване.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top