Определение №760 от 41598 по търг. дело №3254/3254 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

6

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№760

София20.11.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3254/2013 година

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Хрисулина Д. Б., действаща като ЕТ с фирма „Б.- Хрисулина Д.”, чрез пълномощника й адв. С. Е., срещу решение № VІ-70 от 15.03.2013 г. по в.гр.д. № 967/2012 г. на Окръжен съд – Бургас, Гражданска колегия, шести въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение № 156 от 11.11.2011 г. по гр.д. № 963/2010 г. на Районен съд – Несебър за уважаване на предявения от [фирма] иск за заплащане на сумата 9 429.59 лева, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението да начисли своевременно ДДС върху наличните към 19.09.2005 г. активи на [фирма], произтичащо от сключен между тях договор за предоставяне на счетоводни услуги, ведно със законната лихва от 05.08.2010 г. За разликата до 15 967.96 лв. искът за имуществени вреди е отхвърлен, като в тази част решението е влязло в сила.
По делото е постъпила и насрещна касационна жалба от А. Д. С., чрез процесуалния й пълномощник адв. С. А., срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното отхвърлително решение по иска за заплащане на обезщетение в размер на 2 000 лева за неимуществени вреди вследствие претърпян стрес от наложените на представлявания от нея [фирма] имуществени санкции.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Въведени са доводи и за частична недопустимост на въззивното решение, поради произнасяне свръхпетитум. Твърди се, че първоинстанционния съд е приел представени от ищцата писмени доказателства, независимо от настъпилата преклузия, а въззивният съд неправилно е посочил, че събирането на допълнителни доказателства се е наложило с оглед заключението на икономическата експертиза. Изразява се несъгласие с извода на съда за съществуването на валиден договор за счетоводно обслужване, с позоваване на оспорени частни свидетелствуващи счетоводни документи, вкл. и такива, които не са подписани от касаторката. По съображения в жалбата се иска отмяна на въззивното решение в осъдителната част и отхвърляне на предявените искове, с присъждане на разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен доводите за частична недопустимост на въззивното решение, предвид цената на отделните обективно кумулативно съединени искове, са формулирани и следните процесуалноправни въпроси:
„1. Съществува ли правна възможност след доклада по делото и указания на съда към страните, да се представят допълнителни доказателства в третото поред заседание по делото; 2. Може ли съдът да взема под внимание, -при постановяване на решението, доказателства, които са оспорени по чл.193 ГПК и за които представилата ги страна не е заявила, че ще се ползва; 3 Каква е доказателствената сила на частен свидетелстващ документ – разпечатки от счетоводна програма, неподписани от ответника и длъжен ли е въззивният съд да ги обсъжда, дори и да са приети от първоинстанционния съд”.
По първия и по втория правни въпроси се поддържа допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на множество решения на ВКС, приложени към жалбата, а по третия въпрос се твърди, че липсва практика на ВКС и затова е налице основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В насрещната касационна жалба са изложени мотивирани оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила.По съображения в жалбата се иска отмяна на въззивното решение в обжалваната отхвърлителна част и уважаване на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., настъпили в резултат на неизпълнение задълженията на ответната страна по договор за текущо счетоводно обслужване, с присъждане на разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени множество процесуалноправни и материалноправни въпроси, свързани с възможността въззивният съд да даде различна правна квалификация на иска, както и такива, свързани с елементите от фактическия състав на чл.82 ЗЗД. Въпросите са основани на ТР № 4/2012 г. ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, след цялостна и самостоятелна преценка на писмените и гласни доказателства, както и на констатациите на икономическата експертиза в основното и допълнително заключение, е приел за доказано, че въз основа на устен договор между страните ответният търговец е извършвал дейности по счетоводно обслужване на ищеца, изразяващи се във воденето на оперативното счетоводство, осчетоводяване на данните за работните заплати, изготвяне на платежни нареждания за дължимите социални осигуровки, годишно счетоводно приключване, изготвяне на дневници за покупки-продажби и справка – декларация по чл.104 ЗДДС/отм./. Съобразявайки и извънсъдебното признание на ответницата /по приложеното НАХД № 432/2006 г. на РС-Несебър/, че не е бил изготвен опис на наличните активи на ЕТ-ищец и не е начислила ДДС, както и, че при новата регистрация по ДДС също не е бил съставен такъв опис, които пропуски се дължат на погрешни представи за предпоставките за извършване на посочените счетоводни дейности, решаващият състав е направил извод за основателност на иска за заплащане на сумата 9400.50 лв. представляваща заплатена от ищцата санкция за неначислен ДДС върху активите на ЕТ към деня на дерегристрацията му по ДДС. Изразено е разбирането, че наложената на ищцата санкция е пряка и непосредствена последица от виновното неизпълнение на договорните задължения на ответната страна, към която сума е включена и сумата 29.09 лв. – претърпени имуществени вреди – платени лихви вследствие забавеното изпълнение.
По отношение на иска на А. С. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. за некоректното отношение на ответника към бизнеса й, вследствие на което С. изживяла стрес и притеснения във връзка с проверки, водене на дела и принудителното събиране на наложените имуществени санкции, както и във връзка с наложената й забрана да напуска страната, съдът, квалифицирайки иска по чл.79, ал.1, предл.2 ЗЗД, е извел извод за неоснователност на претендираните вреди. Приел е, че тези вреди не са предвидими и затова ни би могло да се ангажира договорната отговорност на ответника. При постановяване на решението по този иск решаващият състав е съобразил и ТР № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС.
По касационната жалба на [фирма]:
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване.
По делото липсват данни за недопустимост на решението, произтичаща от присъждане на обезщетение в по.голям размер от претендирания. В тази насока въззивният съд е съобразил уточнението на предявените искове, предприето в изпълнение на дадените от първата инстанция указания по чл.129, ал.4, във вр. с ал.1 ГПК. В подадената от ищцата молба от 14.04.2011 г. изрично е отразено, че освен главницата, изразяваща са в заплатени имуществени санкции се претендира и заплатена лихва и разноски. По отношение на размера на заплатена лихва върху главницата от 9 400.50 лв. съдебният състав на ОС – Бургас е констатирал липса на доводи във въззивната жалба, като е съобразил обхвата на правомощията си по чл.269 ГПК.
Поставените процесуалноправни въпроси не могат да докажат наличието на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Те са обосновани с твърдения на жалбоподателката за неправилност на въззивното решение, поради несъобразяване на процесуалния закон във връзка с преклудиране на възможността да се ангажират доказателства, както и във връзка с доказателствената сила на частните свидетелствуващи документи и последиците от тяхното оспорване. Съгласно задължителните постановки на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС, правният въпрос, на който се позовава касатора, следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на решението. С оглед ясното разграничаване на основанията за допускане на касационно обжалване от основанията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, направено в тълкувателното решение, не би могло доводите за неправилно приложение на процесуалния закон и изразеното от жалбоподателката несъгласие с направените от решаващия въззивен състав фактически и правни изводи, да се преценяват в производството по чл.288 ГПК. Законосъобразността на тези изводи би могла да бъде предмет на проверка в производството по чл.290 ГПК. Само след евентуално допуснато касационно обжалване би могло ВКС да се произнася по въпросите доколко е правилен извода на въззивната инстанция във връзка с писмените доказателства, представени едва след приемането на икономическата експертиза и след допуснатото уточнение на исковите претенции, както и дали преценката на съда по отношение на частните свидетелствуващи документи, вкл. и счетоводни записвания, е направена при съобразяване на приложимите разпоредби, касаещи доказването в исковия процес. Посочените от жалбоподателката правни въпроси не биха могли да се квалифицират и като обуславящи изхода на спора, доколкото събраните пред първата инстанция писмени доказателства, проверени и от вещото лице Ж. Ж. са преценявани от въззивния съд наред с останалите относими доказателства, при зачитане и на извънсъдебните признания на ответницата.
Независимо от липсата на общата предпоставка за допускане на касационно разглеждане на делото, необходимо е да се отрази, че както в правната доктрина, така и в практиката на ВКС липсва спор относно принципните въпроси, свързани с доказателствената сила на частните свидетелстващи документи и последиците от оспорването им, както и за задължението на решаващия съд да ги прецени заедно с останалия доказателствен материал по конкретното дело.
Не би могло да се приеме становището на жалбоподателката за наличие на допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на третия правен въпрос, тъй като твърдението, че липсва практика на ВКС не обосновава приложното поле на касационно обжалване на това основание. В този смисъл е и т. 4 от цитираното тълкувателно решение, в което е разяснено, че разрешеният в обжалваното въззивно решение правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на неправилна практика или за осъвременяване на тълкуване на закона при изменения в законодателството и на обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви.
С оглед липсата на основание за допускането на касационно разглеждане на делото по първоначалната касационна жалба, насрещната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Допълнително основание за този извод е и обхвата на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК, извън който попада искът за неимуществени вреди. В случая е от значение цената на този отделен иск, като не би могло да се възприеме разбирането в насрещната касационна жалба, че се касае за един иск, а не за обективно кумулативно съединени искове.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ, по подадената от [фирма] касационна жалба, на решение № VІ-70 от 15.03.2013 г. по в.гр.д. № 967/2012 г. на Окръжен съд – Бургас, Гражданска колегия, шести въззивен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от А. Д. С.. насрещна касационна жалба.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: