Определение №764 от 9.6.2014 по гр. дело №2016/2016 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 764

С., 09.06.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май, две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова

изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 2016/2014 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 458 от 5.12.2013 г. по гр.д. № 1424/2013 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 985 от 24.07.2013 г. по гр.д. 631/2013 г. на Старозагорския районен съд, в частта му с която дружеството е осъдено да заплати на Д. И. Д. на основание чл.200, ал.1 КТ обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 29 913.20 лв., отменено е в отхвърлената част и са присъдени още 5000 лв., обезщетение за претърпяните неимуществени вреди.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че по правните въпроси: може ли въз основа на ангажираните по делото доказателства да се счете, че са налице предпоставките на чл.201, ал.2 КТ за намаляване отговорността на работодателя; допринесъл ли е с поведението си за настъпване на трудовата злополука работник или служител, който е имал право да се позове на разпоредбата на чл.283 КТ, но не го е направил; следва ли съдът и без възражение на предприятието – работодател да изяснява служебно дали вредите са резултат на груба небрежност на увредения работник и да намалява обезщетението на основание чл.201, ал.2 КТ е налице основание за допускане на касационно обжалване. По първите два въпроса се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по третия 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като с решение по гр.д. № 674/1988 г. на ВС, ІV г.о. е прието, че съдът служебно преценява дали вредите не са в резултат и на проявена от пострадалия груба небрежност.
Ответникът Д. И. Д. не е подал писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение, Старозагорският окръжен съд е присъдил обезщетение общо в размер на 34 913.20, за претърпяни от Д. неимуществени вреди, причинени от трудова злополука. Приел е, че злополуката е настъпила по време когато той е бил в трудово правоотношение с дружеството, че в резултат на нея е настъпило увреждане на здравето му, причинило временна неработоспособност. Изложил е съображения, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на дружеството- работодател на основание чл.200, ал.1 КТ, като не се поддържа, а и не е установено Д. да е допринесъл за настъпването на вредите. Съобразно критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД обезщетението за претърпяните неимуществени вреди е определил в размер на 34 913.20 лв.
На поставения въпрос – дължи ли съдът служебно произнасяне при съпричиняване на вредоносен резултат от страна на работника или служителя по смисъла на чл.201, ал.2 КТ е дадено разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 432 от 29.06.2010 г. по гр.д. № 392/2009 г. на ВКС, ІV г.о., с което практиката е уеднаквена. Прието е, че нормата на чл.201, ал.2 КТ е диспозитивна, което означава, че за работодателя съществува права възможност да се позове на факти и обстоятелства, които са свързани с допринасяне от страна на работника или служителя на трудовата злополука. За да се вмени на съда задължение да обсъди служебно съпричиняване от страна на работника или служителя правната норма би следвало да бъде формулирана без глагола “мога”. Даденото от въззивния съд разрешение не е в отклонение от задължителната съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Останалите два въпроса – може ли въз основа на ангажираните по делото доказателства да се счете, че са налице предпоставките на чл.201, ал.2 КТ за намаляване отговорността на работодателя; допринесъл ли е в поведението си за настъпване на трудовата злополука работник или служител, който е имал право да се позове на разпоредбата на чл.283 КТ, но не го е направил не са обуславящи за изхода на спора, тъй като по тях не е налице произнасяне от въззивната инстанция. С оглед дадения отговор на първия правен въпрос, а именно че съдът не дължи служебно произнасяне по въпроса за съпричиняване от страна на пострадал при трудова злополука работник, и тъй като в случая жалбоподателят не е възразил, че Д. е допринесъл за настъпването на вредите съдът не е разрешавал поставените въпроси. Затова по отношение на тях не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 458 от 5.12.2013 г. по гр.д. № 1424/2013 г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: