Определение №77 от по гр. дело №4476/4476 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
N 77
 
София, 05.02.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и девета година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
 
 
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 4476/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от И. Н. М. от гр. П. срещу решение № 134 от 21.07.2008 по гр. д. № 223/2008 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 18.03.2008 г. по гр. д. № 448/2007 г. на Търговищки окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторката срещу Д. М. иск за сумата 18000 лв., на основание договор за заем.
Ответникът по касация не взема становище по основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
В касационната жалба са развити доводи за допускане нарушение на съдопроизводствените правила при определяне допустимостта на гласните доказателства, поискани от касаторката, за установяване сключването на договор за заем между страните. В изложението на касационната жалба не е посочено и мотивирано нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Отново е развит довод за нарушение на процесуалната норма на чл. 133, ал. 1, б. “в” ГПК (отм.) при произнасяне на въззивния съда по искането за допускане на гласни доказателства за установяване сключен между страните договор за заем на стойност 18000 лв., която сума е предмет на иска по чл. 240 ЗЗД.
 
 
За да се произнесе за това дали е налице предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение съдът взе предвид следното:
За да отхвърли иска като неоснователен, съдът е приел за установено, че касаторката не установява да е дала исковата сума в заем на ответника.
С писмени доказателства е установено, че ответникът Д. М. , съпруг на касаторката, на 17.03.2006 г. е внесъл по депозитната си сметка в П. банка сумата 30000 лв. На 8.05.2006 г. с платежно нареждане е прехвърлил от сметката си по сметка на касаторката в същата банка сумата 20000 лв. На 16.08.2006 г. с вътрешна банкова операция по нареждане на касаторката от сметката й е прехвърлена в сметката на ответника сумата 17000 лв. Като основание за вземане на операцията е посочено “нареждане на титулярката”. Разпитаната по делото свидетелка Т не установява, да има непосредствени впечатления от формирана между страните за сключване на договор за заем. Тя е възпроизвела това, което е споделила касаторката с нея. Въз основа съвкупната преценка на доказателствата съдът е приел, че от тях не се установява между касаторката и ответника да е сключен договор за заем за сумата 17000 лв., което да е било основание за извършения превод от касаторката по сметка на ответника.
Въззивният съд е оставил без уважение искането на касаторката за допускане на нови свидетели за установяване основанието за даване на сумата на ответника. С това процесуално действие не е допуснато нарушение на съществена процесуална норма. При направеното искане за допускане на свидетелите не се е поддържало, че те ще установят свои непосредствени възприятия от сключване между страните на договор за заем. Допустимостта и относимостта на доказателственото искане съдът е преценил и съобразно вече установените по делото факти, един от които е липсата на посочване основание за прехвърляне по сметка на ответника на сумата от 17000 лв. Отказът да се допусне събиране на гласни доказателства, когато не е конкретизирано как е формирано в свидетелите знанието за факта, който ще установяват, не съставлява произнасяне по съществен процесуален въпрос в противоречие с установената практика на съдилищата, поради което релевираното от страната не може да се квалифицира като основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Извод за позоваване на други основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение не може да се направи от мотивите на изложението към касационната жалба.
Въз основа на горното съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 134 от 21.07.2008 по гр. д. № 223/2008 г. на Варненски апелативен съд
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
2.