Определение №776 от по гр. дело №692/692 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 776
София, 14.07.2009 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и деветата година, в състав:
 
                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
                                    ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
                                                                       МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
 
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 692 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
 
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. Х. Й. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. Г, против въззивното решение без номер от 26 януари 2009 г., постановено по в.гр.д. № 837 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2008 г., с което е отменено решение № 865 от 10 октомври 2008 г., постановено по гр.д. № 5* по описа на районния съд в гр. С. за 2007 г. в частта, с която е отхвърлен иск за присъждане на неимуществени вреди по чл. 45 от ЗЗД на Н. Е. К. над 2500 лева до предявения размер и вместо него касаторът е осъден да заплати на К. още сумата от 7500 лева, а в останалата част решението е оставено в сила.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради явна необоснованост, защото съдът не е преценил действително претърпените телесни увреждания от ищцата, времето на отзвучаването им и липсата на психиатрична експертиза; не са представени рецепти за ползвани от ищцата успокоителни и антидепресанти; размерът на обезщетението е завишен; искът е предявен едва след като ищцата била осъдена да заплати дължима сума на касатора. В молба, имаща характер на изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че се иска допускане до касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК по размера на гражданския иск за извършено престъпление по чл. 152 ал. 1 т. 2 от НК и при условията на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК по присъжданите от същия въззивен съд обезщетения за неимуществени вреди. Представят се три решения на ВКС и едно на ВС по наказателни о.х. дела, две присъди на същия въззивен съд и решение на ІV ГО на ВКС.
Ответницата Н. Е. К. от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. И, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква, че съдебната практика, посочена в касационната жалба, се отнася до друг вид престъпления, а и жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че върху ищцата е извършено деяние – изнасилване след нанесен побой, довело до телесни болки и страдания, лека към умерена по тежест тревожно депресивна реакция на дезадаптация, деянието е противоправно, виновно и е довело до вреда – страх и депресия, която повече от една година след изнасилването е налице, като е налице и причинно-следствена връзка между деянието и увреждането; с оглед причинените физически и психически травми, постоянният страх и депресия, както и установеното в наказателното производство увреждане на психиката на ищцата, справедливото обезщетение следва да се определи на 10 хиляди лева.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Поставеният проблем за определяне на размера на гражданския иск за извършено престъпление по чл. 152 ал. 1 т. 2 от НК, не е разрешен в атакуваното решение в нарушение на задължителна за съдилищата практика на ВКС. Съдебна практика за определяне на дължими обезщетения в определени граници няма. И това е така, тъй като справедливостта, макар да е морално-етична категория, за нуждите на съдопроизводството следва да бъде основана на и съобразена с конкретни, имащи значение за отделния случай, обстоятелства. Справедливостта налага претърпелият вредата да бъде възмезден за нея, като на обезщетяване подлежат не само физически изстраданите болки, но и такива, които се търпят в духовната и интелектуална сфера на индивида. Болките и страданията за различните индивиди при различни обстоятелства, са различни. При присъждането на обезщетение за неимуществени вреди множество обстоятелства се оценяват от съда, като тези обстоятелства почти никога не могат да бъдат идентични с друг разглеждан случай. По тази причина въззивното решение е в унисон и с решение № 271 по н.д. № 221/1992 г. на ІІІ НО.
Представените присъди на същия въззивен съд в частта им по гражданските искове също не обосновават допускане на касационния контрол по реда на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК. По изложените по-горе съображения, обезщетенията за неимуществени вреди не могат да се сложат в абсолютни граници, тъй като по този начин не би се посрещнало изискването за определяне на обезщетението по справедливост. Естествената склонност да се съчетава размерът на обезщетението с претърпените физически болки и страдания обаче не може да обхване действително всички вреди, търпяни от индивида при непозволеното увреждане. Затова и оценката за тежестта на престъплението в контекста на наказателното преследване, не обосновава непременно по-нисък размер на обезщетението при по-леки престъпления.
Ответницата не претендира заплащане на разноски по реда на чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 26 януари 2009 г., постановено по в.гр.д. № 837 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2008 г.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: