Определение №842 от 20.12.2013 по търг. дело №1291/1291 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 842

София, 20.12.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1291/2013 година

Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. „И. България” [населено място] срещу въззивно решение № 1968 от 10.12.2012 г. по гр.д.№ 2207/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение от 22.03.2012 г. по гр.д.№ 11 497/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, 15 състав за уважаване на предявения от Г. М. К., действаща като законен представител на малолетния си син С. Г. К. иск срещу касатора с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 14.06.2010 г.
Касаторът поддържа, че решението е недопустимо и неправилно, а допускането на касационното обжалване обосновава с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по въпросите: 1./ При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва ли да се вземат предвид всички обективно съществуващи обстоятелства и следва ли тези обстоятелства, както и значението им за определяне на размера да се посочват в мотивите на решението; 2./ Допустимо ли е съдът в мотивите на решението си да определя обезщетение по чл.52 ЗЗД в по-висок размер от максимално претендирания от ищеца и 3./ При наличие на доказано съпричиняване следва ли съдът да намали пропорционално претендираното от ищеца обезщетение по чл.52 ЗЗД. Поддържа, че първият от поставените въпроси е разрешен в противоречие с ППВС № 4/1968 г., а по останалите поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната страна оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в писмения отговор по чл.287, ал.1 ГПК, в подкрепа на които прилага Определение № 18 от 10.01.2009 г. на ВКС по т.д.№ 568/2008 г., ТК, І т.о., Определение № 88 от 10.02.2009 г. на ВКС по т.д.№ 672/2009 г., ТК, І т.о. и Определение № 77 от 12.11.2008 г. на ВКС по т.д.№ 524/2008 г., ТК, ІІ т.о. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявения срещу касатора иск с правно основание чл.226, ал.1 ГПК за сумата 26 000 лв., въззивният съд е приел, че са налице основания за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” за неимуществените вреди, претърпени от ищеца в резултат на ПТП, настъпило по вина на застрахования при него водач на МПС. Въз основа на извършена цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал и релевантните за спора факти и обстоятелства съдът е приложил принципа на чл. 52 ЗЗД за справедливо обезщетяване на пострадалия за претърпените от него болки и страдания, настъпили в резултат на уврежданията от процесното ПТП. Анализирайки събраните писмени и гласни доказателства, включително заключенията на назначените съдебномедицинска и автотехническа експертизи, съдът е посочил конкретните факти и значението им за размера на вредите, като е съобразил вида на травмите, продължителността на лечението и интензивността на изпитаните през този период болки и страдания при определяне конкретния размер на обезщетението. С оглед данните по делото решаващият съд е направил извода, че 12 – годишният пострадал обективно е допринесъл за увеличаване размера на вредите, чието обезщетяване търси, тъй като към датата на произшествието и бил с ръст под 150 см. и в нарушение на чл.133, ал.1 и чл.137б ЗДвП е пътувал на предната седалка. В тази връзка на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е намален с 1/2 размера на дължимото обезщетение, на колкото е преценен приноса на ищеца за настъпване на уврежданията му.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Първият от формулираните въпроси има обуславящо значение за изхода на делото, но не е налице сочената допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В тази връзка касаторът е посочила, че било налице противоречие с т. 11 ППВС№ 4/68 г. което обаче е обосновано не с противоречивото разрешаване на конкретен правен въпрос, а с оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда, изведени от неправилно възприета, според страната фактическа обстановка, които по същество съставляват възражения по основателността на иска. С цитираната т. 11 на ППВС № 4/68 г. е посочено, че съдилищата следва да вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди. Доколкото решаващият състав не е приел нещо различно във връзка с разясненията, дадени със задължителна практика, то и соченото общо противоречие не установява приложно поле на касационно обжалване. Въпросът за правилното приложение на тази практика по конкретния спор е въпрос по основателността на касационната жалба, поради което е неотносим към основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че разкъсно-контузните рани по лицето на пострадалия и охлузванията по него нямат характера на дублиращи се травми, както неоснователно се поддържа от касатора, а съставляват отделни увреждания със самостоятелен принос към общо търпените от пострадалия болки и страдания, които в съответствие с постановките на т.11 на ППВС № 4/68 г. са били съобразени от въззивния съд при определяне размера на следващата му се обезвреда съобразно установения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост.
Вторият от изведените въпроси допустимо ли е съдът в мотивите на решението си да определя обезщетение по чл.52 ЗЗД в по-висок размер от максимално претендирания от ищеца е относим към твърдението на касатора за недопустимост на въззивното решение, каквато обаче касационният състав, за която и сам следи служебно, не констатира. По този въпрос по реда на чл. 290 ГПК е постановено Решение № 166 от 13.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 43/2011 г., ТК, I т.о., според което определеният в мотивите на съдебния акт цялостен размер на обезщетението, който не е присъден с диспозитива на решението, не се ползва със сила на присъдено нещо, поради което ако такъв е определен в по-голям размер от петитума на иска и диспозитива на решението, не е налице недопустимост на решението в тази му част. Въззивният съд изцяло се е съобразил с разрешението по посочения въпрос, дадено със задължителната за съдилищата съдебна практика, към което настоящият състав изцяло се присъединява, а наличието й изключва сочения от касатора селективен критерий.
Третият от въпросите в изложението според касационната инстанция е поставен с оглед отговора на предходния въпрос, а не на разрешението, даденото от въззивния съд, който в съответствие с константната съдебна практика по приложението на чл.51, ал.2 ГПК е намалил размера на обезщетението процентно на приетото съпричиняване от страна на пострадалия. Изложеното позволява да се приеме, че макар и от значение за изхода на делото, по този въпрос също не е налице сочената от касатора допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Независимо от изхода на делото, разноски на ответника по касация не се присъждат поради липса на доказателства такива да са направени пред настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1968 от 10.12.2012 г. по гр.д.№ 2207/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: